Определение № 15975 от 07.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15975 гр. София, 07.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110175909 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от А. Х. К. (ищец) срещу „Техникъл Трейнинг България“ ЕООД (ответник), обективно кумулативно искове, уточнени с молба вх. № 56670/17.02.2025г., както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 20/01.11.2024г. на работодателя;

2) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата книжка, като се впише като основание „чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ“;

3) осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1229.92 лева представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2024г., до окончателното плащане;

4) осъдителен иск по чл. 213, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1229,92 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 04.10.2024г. до 28.10.2024г.

5) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 38.19 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 1229.92 лева и на платеното по-късно трудово възнаграждение за месец август 2024г. в размер на законната лихва за периода от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, или от 30.09.2024г.-19.12.2024г.

6) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8.04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2024г. до 19.12.2024г. в плащането на главницата от 1229.92 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа.

1

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Координатор дейности“ с подписването на втори трудов договор на 16.06.2023г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева, платимо на тридесето число на месеца, следващ съответния отработен месец. Заявява, че по същото време и съгласно сключен трудов договор от 14.06.2023г. е започнал работа по основно правоотношение при ‚Медицински университет – Плевен“ на длъжност „Асистент по физиология на животните и човека“. Твърди, че в периода до 01.08.2024г. получавал редовно трудовото си възнаграждение от ответника, но до 30.09.2024г. не получил възнаграждението си за месец август 2024г. Заявява, че от 04.10.2024г. не бил допускан до работното си място, като работодателят му предложил да прекратят правоотношенията си по взаимно съгласие и без да получи възнаграждение за месец август и септември 2024г., но ищецът отказал. Подал сигнал до Инспекция по труда за неплатено възнаграждение за месец август 2024г., след което на 15.10.2024г. по електронна поща получил искане от работодателя за даване на писмени обяснения за неявяване на работа от 02.09.2024г. по четири часа дневно всеки работен ден, което оспорва с довод, че посещава работното си място с изключение на дните, когато се намира в гр. Плевен, като в четвъртък и петък е на работното си място не по четири, а по осем часа. Сочи, че е подал писмени обяснения на 31.10.2023г., като преди това – на 28.10.2024г. изпратил до работодателя уведомление, с което на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ му заявил с едностранно волеизявление, че прекратява трудовото им правоотношение. Релевира, че на 01.11.2024г. е получил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като междувременно – на 30.10.2024г. получил трудовото си възнаграждение за месец август 2024г. Оспорва заповедта на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание с доводите, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си, включително полагал работа от вкъщи за периода 01.08.2024г. до 04.10.2024г., че не съдържа посочване на дните на отсъствие с оглед трудовата му заетост по основния договор, че няма мотиви, както и защото към момента на издаване на тази заповед трудовото правоотношение било прекратено на друго основание с получаване на заявлението по чл.

357, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява, че му се дължи трудовото възнаграждение за месец септември 2024г. в нетен размер на 1229.92 лева, както и нетното възнаграждение за месец октомври 2024г. за работните дни от 01.10.2024г. до 28.10.2024г. в нетен размер от 1062.20 лева. Сочи, че забавата в плащанията на възнаграждението обуславя дължимостта на мораторна лихва върху всяка една от главниците, а именно: 14.44 лева лихва за периода 30.09.2024г. – 30.10.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец август 2024г., 27.75 лева лихва за периода 30.10.2024г. – 19.12.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец септември 2024г., 8.04 лева лихва за периода 30.11.2024г. – 19.12.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец октомври 2024г.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че ищецът е имал и основно трудово правоотношение, че е платил със закъснение трудовото възнаграждение на ищеца за месец август 2024г. Сочи обаче, че това закъснение се дължи на обстоятелството, че последният не присъствал на работното си място след 02.09.2024г., за да 2 го получи, и не бил заявявал плащане по конкретна банкова сметка. Оспорва ищецът да не е допускан до работа, както и да се е явявал там и да е полагал труд след 02.09.2024г., с изключение на 13.09.2024г., но твърди, че тогава ищецът само се явил, без да полага труд.

