Решение № 335 от 24.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501415 по описа за 2021 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от адв. Даниела Зарева като пълномощник на ТР. К. П. от гр. Бургас- длъжник по изпълнително дело № 6126 по описа за 2003г. на ДСИ при БРС, против отказът на последния да бъде прекратено частично изпълнителното производство, обективиран в съобщение № 8516 от 15.07.2021 г.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, а мотивите на съдебния изпълнител- несъстоятелни и необосновани.

На първо място се сочи, че отказът противоречи на императивната разпоредба на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. Пред ДСИ били представени надлежни доказателства, че с влязло в сила съдебно решение, част от вземанията по издадения изпълнителен лист е приета за несъществуваща, което е основание за прекратяване на производството съгласно цитираната норма. Изложени са доводи, че прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението за прекратяване само констатира настъпилия ефект.

На второ място се сочи, че производството по изпълнителното дело все още е висящо, понеже не било издадено постановление за приключването му на основание чл.433, ал.2 от ГПК. Насрочен бил въвод във владение на имот, възложен на взискателя в производството, срещу вземането по изпълнителния лист. Доколкото ефектът на СПН не бил зачетен в хода на изпълнителното производство, щяло да се окаже, че 1 взискателят ще се обогати неоснователно. Тази последица можело да се избегне, ако взискателят внесе стойността на отреченото със СПН вземане, по сметката на ДСИ като доплащане до цената на възложения му имот. ДСИ отказал да покани взискателя да довнесе тази сума преди извършването на въвода, което според жалбоподателя е незаконосъобразно. Според него щяло да се стигне до въвод във владение, без взискателят, комуто е възложен имота да е изпълнил в пълен обем задължението си за довнасяне на цената на възложения имот, след приспадане на вземането му. Това било самостоятелно нарушение на разпоредбата на чл.495 ГПК и водело до недопустимост, респективно- незаконосъобразност на насрочения въвод.

Трето, необосновани били изложените от ДСИ съображения, че на 16.04.2015г. последният констатирал, че взискателят не дължи възстановяване на сумата от 5216,65 щатски долара, понеже с решението на БРС и БОС в полза на взискателя било присъдено обезщетение за забава в размер на 5019 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 7670 щ.д., считано от 16.10.2006г., както и деловодни разноски в размер на 851 лв. Твърде се, че жалбоподателят не е уведомяван за тази констатация на ДСИ, а дори да е бил издаден подобен акт на ДСИ това било станало след датата на издаване на постановлението за възлагане на имота- 7.01.2014г. Взискателят не се бил снабдил с изпълнителен лист за описаните суми, нито го е присъединявал за събиране в производството по изп.д.№6126/2003г. Преди подаването на молбата до ДСИ за частично прекратяване на производството жалбоподателят поискал да му бъде издадено удостоверение относно висящността на производството и вземанията, предмет на събиране по делото. От него било видно, че суми като обезщетение и разноски на взискателя не са коментирани, от което страната е направила извод, че не са събирани. Ето защо жалбоподателят счита, че отказът е немотивиран, понеже противоречи на удостоверителните документи, издадени от ДСИ по същото дело.

На четвърто място жалбоподателят счита, че липсва каквато и да е пречка въз основа на мотивирано искане на длъжника и упражняване на право, регламентирано в чл.433, ал.1, т.7 ГПК, да се задължи взискателя да довнесе вземането, което е установено като недължимо. Изтъква, че разпоредбата на чл.433, ал.5 ГПК не брани правата, придобити от взискателя от проведено изпълнение, ако същият е имал качеството на привиден взискател. След като с влязло в сила съдебно решение било установено, че взискателят не притежава част от вземанията, за които е образувано изпълнителното производство, то той следвало да довнесе тази горница като част от цената на имота, който му бил възложен. Различно било положението, когато имота се придобие от трето лице, чиито права били гарантирани.

Моли да бъде отменен отказа на ДСИ за частично прекратяване на производството по изпълнителното дело, като на ДСИ се дадат указания, че взискателят следва да внесе сумата от 5216,65 щатски долара като част от цената на възложения имот.

2

На основание чл.438 ГПК да се постанови спиране на изпълнението до постановяването на решен5ието по настоящото дело.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Ж. П. П. от гр. Бургас. Същият счита, че жалбата е недопустима и неоснователна. Сочи се, че не е налице нито една от хипотезите на чл.433 от ГПК за прекратяване на производството.

Съгласно решението по гр.д.№1955/2006г. налице било насрещно задължение на Т.П., поради което вземането на взискателя било налице. Изтъква се, че недължимостта на сумата 5216 щ. д. не води автоматично до извод, че сумата не се дължи изобщо, както и до такъв за незаконосъобразност на изпълнителните действия. С цитираното решение П. бил осъден да заплати на П. 5019 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху сумата от 7670 щатски долара, считано от 16.10.2006г., както и деловодни разноски. Затова намира, че не дължи възстановяване на 5216 щ. д. За длъжника не съществувало право за иска изпълнителното дело да бъде прекратено. Затова намира за правилна констатацията на ДСИ от 16.04.2015г., че изпълнителното производство не подлежи на прекратяване. Изложени са подробни съображения, че взискателят не дължи на длъжника суми, вследствие неоснователно обогатяване, че искането на длъжника за възстановяване на сумата от 5216 щ. д. е неоснователно, както и че всички изпълнителни действия на ДСИ са законосъобразни.

