Определение № 3379 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3379 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20238002100507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. П. Б., чрез процесуалния му представител адвокат С. Г. и А. Б. Б., представлявана от адв.К. Д., срещу решение №1419 от 13.06.2022г. по в.гр.д.

№14926/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2021г. по гр.д. №11000/2020г. на Софийския районен съд, с което е :

- прието за установено по отношение на Д. П. Б. и А. Б. Б., че Р. В., Б. и Ц. С. Б. са собственици при равни квоти, придобити въз основа на наследствено правоприемство от В.

Н. Б. на източна реална част с площ от 8кв.м. от УПИ ***, кв.***,[жк]по действащ регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г., а по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 623 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, ***и останалата реална част от ПИ с идентификатор ***, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор ***по действащата КК, записан на ответниците, вместо в границите на притежавания от тях ПИ с идентификатор ***и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази реална част ;

- ответниците Д. П. Б. и А. Б. Б. са осъдени да преустановят създадените пречки за упражняване от ищците Р. В., Б. и Ц. С. Б. на право на собственост върху ПИ с идентификатор ***по действащата КК, като за своя сметка предприемат действия по отстраняване на преминаващата в спорната част ограда от бетонов цокъл с височина от около 50 см., върху който е монтирана телена мрежа в участък между два бетонови кола с размери 25 см. х 25 см. и височина от 2м.

1

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на Д. Б. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът да направи преценка на заключението на вещото лице и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като го възприеме, ако същото е обосновано, независимо дали е оспорено или не е, както и да се мотивира за това във всички случаи, независимо от липсата на оспорване.

Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №128/08.11.2017г. по гр.д.

№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №248/16.11.2015г. по гр.д.№1271/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства и служебно, ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с установяване на факти или за необоснованост на фактически констатации, поставени в основата на първоинстанционното решение, от значение за спора, включително да назначи експертиза и определи нейния предмет, независимо дали такава е поискана, а ако е поискана, независимо от предмета на нейната задача.

Въззивното решение е постановено в отклонение на т.3 от ТР№1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №60194/03.12.2021г. по гр.д.№3345/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №186/23.01.2019г. по гр.д.№1149/2018г. на ВКС , І г.о.

Поставени са пет въпроса, които касаят произнасянето от страна на въззивния съд по направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност :

3.1.Кои доказателства и как съдът трябва да прецени, обсъди и интерпретира при формиране извода за основателност или неоснователност на направено в хода на процеса възражение за придобивна давност.

Изводите на въззивния съд са формирани при противоречие с решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/2012г. на ВКС, І г.о., решение №266/29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на ВКС, І г.о. и решение №129/08.11.2017г. по гр.д.№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

3.2.Следва ли съдът да обсъди свидетелски показания за осъществявано давностно владение и явяват ли се те допустими доказателства, чиято преценка следва да бъде направена при формиране съдебните изводи за осъществен или неосъществен състав на придобивния способ давност.

2

По този въпрос въззивното решение противоречи на решение №266/29.06.2011г. по гр.д.

№1058/2010г. на ВКС, І г.о.

3.3.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства по делото.

Произнасянето на въззивния съд противоречи на решение №493/05.03.2013г. по гр.д.

№236/2012г. на ВКС, І г.о.

3.4.Длъжен ли е съдът да определи предмета на спора и правнорелевантните факти, които подлежат на изясняване и по отношение на тях да обсъди всички събрани в процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Произнасянето от страна на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/2012г. на ВКС, І г.о.

3.5.Кои са елементите от фактическия състав на придобивната давност.

Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на ВКС, ІІ г.о.

4.Следва ли въззивният съд да въприеме изцяло приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, базиращо се на доказателства представени извън процесуалните срокове за това, изводи некореспондиращи на предмета на експертизата, без да се направи съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, както и следва ли да изложи мотиви защо кредитира изцяло това заключение.

Противоречие на въззивното решение с решение №129/08.11.2017г. по гр.д.№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

5.От значение ли е законовото/правно основание за приемане на регулационните планове, за преценката на тяхното действие, включително за преценка налице ли е грешка в регулационния план, респ. кадастрален план, засяга ли изменението въпросът за приложение на регулацията или не и кои са предпоставките за приложение на регулационния план.

