Решение № 2480 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2480 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110115326 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „К. е.“ ЕООД, ЕИК * срещу „Е. С.“ АД, ЕИК * специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 230.00 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща дължима, но незаплатена сума за неустойка по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия между Г. Л. Г. и „Е. С.“ АД за кл. № * и аб. № * за обект на потребление:

*, за оставането на потребителя Г. Л. Г. без ел. енергия за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., включително по вина на електроразпределителното дружество „Е. С.“ АД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 03.10.2024 г., сключен между абоната Г. Л. Г. като цедент и „К. е.“ ЕООД, ЕИК * като цесионер, за което длъжникът „Е.

С.“ АД е уведомен с нарочно уведомление, депозирано на 03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен входящ номер ВхК-EDN-4305 от дата 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12912 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът инициирал заповедно производство, в резултат на което в негова полза била издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч.гр.д. № 12912/2024 г. на ВРС. Срещу дължимостта на сумите по заповедта от длъжника било депозирано възражение по чл. 414 ГПК в срок, предпоставило образуването на настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК.

Сочи се, че между Г. Л. Г. и ответника „Е. С.“ АД бил сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия относно обект на потребление: *, кл. № * и аб. № *.

Предвид преустановяване подаването на ел. енергия до посочения обект, на 14.06.2024 г. Г. Г. депозирал заявление до ответното дружество с искане за възстановяване на ел. захранването му. Заедно с това било направено и възражение за липсата на непогасени 1 задължения от страна на потребителя към дружеството, поради заплащането или погасяването им по давност. Независимо от релевираното възражение обаче електрозахранването до обекта на потребителя не било възстановено, доколкото ответникът поддържал твърдения за наличието на дължими суми за потребена и незаплатена ел. енергия за 2013 г.

Предвид това, между Г. Г. и „К. е.“ ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2024 г. във връзка с вземането на потребителя от ответника на сумата от 4 230 лв., представляваща сума за неустойка по сключения между тях Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия за оставането на потребителя без ел. енергия по вина на ответното дружество за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., вкл., дължима на основание чл. 68 от ОУ. Посочено е, че за извършената цесия ответникът бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез ССЕВ, за което цедентът получил вх. № ВхК-EDN-4305 от 04.10.2024 г.

При така изложеното, моли за уважаване на така предявения иск. Претендират се и сторените както в исковото, така и заповедното производство разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но по същество неоснователност на така заявената претенция. Искът се оспорва и по размер.

Изложени са доводи в отговора, че дружеството не се явява материално отговорно лице по предявения от ищеца иск. В тази връзка изтъква, че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа и съгласно ОУДПЕЕМ, предоставя услугите достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа.

Сочи, че на 17.04.2024 г. по искане на крайния снабдител – „Е.-П. П.“ АД, мрежовият оператор временно преустановил преноса на ел. енергия до клиента, поради наличието на неизпълнени от последния задължения за заплащане на потребена енергия, в съответствие с чл. 61, ал. 1 ОУДПЕЕМ и предвиденото в чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Предвид това ответното дружество счита, че именно крайният снабдител се явява надлежно пасивно материално легитимиран да носи отговорност по предявения иск.

В продължение на посоченото разяснява, че по партида на клиента има непогасени задължения в размер на 246,44 лв. за периода 05.07.2013 г. – 06.08.2013 г., което обстоятелство именно е довело до искането на доставчика за прекъсване на ел. захранването на потребителя. В този смисъл и предвид релевираното от клиента възражение за настъпила погасителна давност по отношение на посочената сума, от ответника е отбелязано, че настъпването на давността води само и единствено до преклудиране възможността на кредитора да търси удовлетворение на вземанията си по принудителен ред, но по същество не се отразява на валидността и дължимостта им.

Във връзка с изложеното, в отговора е посочено, че между страните е налице висящо производство по гр.д. № 12549/2024 г. на ВРС за осъждане на ответника да възстанови захранването до процесния обект на потребителя.

