Определение № 3916 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3916 гр. Варна, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова

Членове:

Деница Добрева мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501661 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Г. И. Ж., чрез адв. М.

Ц., против Определение № 7870/08.06.2026г., постановено по гр.д. № 8141/2025 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молба с вх. № 31880/22.04.2026г., депозирана от М. Д. Ц. – процесуален представител на ответницата по делото Г. И. Ж., за изменение на Решение № 1274/01.04.2026г. по гр.д. № 8141/2025г. по описа на ВРС, 26 състав, в частта на разноските на основание чл. 248 ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като не са посочени приложените от съда критерии и показатели, по които е преценено, че определеното възнаграждение от 500 евро е справедливо и достатъчно, при положение, че изчисленото по наредбата е в размер на 1390 евро, колкото е претендирал и ищецът. Излага се, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Посочени са извършените от адвоката процесуални действия по делото, както и тези по проучване и консултации с клиента. Изложени са съображения, че делото е с висока правна и фактическа сложност с оглед времето, което е било 1 необходимо за насрочването му. Твърди се, че след приспадане на нормативно признатите разходи и данъчна и осигурителна тежест върху сумата от 500 евро за адвоката остават 176,10 евро.

В постъпилия отговор на частната жалба ответникът по нея изразява становище за нейната неоснователност по съображения от Решение по дело С438/22 на СЕС. Поддържа се, че макар по делото да са предявени няколко иска, всички те произтичат от едно и също договорно правоотношение, фактическата основа на всички претенции е обща, съответно и доказването.

Определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора. Размерът на претендираното от насрещната страна ю.к. възнаграждение не е критерий за определяне на възнаграждението по чл.38 от ЗАдв., тъй като се определят при различни предпоставки.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Профи Кредит България” ЕООД против Г. И. Ж. обективно кумулативно съединени искове, както следва: - установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумата от 3477,60 лева, представляваща главница по договор за кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1069,78 лева – възнаградителна лихва, 2630,30 лева – такси Флекси и Фаст и 153,03 лева – лихва за забава. По делото е предявен и насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с цена 4925,97 лева, в условията на евентуалност е предявен иск по чл. 59 ЗЗД със същата цена на иска.

С влязлото в сила първоинстанционно решение главните искове с правно основание чл.422 ГПК, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени изцяло.

Насрещният иск с правно основание чл.55 ЗЗД е уважен и предвид представения по делото договор за безплатна правна помощ между ответницата и адв. Ц. /л. 87/, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв., в полза на посочения адвокат е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер 2 на 500 евро.

Постъпила е молба №31880/22.04.2026 г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. от 500 евро на 1380 евро.

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.

За да се произнесе по повдигнатия с жалбата материалноправен въпрос, съдът съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

С обжалваното определение адвокатското възнаграждение е определено на 500 евро, т.е. под предвидения в Наредба 1/2004г. критерий – 1503,10 лева (768,52 евро), изчислено върху общия материален интерес.

Въззивната инстанция, като съобрази, че по делото са предявени шест иска, от които четири главни и два насрещни, намира, че на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за определяне на адвокатското възнаграждение под посочените в наредбата ориентири, без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. От значение е от друга страна общата продължителност на съдебното производство пред съответната инстанция – в случая една година, доколкото е пряко свързана с обема на дължимите от адвоката услуги. Действително делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела и същото е приключило в едно съдебно заседание без събиране на други доказателства различни от представените от страните писмени такива, но при отчитане 3 обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита – подготовка и подаване на отговор на искова молба и на насрещна искова молба, подробна писмена защита по същество и молба по чл.80 от ГПК, молба по чл.248 от ГПК и частна жалба, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ следва да бъде определено при съобразяване на предвидените в наредбата ориентири на база сбора от цената на предявените искове. Не са налице основания за определяне на възнаграждение за всеки иск поотделно, доколкото осъществената по тях защита на практика се припокрива, доколкото е обусловена от един основен правен аргумент – за нищожност на клаузите за акцесорните разходи по кредита, а оттам и на целия договор, поради невключването им в ГПР. В случая разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. 2 от ГПК за реципрочност на възнагражденията на процесуалните представители на насрещните страни не намира приложение, доколкото посоченото в списъка на ищеца по чл.80 от ГПК ю.к. възнаграждение е само претендирано, но не и реално заплатено. Още повече, че юрисконсултското възнаграждение подлежи на определяне по преценка на съда в диапазона по чл. 25 от Наредбата за правната помощ, а именно 200 до 450 лева.

С оглед изложеното адвокатското възнаграждение за предоставената на ответника безплатна правна помощ следва да бъде опредено в размер на 768,52 евро.

Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде допуснато изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. чрез увеличаването му от 500 евро на 768,52 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7870/08.06.2026г., постановено по гр.д. № 8141/2025 г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 1274/01.04.2026г., постановено по гр.д. № 8141/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като увеличава присъденото в полза на

4 адвокат М. Д. Ц., с рег. № 1600115790, с адрес гр. Варна, бул. „Съборни“ №17, ет.1, ап.2, адвокатско възнаграждение от 500 евро на 768,52 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5