Решение № 1518 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503207 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение № 2730/09.05.2024г. по гр.д. №7259 по описа за 2022г. на СГС е осъдена Столична община с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33 да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД на М. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, ет. 4 сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане от неравност на асфалтовата покривка на тротоара на 27.12.2018 г. в гр.

София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв., а също е отхвърлен и искът за обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Със същото решение е отхвърлен и обратният иск на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 срещу „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК 113553048, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 106, вх. Д, ет.2, ап. 3 с правно основание чл. 54 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 528 лв. – регресно вземане с оглед травматична увреда на М. С. Х. от 27.12.2018 г. като неоснователен.

Недоволни от решението са и двете главни страни в производството, които го обжалват.

ВЖ на ищцата е насочена срещу отхвърлянето на част от иска й за неимуществени вреди, както и срещу отхвърлянето изцяло на иска й за 1 имуществените вреди, като моли в тези части решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважат същите в пълен размер. Излага възражения за необоснованост и неправилност на акта, резултат от необсъждане на всички доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Подробните съображения са обосновани с изложение на правнозначимите факти и обсъждане на събраните доказателства в делото.

Отговор на ВЖ на ищцата е депозиран от ответника, който изразява становище са неоснователност на същата. Подкрепено е с подробни доводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Поддържа се в отговора, че определеното на ищцата обезщетение не е несправедливо занижено, поради което дори въззивният съд да приеме, че искът за неимуществените вреди е основателен, то не следва да увеличава размера му.

Становище по ВЖ на М. Х. е изложило и третото лице помагач на ответника и ответник по обратния иск – „ДЛВ“ ЕООД, според което не са налице посочените в нея основания за отмяна на решението в обжалваната му част. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност на Столична община, както и че присъденото обезщетение за неимуществените вреди не е ниско по размер. Въз основа на изложените в този контекст доводи, иска ВЖ да бъде отхвърлена.

Становище по ВЖ на М. Х. е изложило и третото лице помагач на ответника по обратния иск – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, което счита, че тя следва да бъде оставен без уважение.

Втората ВЖ е от Столична община, която иска да бъде отменена изцяло осъдителната част на решението, а ако не бъде споделено това становище, да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, тъй като е завишен.

Ответникът възразява срещу изводите на СГС, че са доказани основанията за носене на отговорност от общината за вреди, причинени от бездействие на нейни служители във връзка с изпълнение на задълженията им за поддържане на инфраструктурата, прилежаща към общинските улици, както и на причинно-следствената връзка между такова бездействие и травматичните увреждания на М. Х.. Оспорва, че в казуса се прикрива битов инцидент, тъй като ищцата не живее в района, в който се твърди, че е настъпил инцидент, както и с оглед заключението на вещото лице ортопед – травматолог, което опровергава показанията на свидетелката - дъщеря за тежко здравословно състояние, причинено от твърдяното падане. Обосновава оспорването си и с обстоятелството, че липсва пряк очевидец на инцидента, а за такъв свидетелства единствено нейната дъщеря, която е заинтересована от изхода на делото. Изложени са и възражения за необоснованост на определения размер на обезщетението, който не кореспондира с преживените от Х. болки и страдания, както и с жизнения стандарт в страната към твърдяната дата на инцидента – 27.12.2018г.

Столична община обжалва и отхвърлителната част на първоинстанционния съдебен акт по обратния иск със съображения за възложени задължения по силата на договор с „ДЛВ“ ЕООД за поддържането 2 и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съобръжения. Сочи, че процесният булеварт е в обхавата на предмета на договора и след като третото лице помагач е приело да извършва дейностите е без значение съставянето на констативни протоколи за състоянието на инфраструктурата преди, в месеца на инцидента и след него. Ето защо иска в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи обратният иск.

Отговор на ВЖ на Столична община е подал „ДЛВ“ ЕООД, което счита, че е неоснователна, защото не са налице посочените в нея основания за отмяна на решението. Подкрепя като правилни изводите на СГС, че е доказано изпълнението на договорните му задължения към общината във връзка с договора за поддръжане на пътните съоръжения, както и за липсата на съдействие от нея за отстраняване на корените на процесното дърво, което би осигурило отстраняването на неравността на тротоара, за която се твърди, че е причинила падането. Въз основа на доводите си, че процесният инцидент не е породен от некачествено изпълнение на ремонт от дружеството иска атакуваното решение да бъде потвърдено в частта за обратния иск.

Страните претендират разноски за въззивното производство.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по ред на чл.

266 от ГПК, поради което след анализ на доказателствения материал, приобщен от първоинстанционния съд, апелативният съд прие за установени следните факти :

Не е спорно между страните, а и от доказателствата е видно, че ищцата М. Х. към 27.12.2018г. е имала постоянене адрес и е живеела фактически в гр.

София, ж.к. „Света Троица“, а мястото на описания в ИМ инциден е на ул.

„Слатинска“, която е в кв. „Гео Милев“ в гр. София.

Единственият свидетел, ангажиран в производството, е дъщерята на ищцата -Й. Т. Д., която твърди, че е била с майка си на 27.12.2018г. около 14ч., когато вървейки по асфалтовия тротоар на ул. „Слатинска“ са се спънали.