Отделно от това излага, че дължимостта на предвидената в чл. 68 ОУДПЕЕМ неустойка за прекъсване на ел. захранване на клиент касае само случаите на случайни събития или аварии, причинени от трети лица, природни явления и др., но не и при наличието на непогасени задължения, поради което и клаузата предвижда уведомяването на мрежовия оператор от страна на потребителя. Поддържа, че последното не би било нужно, в случай че захранването до абоната е преустановено от оператора, каквато е настоящата хипотеза. В съответствие с посоченото, ответникът отбелязва, че съгласно чл. 70, ал. 7 от ОУ не носи отговорност за вреди, причинени в случай на преустановяване преноса на ел. енергия по искане на крайния снабдител или доставчика на клиента. Твърди наличието и на други клаузи от Общите условия /чл. 71-74 /, изначално изключващи отговорността му за вреди.

В този смисъл дружеството поддържа, че няма вина за прекъсване ел. захранването до обекта на потребителя, респ. че дължи заплащането на неустойка в претендирания размер.

По същество се моли за отхвърляне на исковата претенция. Иска се присъждането на 2 съдебно-деловодни разноски по делото.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, представлява се от адв. П. Г., чрез който поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Н. Б..

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи, че е налице валиден Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия относно обект на потребление: *, кл. № * и аб. № *, сключен между ответника и Г. Л. Г.; наличието на уговорена неустойка по договора и основанието за изплащането й, в т. ч. виновното преустановяване електозахранването на обекта на клиента през процесния период от страна на ответника; наличието на валидно сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, за което е издадено изпълнително основание по реда на чл. 410 от ГПК; надлежното уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия, в тежест на ищеца е да установи и своите граждански притезания по размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че са изпълнили договорните си задължения, както и да докаже своите възражения, в т.ч. че през процесния период обектът е бил електроснабден, респ., че е налице законово или договорно основание за прекъсване на електрозахранването.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника по ч. гр. д. № 12912 по опсиа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения едномесечен срок е предявил искове за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съгласно чл. 4 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С. АД“ /ОУДПЕЕ/ клиент на дружеството е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и се снабдява с електрическа енергия за собствено ползване.

Видно е от представения нотариален акт за собственост № *, том *, рег. № *, дело № * от 22.12.2010 г., че Г. Л. Г. и съпругата му Е. С. Г.а са собственици на дворно място с площ от 458 кв. м., съставляващо УПИ № * в кв. * в *, заедно с построената в същото дворно място Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 95,75 кв. м. и РЗП 215.40 кв. м.

Видно е от ангажираната служебна бележка № 2501005712-1/04.03.2025 г., издадена от „Е. С.“ АД, че Г. Л. Г. е клиент на на „Е. С.“ АД, за обект с място на потребление *, с кл.

№ ********** и аб. № *.

Т. е. от горното следва, че между страните е налице облигационно отношение с предмет пренос на ел. енергия през електроразпредителната мрежа на ответника.

Съгласно ОУДПЕЕ едно от основните права на потребителя е да получава електрическа енергия по мрежата с определено качество в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР /чл. 21, т. 1/.

Същевременно, чл. 26 вменява на електропреносното предприятие задължението да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа, както и да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство /чл. 26, т. 1 и 2/. В определени хипотези ОУДПЕЕ допускат преустановяването на преноса на електрическа енергия, в т.ч. по искане на крайния снабдител при неизпълнение на задължения за своевременно заплащане на дължимите суми за потребена електроенергия /чл. 61, ал. 1/. Съгласно чл. 63, ал 1 ОУДПЕЕ 3

„Е. С.“ АД възстановява преноса на електрическа енергия не по-късно от 12:00 часа на следващия работен ден, след отпадане на основанията, довели до преустановяването му.

Не се спори по делото, че за процесния обект е издадена фактура от 13.08.2013 г. от „Е.-П. П.“ АД за сума в размер на 246.44 лева за потребена ел. енергия за периода от 05.07.2013 г. до 06.08.2013 г., която не е платена, както и че електроподаването в обекта е преустановено. Последното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – изрично в констативен протокол от 28.10.2015 г. /л. 42/, подписан както лично от ищеца, така и от представители на ответника, в който е отразено, че електрозахранването на обекта е прекъснато от 2013 г., като с писмо от 10.07.2024 г. /л. 52/ „Е. С.“ АД е отказало да възстанови електрозахранването в обекта по искане на клиента с вх.

№ 6911802/14.06.2024 г.

С договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2024 г., потребителят Г. Л. Г., на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, е прехвърлил в полза на „К. е.“ ЕООД вземането си за сума в размер на 4 230.00 лева, представляваща процесната неустойка срещу цена от 2 100.00 лева.