Решение № 357 от 08.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. С.З., 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .

Образувано е по искова молба от Е. Т. Р., роден на **********г. в Република Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на 10.09.2010г. от РПУ - К., с постоянен адрес: Република Г., гр. К. против „З.

„О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** с правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 26 000 лв.

(двадесет и шест хиляди лева), като частичен иск от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди и 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) - обезщетение за имуществени вреди.

В исковата молба е посочено, че на 21.11.2020г., около 11:50 часа, по път II-55, в землището на общ. Г., обл. С.З., в посока от гр. В.Т. към гр. Г. при мокра асфалтова пътна настилка, се движил т.а. „Рено Магнум“, с peг. № ***, с прикачено полуремарке „Кроне СДЛ 27“, с peг. № ***, управляван от водача П. Л. Б. - гражданин на Република У., роден на ***г. На км.33+900 от път П55, при спускане, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно задействане на спирачната система на т.а.

„Рено Магнум“, полуремаркето на управлявания от водача П. Б. товарен 1 автомобил поднесло и навлязло в двете ленти за насрещно движение. По това време в същия пътен участък, но в противоположната посока, в лявата лента за движение в посока от гр. Г. към гр. В.Т., се движил л.а. „Дачия Сандеро“, с peг. № ***, управляван от А.Д., родена на** - гражданка на Република Р. и съпруга на ищеца. Водачката на л.а. „Дачия Сандеро“ предприела действия за предотвратяване на инцидента като завъртяла волана надясно, но въпреки това в дясната лента за движение в посока от гр. Г. към гр. В.Т. настъпил удар между двете ППС, в резултат на който А.Д. получила политравма мозъчна контузия, мозъчен оток, контузионен бял дроб, фрактура на гръдната кост, серийна фрактура на I-IX ребра вдясно, фрактура на I ребрена дъга вляво, парциален хемопневмоторакс вдясно, фрактура на сакрум.

Пострадалата била откарана от автомобил на ЦСМП - С.З. в УМБАЛ „***“ АД - гр. С.З., където била приета за лечение. Сочи се, че въпреки назначеното лечение, на 05.12.2020г. А.Д. е починала в болницата.

Заявено е, че това се установява и от представените Съобщение за смърт №500 от 05.12.2020г., издадено от УМБАЛ „***“ АД - гр. С.З., както и от Препис-извлечение от акт за смърт от 06.12.2020г., издаден от Община С.З. въз основа на акт за смърт №2426 от 06.12.2020г., съставен в гр. С.З..

Сочи се, че ищецът Е. Т. Р. е съпруг и наследник на загиналата в резултат на процесното ПТП А.Д..

Изложено е, че от съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за т.а.

„Рено Магнум“, с peг. № ***, управляван от виновния водач П. Л. Б., е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. „О.-З.““ АД по застрахователна полица, валидна от 15.04.2020г. до 14.04.2021г.

Посочва се, че за станалото ПТП са образувани ДП №1392/2020г. по описа на РУ на МВР - К., пр.пр. №4056/2020г. по описа на РП - К., която впоследствие е преобразувана в пр.пр. №96/2021г. по описа на ОП - С.З..

Заявено е, че към настоящия момент наказателното производство срещу виновния водач все още не е приключило.

Сочи се, че от представените протоколи за извършени експертизи от 23.11.2020г. и от 01.02.2021г. е видно, че в изследваните проби кръв на 2 водачката на л.а. „Дачия Сандеро“ А.Д., не е установено наличието на етилов алкохол, упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. От Докладна записка от 21.11.2020г. до Началника на РУ - К. относно проба за наркотични вещества в РУ - К., се установява, че пробата за наркотични вещества на водача на т.а. „Рено Магнум“, с peг. № *** П. Л. Б., също е отрицателна.

Твърди се, че ищецът и починалата негова съпруга са били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.

Скръбта на Е. Р. е неизмерима и му причинява неимоверни страдания.

Ищецът много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора.

Преди трагичния инцидент е имал хармоничен семеен живот със своята съпруга, изпълнен с взаимна любов и силна привързаност. Съпрузите заедно са споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството. Връзката между ищеца и неговата съпруга А.Д. била изключително силна и внезапната смърт на последната се е отразила изключително негативно на психиката на Е. Р.. Наведени са твърдения, че същият е претърпял и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Посочва се, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.