На последно място са развити съображения, че обжалваният акт на ДСИ не подлежи на съдебен контрол, понеже не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. Затова намира жалбата за недопустима.

Моли производството делото да бъде прекратено, а по същество- жалбата да бъде отхвърлена.

ДСИ Кольо Кръстев е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. В тях са изложени хронологично извършените действия по изпълнителното дело. Развити са доводи, че жалбата е недопустима, а по същество неоснователна.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок /уведомлението за отказа е получено на 15.07.2021г., а жалбата е подадена на 29.07.2021г./ от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител /обжалването на отказа да се прекрати изпълнителното дело е изрично предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6, предл.2 ГПК/. Ето защо съдът намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Изпълнително дело № 6126 /2003 г. по описа на ЧСИ Бъчваров е образувано по молба на Ж. П. П. против ТР. К. П., въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2003г., 3 издаден по гр.д.№2302/2003г. по описа на БРС. От него е видно, че ТР. К. П. е осъден да заплати на Ж. П. П. сумата от 13422 щ. д., представляваща 7670 щ. д. – главница по договор за заем, сключен с нотариален акт за договорна ипотека; 5752 щ. д.- неустойка за неизпълнение на същия договор за период от 75 дни, считано от 10.05.2003г., както и съдебните разноски по издаването на изпълнителен лист в размер на 801 лв.

Принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот на длъжника – апартамент в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ , бл.13, вх.6, ет.3.

С протокол от 5.07.2006г. на ДСИ при СИС- Бургас, на осн. чл.382, ал.1 от ГПК /отм./ взискателят Ж. П. П. е обявен за купувач на имота в изплащане на вземането му при цена, равна на оценката на недвижимия имот- 48 000 лв. постановлението е влязло в сила на 23.10.2006г., когато жалбата на длъжника срещу него е оставена без уважение с решение по ч.гр.д.№633/2006г. по описа на БОС.

С постановлението за обявяване на купувач ДСИ е назначил вещо лице за установяване задължението на длъжника по изпълнителното дело.

На 30.10.2006г. по гр.д.№1955/2006г. на БРС е допуснато обезпечение на установителния иск на длъжника Т.П. срещу взискателя Ж.П., че първият не дължи на втория сумата от 5752 щ. д., представляваща неустойка, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението“ по изп.д.№6126/2003г. по описа на ДСИ при БРС. Определението е влязло в сила на 20.04.2007г., когато е оставена без уважение частната жалба на длъжника срещу него.

Въз основа на това определение и по искане на длъжника на 7.11.2006г. ДСИ е спрял изпълнителните действия по изп.д.№6126/2003г. на СИС при БРС.

С решение №1955 по гр.д.№1955 от 5.03.2007г. на БРС е прието за установено между страните по настоящото дело, че длъжника не дължи на взискателя сумата от 5216,65 щ.д., представляваща част от уговорената неустойка по сключения договор за заем, като искът е отхвърлен за горницата над този размер.

Със същото решение е уважен насрещен иск на ТР. К. П. срещу Ж. П. П., с което последният е осъден да заплати на първия сумата от 5019 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата по договора за заем в размер на 7670 щ.д., начислено за периода от 19.08.2003г. до 16.10.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2006г. до окончателното плащане на дълга., както и деловодни разноски в размер на 851 лв. Това решение е обжалвано единствено от взискателя в уважаващата отрицателния установителен иск част, като в нея същото е потвърдено.

С определение от 12.07.2013г. по гр.д.№1944/2006г. на БРС е отменено допуснатото обезпечение на иска чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№6126/2003г. на ДСИ при БРС.

На 2.09.2013г. по молба на взискателя и въз основа на определението за отмяна 4 на обезпечението ДСИ е продължил изпълнителните действия. На 3.09.2013г. е изпратена уведомление до взискателя, че следва да представи по делото заверен препис от влязлото в сила решение по гр.д.№1955/2006г. на БРС, което уведомление е получено от взискателя на 29.08.2013г.

По разпореждане на ДСИ взискателят е внесъл депозит за установяване на актуалното задължение на длъжника.

Съгласно заключението на в.л. Дошева, задължението на длъжника към 18.09.2013г. е в размер на 21672 лв., включващо главница 7670 щ. д., неустойка 5752 щ. д., съдебни разноски, адвокатски хонорар и разноски по изпълнителното делодържавни такси и разноски за вещо лице.

Следва да се отбележи, че в копието от изпълнителното дело /незаверено и без указание за съдържащите се в него страници или листи/, към датата на издаване на постановлението за възлагане не е наличен препис от решението по гр.д.№1955/2006г. на БРС /такъв е представен едва на 16.04.2015г.- л.179 и сл. от ИД/, като от данните от заключението може да се направи извод, че резултатът от това дело не е взет предвид от експерта и задължението за неустойка, описано в изпълнителния лист не е намалено със сумата от 5216,65 щ.д.

С разпореждане от 27.11.2013г. взискателят е уведомен, че следва да внесе разликата между дълга и цената на имота- 26327,40 лв., както и да внесе дължимите държавни и местни такси.

С постановление от 7.01.2014г. процесния апартамент е възложен на взискателя Ж.П. за сумата от общо 48000 лв.

Видно от извлечението от сметката на ДСИ /л.140 от копието от ИД/, на 11.12.2013г. взискателят е внесъл по сметката на ДСИ сумата от 26327,40 лв., а като основание на плащането е посочено- плащане цена на имот по изп.д.№6126/2003г.