Решение № 1022 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100101455 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Т. П. Д. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № 1138048 от 27,11,2020год.: главница от 25678,24лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва за периода от 16,07,2021год. – 04,04,2023год. в размер на 2840,95лева, мораторна лихва за периода от 16,06,2021год. – 02,05,2023год. в размер на 773,19лева на осн.чл.9 от договора; такси в размер на 130,00лева, за периода от 17,06,2021год. – 16,12,2022год., обезщетение за разходи по уведомяване за периода от 06,10,2022год. до 17,02,2023год. в размер от 84,00лева;

Релевират се доводи за сключен договор за потребителски кредит №1138048 от 27,11,2020год. между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитодател и Т. П. Д., в качеството на кредитополучател. С договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 27000,00 лева.

В чл. 3 от договора, страните се съгласяват, че за усвоения кредит през първите 12 месеца кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 7.950%, а от тринадесетият месец до крайният срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлив годишен лихвен процент в размер 7.950%, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и сл.

Задълженията по кредита се погасяват на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. По арг. от чл. 8, вр. чл. 6 от договора и видно от представения като доказателство погасителен план, погасителните вноски се изплащат до 16-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до 16.11.2028г. Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по чл. 5 и чл.6 от договор за кредит от 27.11.2020г., поради което и на основание чл. 14, вр. чл. 19 от 1

Договора поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 16.06.2021г. и следващите съгласно погасителния план банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, чрез покана, връчена, чрез ЧСИ С.Х. на посочен в договор адрес за кореспонденция.

Претендираната от ищеца сума в размер на 84,00лв. е формирана от разходите по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредитното задължение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит с №1138048/27,11,2020год., по силата на който „Юробанк България“ АД се е задължило да предостави на Т. П. Д. потребителски кредит в размер на 27 000лв. В чл. 6, вр. погасителен план е уговорен срок за издължаване на кредита от 96 месеца, на анюитетни вноски съобразно чл.7 от договора до 16,11,2028год.

Според уговореното в клаузата на чл. 3, ал. 1 от договорa, годишният лихвен процент е формиран: за първите 12 месеца фиксиран лихвен процент в размер на 7,950%, от тринадесети месец до крайния срок на издължаване на кредита променлив годишен лихвен процент в размер на 7,950%, който представлява сбор от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка. За референтен лихвен процент се ползва лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, в съответната валута в лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно ал.2 на чл.3. ГПР на разходите по отпуснатия кредит е 10,90%, а общата дължима сума 39670лв. изчислена към момента на сключване на договора.

Падежната дата е 16-то число от месеца-чл.8 от договора.

При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава- чл.9.

Лихвената база е 360/30.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят заплаща месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50лв. Съгласно представения погасителен план, месечната погасителна вноска е в размер на 381.00лв. за първите 12 месеца и 379.91лв. за останалия период. Първата погасителна вноска е с падеж 16.12.2020г.

Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

С констативен протокол от 05,04,2023год. ЧСИ П.Г. е посочил, че на постоянния адрес на длъжника в гр.Сливен, е установено, че лицето не живее на адреса, а неговата майка отказва да приеме книжата. Залепено е уведомление по чл.47 от ГПК. Посочения настоящ адрес в гр.София е извън района на действие на ЧСИ. Налице са данни за неуспешен опит за връчване на обявлението за предсрочна изискуемост на адрес гр.София, жк. Витоша ул.****. На регистриран настоящ адрес на лицето гр.София, Студентски град, връчване не е извършено преди датата на заявлението.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че на дата 27.11.2020г. сметката е заверена със сумата от 27 000.00лв. с основание:

„Усвояване на кредит 4964418”. Общо платена по договора е сума в размер на 2671,48лв. С 2 платените суми са погасени задължения:

- главница в размер на 1321,76лв.,

- възнаградителна лихва в размер на 1155,45лв;

- лихва за забава 30,77лв.

- застрахователни премии в размер на 133,00лв.

