Решение № 5784 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5784 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

П. Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507165 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 4068 от 29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 8854/2022 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, М.Г.Ч. е осъдена да заплати на „И.“ ЕООД, по предявения иск с правно основание чл.75, ал.2, изр.2 ЗЗД, сумата от 827, 72 лв., представляваща получена от ответника стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/12.08.2011 , което вземане е прехвърлено от „КНМ Г.“ ЕООД на „И.“ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 462 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата М. Г. Ч. с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материални и процесуалния закон.

Първоначално производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, ме ищецът е титуляр на вземане в размер на 827, 72 лв. С молба по чл.214 ГПК ищецът е заявил изменение на петитума, с искане за преминаване от установителен към осъдителен иск, което е допуснато от съда. Поддържа, че първоначалният иск е бил недопустим.

Същевременно на изменение подлежат само допустимите искови претенции.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е предявен допустим установителен иск за съществуването на едно правоотношение, а интересът му от предявяване на иска произтича от това, че не може да встъпи като 1 взискател в хода на образуваното от отвтницата изпълнително производство.

Поддържа, че между страните в производството не се твърди или отрича правоотношение. Първоначално предявеният иск е за установяване на факт.

Счита, че наличието на висящ изпълнителен процес, в който ищецът не може да встъпи, не обуславя правен интерес от водене на установителен иск.

Евентуалното уважаване на установителния иск не може да се съобрази от съдебния изпълнител, който зачита единствено изпълнителните основания.

Твърдяното правопиемство от ищеца не може да обуслови конституирането му като взискател. Счита, че настоящото производство не би могло да снабди ищеца с право на принудително изпълнение. Твърдяното от ищеца правоприемство е настъпило в хода на исковия процес. Ищецът не се е възползвал от установения ред за защита срещу материалната незаконосъобразност в изпълнителния процес. Счита, че в нарушение изискванията на чл.214 ГПК ищецът едновременно е изменил основанието и петитума на иска. Първоначалното основание на предявения иск – неоснователно обогатяване, е изменено в договорно основание, като са заявени нови фактически твърдения, обуславящи възникването на спорното субективно материално право. Едновременно с това е изменен и петитума на иска – от установителен в осъдителен. Не е налице и десезиране на съда с първоначално предявения иск. Също така счита, че изменението е допуснато, въпреки че не е било уместно, с оглед защитата на насрещната страна, доколкото делото е било в напреднала фаза, след размяна на съдебните книжа и заявени доказателствени искания. Излага съображения, че споразумения между трети лица не мога да установяват достоверна дата спрямо ответницата. При съобразяване на нормата на чл.297 ГПК носител на вземането е праводателя на ответницата. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е възможно добросъвестно лице, придобило съдебно признато вземане, съгласно влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист в полза на праводателя му, да бъде осъдено за върне придобитата сума, защото я е получило недължимо. Както жалбоподтелката, така и съдебният изпълнител са се доверили на издадения изпълнителен лист. Поддържа, че отношенията между ищеца и третото лице – помагач следва да се уредят в друг съдебен процес. Счита, че в исковата молба не е заявен фактическия състав, регламентиран в чл.75, ал.2 ЗЗД. Ищецът може да претендира правата си от лицето, с което е в облигационно правоотношение, но не и от жалбоподателката. В случая изпълнението е извършено по предвидения от закона ред – от банка в полза на съдебния изпълнител, въз основа на издаден изпълнителен лист. Ищецът твърди наличието на конкуренция между двама кредитори. Същевременно претендира неоснователно обогатяване. Поддържа, че договорът за цесия е бил надлежно развален от третото лице – помагач, което е отправило уведомление за едностранно разваляне на договора поради отпаднал интерес от престация от страна на цесионера. Последващият анекс не променя това обстоятелство. Процесуално недопустимо е съдът да санира един развален договор, в каквато насока е формираната съдебна практика.

Счита, че е основателно възражението на третото лице – помагач за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. поради договаряне във вреда на представлявания, тъй като третото лице – помагач е доказало по делото, че пълномощникът му адв. К.Т. е упражнявал непряк контрол върху насрещната страна по договора – „И.“ ЕООД, доколкото управител и 2 едноличен собственик на дружеството са негови адвокатски сътрудници, а впоследствие собствеността се консолидира от майка му Р.М.. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо, а в условията на евентуалност – да го отмени, като отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника – „И.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че предявените искове са допустими и е налице правен интерес за ищеца от предявяването им. твърди, че до ищеца са дадени указания във връзка с редовността на исковата молба, поради което не е налице изменение на иска, а отстраняване на нередовност. Твърди,че е узнал за извършеното плащане на 11.05.2021 г. – след завеждане на делото, която е приета от съда за нередовна.

