Решение № 75 от 11.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500088 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 2578 по описа на съда за 2021 година е осъден Д. П. Г., с ЕГН **********, в момента в Затвора – Пазарджик да заплати на В. С. С. от АК-Пазарджик, ул.“Хан Крум“ №1а, с ЕГН ********** на основание чл.36 от Закона за адвокатурата сумата в общ размер на 5720 лв., представляваща определени му с протоколно решение №9/14.07.2021г. на Адвокатския съвет при АКПазарджик, по реда на чл.36 ал.3 от ЗА, адвокатски възнаграждения по: адм. дело №690/2015г. по описа на Административен съд-Пазарджик, адм. дело №4829/2016г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, адм. дело №394/2017г. по описа на Административен съд-Пазарджик, касационно адм. дело №64/2020г. по описа на Административен съдПазарджик, както и за изготвяне и подаване на жалба пред Европейския съд по правата на човека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер общо 1 на 870,00 лева.

Решението е обжалвано от Д. Г.. Оплакванията са за нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед изхода на делата , по които жалбоподателят бил представляван от адв. С. се дължали разноски от ответната страна , но адв. С. не бил направил такова искане.

Твърди ,че адв. С. се е отказал от хонорар и не е спазил договорката си с Г..

Подържа ,че уговорката между него и ищеца била ,че С. ще го представлява по делата пред АС , ВАС и ЕС ,а ответникът ще му осигури 4-5 клиенти.

Жалбоподателят бил изпълнил задължението си по тази уговорка.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което исковете срещу него – отхвърлени.

Направил е доказателствени искания – да се изиска справка от началника на Затвора Пазарджик, относно обстоятелството ,че е осигурил няколко клиенти на адв. С. , както и за разпит като свидетел на Н.А..

По искане на жалбоподателя първоинстанционният съд му е предоставил правна помощ ,под формата на процесуално представителство за изготвяне на въззивната жалба. Адвокат Д. В. е назначен за негов особен представител.

Развиват се в направеното допълнение на въззивната жалба доводи , че при направените срещи в затвора между страните никога не са уговаряни суми ,като адвокатски хонорар за представителство от адв. С.. Уговорката била ответникът да му осигури клиенти сред затворниците ,каквато възможност той имал , поради дългия си престой в затвора. Тази уговорка била изпълнена от него , за което имало данни по делото.

Адв. С. представлявал ответника по редица дела ,като продължил да осъществява това представителство дори и след като не му е извършвано плащане. Предявил претенциите си срещу ответника ,когато той не бил в състояние да изпълнява уговорката им ,поради трудности във връзка с режима на изтърпяване на наказанието.

2

Постъпил е писмен отговор от ответника В. С. на първоначалната жалба , като той я намира за неоснователна.

Твърди ,че уговорка да представлява Г. срещу задължението последния да му осигури клиенти не са имали.

Излага съображения и за неоснователност на доказателствените искания, както поради настъпила преклузия , така и поради липсата на отношение към спора.

След постъпилото допълнение от особения представител адв. С. е подал отговор , като е изложил доводи ,касаещи финансовите възможности на ответника, както и е повторил доводите относно направените доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят подържа жалбата си.

В дадения от съда срок е постъпило писмена защита от адв. С., в която се подържат изложените доводи. Сочи се, че оспорването на претенцията е само по основание и няма доводи по размера и ,като се подържа ,че няма основания за присъждане на по-малък размер от определения.

Съдът с нарочно определение , излагайки мотиви е оставил без уважение доказателствените искания във въззивната жалба.

Като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора , въззивният съд взе предвид следното:

В исковата си молба против Д. Г. ищецът В. С. твърди ,че на 19.08.2015 г. подал искова молба пред Административен съд - гр. Пазарджик, в качеството си на процесуален представител на ответника ,като били предявени два иска , всеки с цена 10 000 лева. Упълномощаването било направено с исковата молба. По делото било постановено решение

№45/08.02.2016 год.,с което иска бил частично уважен.

Решението било обжалвано с касационна жалба и ВАС с решение №6573/26.05.2017 год. по дело №4829/16 год. обезсилил постановеното решение и върнал делото за ново разглеждане.