Оспорва да му е връчвано уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Обосновава законосъобразността на дисциплинарното производство, твърдейки, че писмени обяснения са изискани, а издадената заповед е връчена на ищеца. Твърди, че наказанието му е наложено затова, че от 02.09.2024г. не се е явил на работното му място, за да изпълнява задълженията си по трудов договор, според който мястото на изпълнение на задълженията е в гр. София, ул. Овче поле № 122, ет. 4, по 4ри часа дневно, и между страните няма последващо споразумение за изменение на мястото на работа или полагане на труд от разстояние, поради което сочи, че неявяването на служителя представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва основателността на искането за заплащане на сумата от 2292.12 лева с довод, че ищецът не е полагал труд след 02.09.2024г. и не се явявал на работното си място, поради което и твърди, че плащане не му се дължи. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Не възразява по приемането на писмените доказателства.

Моли за допускане на експертиза.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, както и да докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си, в това число, че се е явявал на работа в периода след 02.09.2024г., че е полагал труд от разстояние при наличие на такава уговорка; че към датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, трудовото правоотношение е било прекратено от ищеца на валидно основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с достигане на уведомлението до работодателя и при наличието на фактическия му състав, свеждащ се до неплащане на трудово възнаграждение.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага.

В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, на посоченото в заповедта прекратително основание, в това число извършване на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, изискване на обяснения от служителя, издаване на заповедта от законен представител на работодателя или оправомощено от него лице, мотивиране на заповедта с очертаване на конкретните фактически обстоятелства, довели до уволнението в настоящата хипотеза, връчване на заповедта на служителя. В тежест на ответника е също да докаже обстоятелствата, от които произтичат релевираните възражения, по-конкретно да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на трудовите права и задължения, както и може да проведе насрещно доказване относно обстоятелството по 3 полагане на труд.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за полагане на труд от разстояние и наличие на такава уговорка.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ

Ищецът следва да докаже пълно и главно, че в трудовата му книжка е вписано неправилно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно, че прекратяването е в резултат на отправено от служителя заявление, с посочено правно основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ при наличие на фактическия състав за прекратяване на правоотношението на това основание, в това число неплатено/и трудово/и възнаграждение/я от ответника към 28.10.2024г., че заявлението му е достигнало до работодателя и момента на достигане на изявлението на служителя до работодателя с постъпване в информационната му система.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за момента на достигане на изявлението на служителя до работодателя.

В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите към 28.10.2024г. трудови възнаграждения в уговорения срок, както и да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, по-конкретно да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на трудовите права и задължения, свързани с явяването му на работа.

По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ

В тежест на ищцата е да докаже пълно и главно незаконно недопускане до работа за релевирания период, т.е. работникът или служителят да е посетил предприятието в сочения от него период, да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение и препятствието му да стори това от работодателя.

В тежест на ответника е да докаже предоставяне на възможност на служителя да престира труд.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на главно задължение за плащане на трудово възнаграждение и обезщетение за недопускане до работа и тяхната изискуемост – с настъпване на падежа и/или изпращане на покана до ответника.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за изпращането на покана до ответника за плащане на обезщетение за недопускане до работа.

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по делото.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни между страните следните обстоятелства: че между тях е сключен трудов договор № 014/2023г., по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност „Координатор дейности“ с 4 работно време от 4 работни часа при петдневна работна седмица и с брутно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева и в нетен размер от 1229.92 лева, платимо на тридесето число на месеца, следващ съответния отработен месец; че ответникът е забавил плащането на трудовото възнаграждение за месец август 2024г., изплащайки същото на 30.10.2024г.; че работодателят не е заплатил трудови възнаграждение за месец септември и октомври 2024г.; че на 25.10.2024г. ищецът е получил по електронна поща на имейл адреса си [email protected] от работодателя с имейл адрес [email protected] покана за даване на писмени обяснения със съдържанието, каквото е в документа на л. 28 от делото; че на 31.10.2024г. ищецът е изпратил писмените си обяснения от този имейл до посочения имейл на работодателя със съдържанието на документа, какъвто е представен с исковата молба на л. 34; че ищецът е уведомен от работодателя посредством електронна поща на посочените имейли за двете страни за издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и същата е получена от ищеца на 01.11.2024г. със съдържанието на документа, какъвто е представен с исковата молба и на л. 37-38 от делото; че на 28.10.2024г. ищецът е изпратил от своя имейл [email protected] до имейла на работодателя си [email protected], уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със съдържанието, каквото е в документа на л. 31 от делото, представен с исковата молба.