Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 499 от 24.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5922/2024
Вид
Решение № 499
Подписан
24.01.2025
Състав
Калина Анастасова, ИНА БРАНИМИРОВА МАРИНОВА, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100505922 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1962 от 05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 71994/2021 г. по описа на СРС, 41- ви състав, е признато за установено по предявения от Е. Н. П. срещу М. Б. Е. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Е. Н. П. е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, с адрес на имота: гр. София, ул. *******“, с площ на реалната част 12,30 кв.м., разположена в югоизточната част на имота и обособена като открито паркомясто № 2 до източната фасада на построената в поземления имот сграда с идентификатор *** с граници на реалната част: открито паркомясто № 1, улица, зелена площ и източна фасада на сградата с идентификатор ***, която реална част е защрихована с плътно защриховане и е означена с цифра 2 на скица № 151322663/06.12.2021 г. на поземлен имот с идентификатор *** на л. 40 от делото на СРС, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението върху същата реална част от поземлен имот с идентификатор ***. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е. Н. П. срещу М. Б. Е. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес на имота: гр. София, ул.

*******“, с площ на реалната част 12,30 кв.м., разположена в югоизточната част на имота и 1 обособена като открито паркомясто № 2 до източната фасада на построената в поземления имот сграда с идентификатор *** с граници на реалната част: открито паркомясто № 1, улица, зелена площ и източна фасада на сградата с идентификатор ***, която реална част е защрихована с плътно защриховане и е означена с цифра 2 на скица № 15- 1322663/06.12.2021 г. на поземлен имот с идентификатор *** на л. 40 от делото на СРС за периода 29.05.2017 г. – 15.12.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „НВГ Г.“ ЕООД на страната на ответника М. Б. Е..

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответницата М. Б. Е. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС в неговата установителна част. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че от одобрения инвестиционен проект и от съгласувания с ищцата работен архитектурен проект се установява, че последната е била информирана, дала е съгласието си за проектираните две открити паркоместа и е знаела, че същите ще бъдат изградени. Навежда се, че сградата, построена върху процесния поземлен имот, е в режим на етажна собственост, като от събраните по делото доказателства не се установява наличието на допълнителни условия, различни от тези по договора за суперфиция, поради което собственикът на сградата има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. В този смисъл се посочва, че процесното паркомясто е функционално свързано със сградата, необходимо е за използване на същата, изградено е съгласно одобрения инвестиционен проект и съставлява принадлежност към самостоятелен обект в сградата, в която ответницата е собственик на самостоятелен обект. Изтъква се, че по делото не се установява ответницата да е ползвала или владяла лично или чрез трето лице процесното паркомясто през процесния период.

Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Е. Н.

П., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от третото лице помагач „НВГ Г.“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС в неговата установителна част. В жалбата са изложени доводи за незаконосъбразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част. Твърди се, че одобрявайки идейния проект, ищцата изрично е изразила съгласието си за обособяването на надземен паркинг с две паркоместа, който е част от учреденото право на строеж, и процесното паркомясто е придобило статут на принадлежност към самостоятелния обект, придобит от ответницата. Отделно от това, се сочи, че с нотариалния акт за учредяване на право на строеж страните изрично са се 2 съгласили, че правото на строеж се учредява съгласно одобрени от страните по договора идейни чертежи, които ще послужат за основа за одобрение на инвестиционните проекти за построяване на жилищна сграда, като както в идейните проекти, така и в одобрения инвестиционен проект е предвидено изграждане на надземен паркинг, включващ две паркоместа. В този смисъл се навежда, че по този начин страните са уговорили „друго“ по смисъла на чл. 64 ЗС относно ползването на частта от терена, незаета от сградата, като са се съгласили тази част да се ползва от суперфициарните етажни собственици за паркиране, поради което те държат тези части на правно основание – договор със собственика на земята. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Е. Н.

П., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. Н. П. срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и чл.

59 ЗЗД. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваните части като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е разгледал незаявено от ответницата, а от третото лице помагач извън срока за подаване на отговор на исковата молба възражение, а именно че ответницата има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е възприел извода, че процесното паркомясто е включено в обема на правото на строеж поради това, че нотариалният акт препраща към съгласуваните проекти, послужили за одобряване на инвестиционния проект. В тази връзка се навежда, че съгласие за това отсъства в нотариалния акт, с който е отстъпено правото на строеж, като инвестиционните проекти и техните изменения нямат правопораждащо действие за приобретателя на правото на строеж, а „другото уговорено“ следва да се съдържа в акта, с който е отстъпено правото. Отделно, се посочва, че неправилни са изводите на районния съд досежно правото на ответницата да ползва незастроената част от мястото, заето от процесното паркомясто. В този смисъл се изтъква, че при липса на уговорено „друго“ между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние. Излагат се съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата М . Б . Е., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да 3 отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваните части. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „НВГ Груп“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваните части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том LLXIX, нот. дело № 24017/95 г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № 121, том I, рег. № 3485, дело № 119 от 2004 г., се установява, че ищцата Е. Н. П. е собственик на недвижим имот, а именно – празно неурегулирано дворно място с площ 732 кв. м по плана на гр.

София, местност „Фундулов кладенец /Кръстова вада/“, съставляващ имот пл. № 1038, кад. л. 570, при съседи по нотариален акт: М. И., М. И.а, И. И. и Й.Л. От приетото по делото заключение на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, което настоящата инстанция на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира, се установява, че след изработването на РП от имот с пл. № 1038 се обособява парцел V1038, кв. 4, като в одобрената КККР процесният поземлен имот е с идентификатор ***.

Не е спорно в производството, а и от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 138, том В I, рег. № 1660, дело № 130 от 2015 г. на нотариус С.П., рег. № 045 в регистъра на НК, се установява, че ищцата е учредила в полза на третото лице помагач право на строеж върху процесния поземлен имот.

От посочения нотариален акт се установява, че учреденото право на строеж в полза на третото лице помагач е з а изграждане на монолитна пететажна сграда в съответствие с действащия план за застрояване и регулация, съгласно виза за проучване и проектиране от 02.01.2008 г. на Гл. архитект на Столина община – район „Триадица“, и съгласно одобрени 4 от страните по договора идейни чертежи, които е предвидено да послужат за основа за одобрение на инвестиционните проекти, с разгъната застроена площ на сградата 1 569,41 кв.м, състояща се от сутерен с мазета и подземен паркинг с девет броя места за паркиране и един гараж, гаражи и офиси на първия етаж и четири жилищни етажа, с изключение на обектите, посочени в раздел Втори на договора.

Според цитирания нотариален акт третото лице помагач „НВГ Г.“ ЕООД се е задължило изцяло за своя смета, със свои сили и средства и съгласно одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж да построи и да предаде в собственост на учредителя /ищцата/ описаните в договора самостоятелни обекти, които не са предмет на настоящото производство /4 апартамента, 4 мазета, 2 офиса, 3 паркоместа в подземния паркинг, намиращ се в сутерена на сградата, целият с площ 298,12 кв.м/.