Въззивното решение противоречи на решение №222/04.05.2010г. по гр.д.№136/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР№3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация Р. В., Б. и Ц. С. Б. изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Д.Б..Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба на А. Б. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по въпросите :

1/За да се счита приложен дворищнорегулационен план, приет при действието на ЗТСУ, необходимо ли е да са уредени сметките по регулация, които да са установени със заповедта 3 на техническите органи, които да го одобряват.

2/Когато не са посочени сметки по регулация, които следва да се уредят, трябва ли да се приеме, че съответната вътрешна регулационна граница която е трансформирана в имотна съвпада с вътрешната регулационна граница по предходно приложен дворищнорегулационен план.

3/Има ли значение правилото на §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за отмяна действието на дворищнорегулационния план в случай, че не са уредени сметките по регулация по уличнорегулационния план.

4/Има ли правен интерес да предяви искане по чл.537, ал.1 от ГПК трето лице за отмяна на констативен нотариален акт, издаден на основание давностно владение след като с този акт не се засягат неговите материални права.

5/Следва ли съдът при обсъждане на заключението на вещото лице да го съпостави с останалия доказателствен материал или е достатъчно наличието на заключение относно правно значим факт, което не кореспондира с останалите доказателства и което не е посочено на база какви научни методи е изготвено.

6/Ако спорната вещ е собственост на единия съпруг, то следва ли съдът да изложи мотиви защо приема, че и съпругът- несобственик упражнява фактическа власт върху вещта.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие на следната съдебна практика на тричленни състави на ВКС : решение №103/03.08.2012г. на ВКС по гр.д.

№905/2010г. на ВКС, І г.о., решение №27/08.03.2018г. на ВКС по гр.д.№4170/2018г. на ВКС, І г.о. ; решение №129/04.01.2018г. на ВКС по гр.д.№528/2017г. на ВКС, ІІ г.о., решение №186/11.06.2010г. на ВКС по гр.д.№795/2009г. на ВКС, І г.о., решение №266/28.11.2012г. на ВКС по гр.д.№61/2012г. на ВКС, ІІ г.о., решение №762/20.07.2011г. на ВКС по гр.д.

№1371/2009г. на ВКС, І г.о., решение №1796/03.06.1996г. по гр.д.№2657/95г. на ВКС, ІV г.о. и решение №212/01.02.2012г. на ВКС по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

Поставя се следният въпрос, който според касатора следва да бъде допуснат при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика :

Когато вещта е собственост на единия съпруг презумира ли се, че върху нея другият съпруг осъществява държане или този факт следва да установен пълно и главно от ищците, които го твърдят.

Претендира се и очевидна неправилност на решението.

Ответниците по касация оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по тази жалба. Претендират разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и са подадени от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени от Р. В. Б. и Ц. С. Б. срещу Д. П. Б. и А. Б. Б., с правно основание чл.108 ЗС вр.чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото им на 4 собственост при равни квоти, придобити въз основа на наследствено правоприемство от В.

Н. Б. на реална част с площ от 8 кв.м. от УПИ ***, кв.***,[жк]по действащ регулационен план, а по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор ***, , при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, ***и останалата реална част от ПИ с идентификатор ***, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор ***по действащата КК, записан на ответниците, вместо в границите на притежавания от тях ПИ с идентификатор ***и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази реална част, както и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване от ищците на право на собственост върху ПИ с идентификатор ***по действащата КК, като за своя сметка предприемат действия по отстраняване на преминаващата в спорната част ограда от бетонов цокъл с височина от около 50 см., върху който е монтирана телена мрежа в участък между два бетонови кола с размери 25 см. х 25 см. и височина от 2 м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представения препис на крепостен акт № 1098, дело № 1693 от 17.06.1910г. се установява, че А. Б. придобива собствеността на къща, построена на 54 кв.м. площ, хамбар и дворно място с площ от 2400 кв.м. в землището на [населено място].От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че за този имот е отреден парцел *** от кв.***по регулационен план, одобрен със заповед №78/16.06.1910г.След смъртта на А. Б. собствеността на описания имот е придобита от сина му Н. А. Б..