Основанието на предявения иск е прехвърляне на вземането, субституирането на праводателя в неприключилия процес по установяването му като принудително събираем дълг, уведомяването на длъжника за правоприемството и осуетяване на легитимацията на действителния титуляр на материалното право с получен от субституента титул за принудително изпълнение. По този начин длъжникът е бил принуден да плати на мним взискателя, поради формално овластяване чрез предаване на документа от субституента на друг правоприемник чрез използването на антидатирана цесия. По този начин счита, че не се изменя основанието на предявения иск, а единствено петитума поради настъпилия нов факт. Поддържа, че договорът за цесия от 23.10.2014 г. не е развален поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него, тъй като с анекс от 23.12.2014 г. страните са преуредили отношенията си, като са приели, че цедентът „И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които „КНМ Г.“ ЕООД е придобило вземанията. Поддържа, че се касае за допустима новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионера „КНМ Г.“ ЕООД се явява погасено. Счита, че когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента. Счита, че цесията от 21.10.2014 г., макар и антидатирана, е действителна, но е породила правно действие спрямо всички трети лица с уведомяването на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 20.01.2015 г., към който момент „КНМ Г.“ ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.20101 г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014 г. с оглд на това счита, че от тази датата титуляр на прехвърленото вземане както спрямо длъжника, така и спрямо третите лица, включително и „П.М.“ ЕООД, е „И.“ ЕООД въз основа на договора да цесия от 23.10.2014 г. В тази насока е извънсъдебното признание на длъжника „Енерго Про Продажби“ , обективирано в покана изх. № EPRS-2624/23.11.2020 г., както и от изявлениетона пълномощника на „КНМ Г.“ ЕООД, съдържащо се в уедомлението, достигнало до „Енерго Про Продажби“ АД на 26.10.2014 г., представляващо признание на неизгоден факт – че към посочения момент титуляр на вземането е „И.“ ЕООД въз основа на договор за цесия от 23.10.2014 г. твърди, че изрично признание за съобщаването на цесията се съдържа и в нотариална покана, рег. № 3323/2018 г., том 1 № 167, изпратена 3 от „КНМ Г.“ ЕООД до „И.“ ЕООД. С оглед на това счита, че последният е действителният кредитор на процесното вземане. М. Ч. е получила плащане от процесното вземане по изп. д. № 20207180401190 по описа на ЧСИ С.С.-Д., рег. № 718, с район на действие ОС-гр. Варна след като действителният кредитор е „И.“ ЕООД, получената от нея сума подлежи на връщане на основание чл.75, ал.2 ЗЗД. Съгласно формираната съдебна практика при наличие на спор между двама цесионери, придобили едно и също вземане от едно и също лице, този спор следва да бъде решен в отделно производство между кредиторите, където да бъде разрешено кой от двамата цесионери е носител на вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване на ответника и по силата на кой от сключените договори за цесия. От момента на приключване на принудителното събиране на прехвърления със спорните цесии дълг окончателно е отпаднал интереса на всеки от претендентите от установяване на противопоставими на правата им като титуляри па погасено вземане, а с това отпада и положителната процесуална предпоставка за установителния иск. Истинският кредитор разполага с по – интензивен способ за защита – предявяване на иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД, което в случая е сторено. Счита, че не е доказан фактическия състав на чл.40 ЗЗД.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „КНМ Г.“ ЕООД. Излага съображения, че първоначално предявения иск срещу ответницата с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално недопустим, тъй като установяването, че ищецът е титуляр на вземане съставлява иск за установяване на факт, предявен в нарушение на чл.124, ал.4 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика предявяването на иск за установяване на правоотношение, което е било прекратено, е недопустимо. Твърди, че в уведомление от 14.12.2018 г. са индивидуализирани всички договори, по които се отправя волеизявление за разваляне, сред които е и процесния договор. Излага съображения, че е недопустимо изменението предявения иск от установителен в осъдителен, тъй като първоначално предявеният иск е за установяване на вземане, произтичащо от договор, а искът по чл.75, ал.2 ЗЗД се основава на неоснователно обогатяване. Също така едновременното изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо. Счита, че възражението му по чл.40 ЗЗД е доказано по делото. Излага съображения, че ответницата не притежава легитимация на овластено лице в нито една от законоустановените хипотези. Моли съда да обезсили обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли изцяло предявения иск.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „И.“ ЕООД срещу М. Г. Ч. и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземането в размер на 827, 72 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/12.08.2011 г., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ Г.“ на 4