- такси общо в размер на 30,50лв.

Последното плащане от кредитополучателя е извършено на 30.06.2021г. – платена е сума в размер на 251.00лв. С платената сума са погасени: остатък главница от вноска с падеж 16.05.2021г. в размер на 13.44 лв., лихвата от вноска с падеж 16.06.2021г, в размер на 170.26 лв. и част от главницата от вноска с падеж 16.06.2021г. - 20.95лв. След извършените погасявания от вноска с падеж 16.06.2021г. непогасена е главница в размер на 189.79 лв.

С дата 21.12.2022г. процесния кредит е отписан срещу провизии и е отнесен задбалансово. Непогасените месечни вноски до 21.12.2022г. са главница в размер на 4216,37лв., възнаградителна лихва в размер на 2840,95лв. или общо 7057,32лв.

Съгласно чл.9 от договор за потребителски кредит № FL1138048, банката е начислила обезщетение за забава, както следва:

=върху главниците от падежиралите вноски-договорна лихва плюс законна лихва общо в размер на 17.95% или общо в размер на 563,76лв.

=върху лихвите от падежиралите вноски за периода от 16.06.2021г. до 21.12.2022г. е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 10%. или общо в размер на 209,43лв.

Общ дължимата мораторна лихва е в размер на 773.19лв.

Начислените и непогасени такси са общо в размер на 130.00 лв., за периода от 17.06.2021г. до 16.12.2022г./ таблица 4 от ССчЕ/, от които:

- такса за обслужване на разплащателна сметка- 80.50 лв.

- такси за просрочие в размер на 49.50лв.

Платените суми от банката за връчване на покани до ответника са общо в размер на 84.00лв., от които на 06.10.2022г. -24,00лв./л.49/ и на 17.02,2023г. /л.39/ - 60.00лв.§ При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД.

Искането за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, вр.чл.239 от ГПК е неоснователно, тъй като макар и да са налице изискуемите процесуални предпоставки за това, то не всички искови претенции на ищеца са вероятно основателни;

За установено между страните съдът приема да е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума от 27000,00 лв.

Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Поддържа се, че спрямо длъжника е обявена предсрочна изискуемост на 04,04,2023год. с покана от 20.03.2023г., връчени по реда на чл. 47 от ГПК от ЧСИ П.Г., с район на действие ОС-Сливен на постоянен адрес на длъжника ок. С.З., бл.****. Съдът намира да не са налице предпоставките за осъществяване на фингираното връчване по тази разпоредба в 3 приложимата редакцията, тъй като е констатирано лицето да не живее на адреса, поради което е залепено уведомление, но същевременно не е търсено на регистриран настоящ адрес в гр.София, жк.****. Налице е предходно неуспешно уведомяване на адрес гр.София, жк.Витоша, ул.**** през 2022год.

Независимо от това, когато изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба по чл. 422 от ГПК, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми – така Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 60009 от 02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 60048 от 20.08.2021 г. по т. д. № 2122/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 60075 от 30.07.2021 г. по т. д. № 1338/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В настоящата хипотеза, съдът приема предсрочната изискуемост да е обявена на кредитополучателят на 26,06,2024год. От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че плащания по договора не са извършвани след 16,06,2021год., т.е. към датата на връчване на преписа на исковата молба на ответника е налице обективното условие за настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 14 от договора – непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита. С оглед горните мотиви, предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на длъжника от момента на достигането до ответника на волеизявлението на банката за това или в конкретния случай на 26.06.2024г.

Когато моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е по-късен от сочения в исковата молба, по аргумент от т.1 на ТР № 8/02, 04, 2019 г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск да бъде уважен за вноските с настъпил падеж до реалното обявяване на предсрочната изискуемост. Това е така, защото предмет на претенцията за задължението по договор за кредит е заявено на едно основание, а именно предоставена главница по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не изцяло изискуемо поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване на задължението по договора на заявеното основание/неплатена главница/, съдът следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за произнасяне по непредявено основание.