Сочи, че тя е запазила равновесие, но майка й е паднала и веднага се е оплакала от болки в дясната ръка и че нищо не вижда. Събрали са се много хора, които започнали да коментират, че тротоарът е с неравност и разцепен и от това се е образувало стъпало с праг. Установява, че веднага е била приета за болнично лечение, като са им предложили оперативно и консервативно лечение, като те са избрали второто. Поради това майка й е носила в продължение на 30 дни колани в областта на дясното рамо, поради фрактура.

Твърди, че е приемала обезболяващи и са поставяни в продължение на 25 дни инжекции за предотвратяване на тромбози. Свидетелства, че пострадалата е получила отоци и кръвонасядания в областта на лицето и цялата дясна ръка.

Свидетелката установява също, че след инцидента Х. се е нуждаела от помощ за обличане, събличане и къпане, за което са се грижили със сестра й.

Настоящият състав приема, че изложеният разказ от свидетелката не отговаря на обективната действителност, тъй като противоречи на изложени факти от ищцата в ИМ и на останалите доказателства в делото. Пострадалата носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава претенцията си. В този контекст съдът 3 констатира, че е налице фрапантно несъответствие между твърдението на М.

Х. в ИМ, че когато е настъпил инцидентът тя е била със своя позната и показанията на дъщеря й Й. Д., че са били заедно. Прилагателното „познат“ описва човек когото зная, познавам, но няма съдържание(значение) на близък човек, такъв с когото имаш роднинска или приятелска връзка. Житейски нелогично е, а още повече от гл.точка на българската народопсихология, да наречеш познат собствената си дъщеря. Това означава, че ищцата описва събитие в ИМ – спъване в неравност на тротоар, докато се разхожда със своя позната, което не е доказано, защото то не е потвърдено от позната.

Съдът приема, че свидетелският разказ на дъщерята е изложен с оглед нуждите на делото и съдът го преценява като необективен, а субективен, т.е. такъв който цели доказване на факти, които са в интерес на ищцата, а не разказ за действително настъпили събития. Ето защо съдът приема, че следва да игнорира същите.

Изложеното следва да бъде преценено и в съвкупност с обстоятелството, че в ИМ се сочи, че още в деня на инцидента – 27.12.2018г., ищцата веднага е била прегледана и изпратена при рентгенолог в Рентгеново отделение в УМБАЛ“Царица Йоана-ИСУЛ“. Писмени доказателства за рентгеново изследване от тази дата и от това лечебно заведение обаче не са приложени, а е представено заключение по рентгеново изследване от 02. януари 2019г. в Медицински център Полимед“ АД. Същото е изготвено от д-р Е. С. и в него е описано, че фрактурата е с неизвестна давност. Заедно с това е представен лист за преглед на пациента №068037, който няма дата на съставяне от д-р П. Т., в който е посочено негово заключение въз основа на рентген, а именно данни за счупване през хирургическа шийка без значителна дислокация. От съдържанието на този лист за преглед на пациент не може да се заключи, че констатацията за счупване е направена въз основа на изследване от 27.12. 2018г., тъй като не е представена снимка или заключение, от които да се констатира, че е правено рентгеново изследване на 27.12.2018г.

Ето защо следва да се приеме за непотвърдено от медицинските документи твърдението в ИМ за причинето счупване на шийката на раменната кост на М.

Х. от 27.12.2018г.

Не без значение е и непоследователността в ИМ при посочване на придружителя на ищцата в момента на инцидента, тъй като в началото на изложението се използва женски род, т.е. за придружител жена, а в изложението за приема в болнично заведение се използва мъжки род, т.е. за познат мъж, който се е чудел в коя болница да я настани.

Индиция за опит за манипулация на фактите съдът съзира и в обстоятелството, че искът за обезщетяване на вредите е предявен повече от три години и половина след твърдяната дата на настъпване на инцидента, с което обективно се затруднява насрещното доказване от ответната страна, поради невъзможността да се осигурят доказателства за отдалечени във времето събития.

Въззивният състав счита, че не следва да обсъжда приетите като писмени доказателства медицински документи, тъй като са обсъдени и са 4 послужили за изготвянето на СМЕ. Заедно с това, съдът не разполага със специални знания в областта на ортопедията и травматологията.

От приетите основно и допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Р. М. Д. се установява, че на М.

С. Х. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на дясна раменна кост закрито. Вещото лице е посочило, че болките на ищцата с оглед увредата са били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на имобилизационната превръзка тип „Дезо“ в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването. Вещото лице е посочило, че възстановителният период по отношение на счупването на горния край на раменната кост е около 3-3,5 месеца, а заедно с извършването на физиолечение и рехабилитация, които са част от лечебния процес, възстановителният период е продължил 4-5 месеца.

Експертът е категоричен, че телесната повреда в областта на лицето не е описана в медицинските документи, непосредствено след травмата, както и в първите 2-3 месеца след инцидента, а възпалителните изменения, за които са представени такива са от месеци април и юни 2020 г. Вещото лице е потвърдило извода си, както в първоначалната, така и в допълнителната експертиза, че уврежданията, вън от счупването на горния край на дясна раменна кост, нямат връзка с процесния инцидент. Обективиран е и извод за проведено консервативно лечение като е посочено, че не се е налага оперативно такова.