Решение № 3287 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100502808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № II-55-20219710 от 07.12.2021 г., постановено по гр. д. № 14746/2021г. по описа на СРС, I I ГО, 55 състав са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****, искове по чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 3733.93 лева - остатък от регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ за т.а. „ДАФ ФТ ХФ 105.460“ с рег. № ЕН **** КА за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 11.06.2019 г. в с. Меровница, област Видин, причинено виновно от водача на т.а. „Волво ФН 12-420“ с рег. № Е **** АР, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законна лихва от 15.03.2021г. до окончателното плащане, както и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 311.19 лева - лихва за забава за периода 17.05.2020 г. - 12.03.2021 г., като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът Д.З.“ АД е осъден да заплати на ответното дружество „ЗК Л.И.“ АД сумата от 300.00 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрск. Р.К., в която същото се обжалва изцяло като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, както и с установената съдебна практика. Излага се, че претенцията, по която е образувано делото касае невъзстановената разлика между претендирана по чл. 411 от КЗ сума в първоначален общ размер от 39 168.40 лв., която след извършено по доброволен ред плащане от страна на ответника в размер на 35 434.47 лв. е редуцирана до размера на исковата сума от 3733.93 лв.

1

Излага се, че предметът на спора касае единствено установяване на действителната стойност на вредата към датата на ПТП, за което по делото е приета автотехническа експертиза.

Поддържат се доводи, че от направените от вещото лице изводи по изготвената експертиза се установявало, че стойността на обезщетението и действителният размер на вредата възлиза в размер на сумата от 37 058.00 лв., която представлява сбор от дължимото обезщетение за материалната загуба на товарния автомобил в размер на 36 006 00 лв., 1037.00 - стойност на пътна помощ и 15.00 лв. ликвидационни разноски. Излагат се съображения, че от така направената калкулация следва, че дължимата разлика по регресната претенция би била в минимален размер от 1623.53 лв. (37 058.00 лв. - 35 434.47 лв.). Независимо от това, обаче, решаващият състав при СРС е приел, че следва да приложи друга методика при определяне на дължимото обезщетение, а именно като от средната пазарна стойност на автомобила в размер на 48 008.00 лв. се извади стойността на 30 % запазени части, с оглед на което е получена сумата от 33 605.60 лв., т.е. с 2400.40 лв. по ниска от установената чрез експертиза. Към тази сума, съдът е прибавил признатия разход по репатриране на автомобила в размер на 1037.00 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски, или общо 34 657.60 лв. В тази връзка решаващият състав е приел, че доколкото ответникът е изплатил доброволно сумата от 35 434.47 лв., респ. е платено в повече, то исковата претенция за разликата от 3733.93 лв. се явява неоснователна. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е кредитирал като правилна средната пазарна стойност на МПС съгласно експертизата, а като неправилна - пазарната стойност, изчислена от ликвидаторите при дружеството. Наред с това, първоинстанционният съд е възприел за правилно изчислението на запазени части в по-високия размер от 30 %, а не е съобразил процента – 25 %, който е установен от вещото лице в експертизата. Във връзка с изложеното, в жалбата се излага, че са неправилни крайните изводи на решаващия състав за действително претърпяната вреда, като от по-ниската пазарна стойност е приспаднат по-висок процент на запазени части. Поддържа се, че изплатеното застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 38 116.40 лв., изплатената сума от 1037.00 лв. стойност на пътна помощ и 15.00 лв. начислени разноски са справедливият размер при определяне на размера на действително претърпяната вреда. В тази връзка се излагат съображения, че при така очертаните параметри, действително претърпяната вреда и съответното дължимо обезщетение биха били в максимален размер от 46 608.08 лв. и в минимален такъв от 37 058.00 лв., включващ разходи за репатриране и ликвидационни разноски.

Поради изложеното се отправя искане към въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по делото „ЗК Л.И.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна, поради което отправя искане към въззивния съд да я остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правно страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от 2 процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Д.З.“ АД претендира заплащане на регресно вземане от ответника ЗК „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател на лице, причинило вреди на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.460“, с рег. № ЕН **** КА, за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 11.06.2019 г., в с. Меровница, област Видин, причинено виновно от водача на т.а.

„Волво ФН 12-420“ с рег. № Е **** АР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.И.“ АД. Предявява иск за заплащане на сумата от 3733,93 лева – представляваща неизплатено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 210514182/2019 г.

Претендира и законна лихва от датата на исковата молба - 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на сумата от 311.19 лева, считано от 17.05.2020 г. до 12.03.2021 г.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че с доброволното изплащане на сумата от 35 434.47 лева е обезщетил изцяло ищеца, поради което оспорва претенцията за горница като неоснователна и недоказана.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя да съществува валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Няма спор между страните по делото, а и посочените обстоятелства са приети за 3 безспорни и ненуждаещи се от доказване, че на 11.06.2019г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП, при което водачът на т.а. „Волво ФН 12-420“ с рег. № Е **** АР, движейки се по пътя на с.Меровница, в района на дом № 78, губи контрол над управляваното превозно средство, несъобразявайки скоростта си на движение с пътния участник и конкретно с мократа настилка, наклона на движение и завоя, в резултат на което навлиза в насрещната лента за движение и удря движещият се в нея т.а. „ДАФ ФТ ХФ 105.460“, с рег. № ЕН **** КА. Така описаният механизъм на произшествието е отразен в приложения по делото Протокол за ПТП № 1557930/11.06.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Белоградчик и не е спорен между страните по делото, поради което вината на водача на т.а. „Волво“ е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство.

По делото е безспорно, а и посоченото обстоятелство се установява от представена полица № 0320181050024517 от 2018г., че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца „Д.З.“ АД и собственика на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.460“, с рег. № ЕН **** КА, със срок на валидност 15.12.2018г. - 14.12.2019г., т.е. валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Няма спор, че за товарен автомобил „Волво ФН 12-420“ с рег. № Е **** АР е налице валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие облигационно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД.

Предвид установеното противоправно и виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по договор „Гражданска отговорност“ МПС и безспорната между страните в процеса причинно-следствена връзка между това поведение и вредите на т.а. „ДАФ“, то съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на тези вреди.

От приложена в първоинстанционното производство преписка по щета № 210514182/2019 г. се установява, че т.а. „ДАФ“ е бил на оглед при ищеца за опис и оценка на вредите, като стойността на същите е изчислена в размер на 39 207.30 лева. При направена рекапитулация от застрахователя е установено, че действителната стойност на увреденото МПС е 54 452.00 лева, поради което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от тази стойност. В тази връзка и на основание чл. 390, ал. 2 КЗ, застрахователят е определил обезщетение, при условията на тотална щета в размер на 70 % от 54 452.00 лева и на стойност 38 116.40 лева. Към него е признал разход в размер на 1307.00 лева за репатриране на автомобила, за който разход е издадена и приложена по делото фактура № 6544/12.06.2019г. на по-висока стойност. Общият размер на признато обезщетение от застрахователното дружество е бил определен на 39 153.40 лева, като същият е бил изплатен на правоимащия от ищеца „Д.З.“ АД на 12.08.2019 г., което се установява от приложеното платежно нареждане /находящо се на л. 50 от гр. д. № 14746/2021 г. по описа на СРС.