С решение №620/08.12.2017 год. по адм.д.№394/17 год.

Административен съд-гр.Пазарджик, уважил изцяло двата иска.

Представлявал Г. и пред ВАС. Изготвил молба от 12.11.2019 год. по дело №2519/2018 год. С определение ВАС поради промяна в подсъдността изпратил делото на Административен съд- гр. Пазарджик, пред който отново осъществявал представителство.

3

Административен съд- гр. Пазарджик по дело №64/20 год. намалил обезщетението на 2000 лева.

Ищеца ,като адвокат на ответника завел дело пред Европейския съд по праната на човека-гр. Страсбург през 2016 год. По това дело на 21.07.2021 год. правителството щяло да обсъжда сключване на споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 10 000 евро-това било обявено на сайта на Министерския съвет.

Твърди ,че е представлявал Г. на два пъти пред две инстанции в България с цена на иска 20 000 лв. , както и пред ЕСПЧ.

След като по решенията на вътрешните инстанции на Г. била изплатена сумата от 2 000 лв. разговарял с него за плащане на адвокатско възнаграждение, но той отказал като се позовал на липсата на договор.

Твърди , че е налице хипотезата на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата ,поради което и потърсил съдействие от Адвокатския съвет.

Първоначално получил отказ, но по негова жалба Висшият адвокатски съвет го отменил и задължил адвокатския съвет да определи хонорар поне в рамките на минимума по Наредба №1.

С решение №9 от 14.07.2021 год. АС определи по 1130 лв. адвокатски хонорар за делата №690/15,4829/16,№394/17 и 64/201 както и 1200 лв. за жалбата до ЕСПЧ или общо 5720 лв.

Още преди произнасянето на АС изпратил покана до ответника за изплащане на възнаграждение, но писмото му не било връчено.

Самият ответник изпратил до ЕСПЧ молба, в която признава, че е влошил отношенията си с адв. С..

Моли ответникът да бъде осъден да заплати 5720 лв., ведно със законната лихви от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника ,който не оспорва ,че адв. С. го е представлявал по дела, но твърди, че няма договор с него за заплащане на възнаграждение за тази му дейност, като по този начин се спестявали и данъци на адвоката.

Уговорката им била да му осигурява клиенти от затвора сред лишените от свобода и той я изпълнил като сочи имена на лица ,на които го препоръчал като адвокат.

Поради изложените уговорки, счита ,че няма никакви задължения към ищеца като адвокат и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Във връзка с писмения отговор на ответника ищеца е изразил становище 4

,че нямат такава уговорка и е изложил доводите си ,че чрез препоръки от Г. не са му осигурени клиенти. Освен това поради естеството на извършеното от Г. престъпление ,той не бил в състояние да дава препоръки на другите изтърпяващи наказание.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено следното:

Преден е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е установено от събраните по делото доказателства , като конкретните факти и обстоятелства всъщност не се оспорват от ответника.

Установява се от приетите по делото ищецът В. С. С. е адвокат от АК-Пазарджик. писмени доказателства , че

Установено е още безспорно, че ищецът е представлявал ответника по адм. дело №690/2015г. по описа на Административен съд-Пазарджик, по адм. дело №4829/2016г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, по адм. дело №394/2017г. по описа на Административен съдПазарджик, по касационно адм. дело №64/2020г. по описа на Административен съд-Пазарджик, както и че е изготвил и подал жалба от ответника пред Европейския съд по правата на човека.

Между страните няма спор, че за процесуалното представителство на ответника по посочените дела и за изготвянето и подаването на жалба, пред ЕСПЧ между ищеца и ответника не са били сключвани договори , нито за представителство при условията на чл.38 от ЗА , нито пък е уговарян размер на възнаграждение

С Протокол №9 на проведеното на 14.07.2021г. присъствено заседание на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – Пазарджик по преписката, образувана по жалба вх.№1383 от 11.05.2021г. от адв.В. С., която е върната на Адвокатски съвет Пазарджик за изпълнение на указанията в Писмо изх.

№702/28.06.2021г. на Председателя на Висшия адвокатски съвет, а именно за произнасяне по същество, съгласно чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и съобразно Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения по депозирана от адв .В. С. молба с вх.