Ищецът е бил много близък със своята съпруга, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Отбелязва се, че поради посочените причини, напълно е разбираемо, че Е. Т. Р. все още страда от загубата на своята съпруга. Тя нарушила обичайния му начин на живот.

Сочи се, че вследствие на процесното ПТП и в пряка причинноследствена връзка с него, ищецът е понесъл и имуществени вреди. От Фактура №0000000083 от 09.12.2020г., издадена от „Ж.“ ЕООД, се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1 800 лв. за траурни стоки и услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република Г..

Ищецът намира, че се установяват по категоричен начин всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Водачът на т.а.

„Рено Магнум“, с peг. № *** - П. Л. Б., е извършил противоправно деяние, като при управление на товарния автомобил е нарушил разпоредбите на 3 чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, както и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочва се, че с деянието си П. Б. е причинил по непредпазливост смъртта на водачката на л.а. „Дачия Сандеро“ - А.Д., като по този начин е причинил на ищеца Е. Т.

Р. неимуществени вреди болки и страдания, и имуществени вреди - разходи за траурни стоки и услуги. Счита се, че несъмнено е налице пряка причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 14.06.2021г., получено на 15.06.2021г. По молбата на ищеца е образувана Щета №0411-630-0003-2021г. от 15.06.2021г. След проведена между страните кореспонденция, ответникът е изискал представяне на допълнителни документи, с които ищецът не е имал възможност да се снабди, тъй като образуваното по случая наказателно производство все още не е приключило.

С Писмо с изх. №99-14398/15.09.2021г. застрахователят е постановил изричен отказ да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по посочената щета.

Твърди се, че вследствие на противоправното си поведение, водачът П.

Л. Б. е причинил на ищеца вреда - изгубил е много близък човек - своята съпруга. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца.

Заявено е, че претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 21.11.2020г. Изложени са аргументи по чл.52 от ЗЗД.

Ищецът счита, че претендираното обезщетение, както в пълния му размер, така и като предявената с настоящата искова молба частична претенция, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., при което е починала неговата съпруга А.Д., е справедливо, като се имат предвид преживените от него болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на толкова близък за него човек, с когото са имали планове да създадат поколение и да споделят живота си. Отбелязано е, че ищецът страда и от това, че няма да може да се радва на любовта, уважението, подкрепата и грижите от страна на починалата А.Д., с които последната винаги го е дарявала.

Заявено е, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, 4 ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 15.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З. „О.З.““ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на Е. Т. Р., роден на **********г. в Република Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на 10.09.2010г. от РПУ - К., с постоянен адрес: Република Г., гр.

К., в качеството му на съпруг на А.Д., родена на ** - гражданка на Република Р., сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), като частично предявен иск от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., при което е починала неговата съпруга А.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът моли, да се осъдите ответното дружество да му заплати, в качеството му на съпруг на А.Д., родена на ** - гражданка на Република Р., сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република Г., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за съдебни възнаграждението за един адвокат. и деловодни разноски, както и

Посочена е служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявените искове.

Счита, че предявените искове са допустими, но оспорва същите като неоснователни и необосновани.

5

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищеца е основал исковите си претенции, предмет на настоящото дело.

Излага следните доводите и съображения:

Отбелязано е, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Сочи се, че исковете предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда на член 432 алинея 1 от Кодекса за застраховането, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година. Заявено е, че извод в тази насока следва и от факта, отговорността на ответника претендира на основание Договор за застраховка - полица посочена в Констативен протокол за ПТП.

Изложени са доводи, че при действието на влезлия в сила от 01.01.2016 година, Кодекс за застраховането е предвидена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск (член 432 алинея 1 във връзка с член 493 във връзка с член 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС, уредена в нормата на член 498 алинея 3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Счита, че безспорно, липсата на доказателства за изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на член 498 алинея 3, води до недопустимост на прекия иск по член 423 от КЗ. Сочи, че уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. Посочва, че в разпоредбата на член 378 алинея 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностния срок по член 378 алинея 2 КЗ за предявяване на прекия иск по член 432 КЗ. Това ще рече, че изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В тази насока ответникът сочи съдебна практика.