Решение № 375 от 18.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. П., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720103457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Образувано е по предявени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК от Г. И.

Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.Д.“ ********* чрез адв. А. Ц., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес парк София“ №1, сгр.15, вх. „А“, ет. 4, с които се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество е загубило правото си на принудително изпълнение срещу ищцата за вземанията, обективирани в изпълнителен лист от ********* г. по ч.гр.д. № ********* г. на PC –П., както следва: сумата 19410,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от ********* г., сумата 1011,21 лева, представляваща договорна лихва за периода от ***************** г., и сумата в размер на 36,99 лева, представляваща лихва за просрочие за периода от ***************** г., поради погасяването му по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който признава предявения иск, като моли при постановяване на решението и произнасянето по отговорността за разноските по делото, съдът да присъди разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска, както и за присъждане в полза на ищеца сторените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че са налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.

Искът е предявен от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

По същество, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 19410,00 лева (с равностойност 9924,18 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит от ********* г., сумата 1011,21 лева (с равностойност 1

517,02 евро), представляваща договорна лихва за периода от ***************** г., и сумата в размер на 36,99 лева (с равностойност 18,91 евро), представляваща лихва за просрочие за периода от ***************** г., за които суми е издаден изпълнителен лист от ********* г. по ч.гр.д. № ********* г. на PC –П., поради погасяване по давност на вземанията.

С отговора на исковата молба ответникът изцяло е признал твърдените от ищеца факти и предявения иск.

В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК, като постанови решение съобразно признанието.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК съдът намира, че исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

С отговора ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца разноски в негова тежест.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Посочената разпоредба предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за прилагането й – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай, съдът намира, че е налице само първата предпоставка, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е направил изрично признание на предявения иск.

Съдът намира обаче, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно - ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на II т. о. на ВКС, Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и др., предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва другата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.

В настоящия случай, независимо от липсата на висящо изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, причина за съдебното предявяване на което, е поведението на кредитора.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като съображенията за 2 това са следните: Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Изложеното обуславя извода, че размерите, посочени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, имат ориентировъчен характер, като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/.

В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 945,88 евро, който, съобразен с цената на исковете, възлиза в размер значително под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г. от Висшия адвокатски съвет/, служещ като ориентир за размера на възнагражденията. Съдът, като съобрази гореизброените критерии, намира, че в случая защитаваният интерес е на висока стойност, а производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Предвид посочените обстоятелства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесулния представител на ищеца, се явява справедливо и не е налице основание за намаляването му.

С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи в общ размер на 1364,28 евро, от които 418,40 евро - държавна такса и 945,88 евро - адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл. 237, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.Д.“ ********* НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес парк София“ №1, сгр.15, вх. „А“, ет.

4, сумата от 19410,00 лева (с равностойност 9924,18 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит от ********* г., сумата 1011,21 лева (с равностойност 517,02 евро), представляваща договорна лихва за периода от ***************** г., и сумата в размер на 36,99 лева (с равностойност 18,91 евро), представляваща лихва за просрочие за периода от ***************** г., за които суми е издаден изпълнителен лист от ********* г. по ч.гр.д. № ********* г. на PC –П., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за вземането.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Бизнес парк София“ №1, сгр.15, вх. „А“, ет. 4, да заплати на Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.Д.“ ********* сумата от 1364,28 евро, представляваща разноски за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3