Решение № 1398 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседА.е при закрити врати на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Лилия Ат. И. като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20261100900859 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба с правно основА.е чл.625 ТЗ.

Пред СГС е подадена молба по чл.625 ТЗ от търговско дружество „СТРОЙ ИНВЕСТ БИЛДИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК 205410140, въз основа на която е образувано т.д.№859/2026г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

В подадената молба молителят твърди, че след смъртта на стария управител дружествените книги са останали неоткрити и сега представляващият дружеството не разполага с архив на същото, включително и с пълна счетоводна документация. Твърди, че дружеството има учредено право на строеж върху недвижим имот в гр.Варна срещу задължение за извършване на строителство и във връзка с това са налични спорове по гр.д.

№1874/2025г. по описа на ОС-Варна за разваляне на договор за учредяване на право на строеж, поради това, че дружеството е в пълно неизпълнение на договора и т.д.№568/2025г. за разваляне на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот и връщане на капаро.

Твърди в молбата, че дружеството не разполага с никакви активи – пари или други и вероятно е в неизпълнение по редица договори.. и връщане на капаро.

Твърди, че момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ има публични задължения на значителна стойност, които не може да изпълни защото е неплатежоспособно.Размерът на задълженията към НАП е главница от 19 139,52 евро, лихва в размер на 12 252,20 евро – общо 31 391,72 евро.

Твърди в условията на евентуалност, че дружеството е и свръхзадължено, което е самостоятелно основА.е за откриване на 1 производството по несъстоятелност.

Моли съда да уважи молбата и да открие производство по несъстоятелност, като обяви и несъстоятелността на дружеството.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

За установяване на твърдението касателно наличието на предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ молителят е представил на съда баланс към датата на подаването ; списък на кредиторите си, който съдържа информация за размера на задълженията на дружеството към НАП, за което обстоятелство е представена и справка за задълженията към 26.01.2026г. от портала за електронни услуги на НАП; декларира, че единственият актив на дружеството е учреденото му право на строеж по силата на нот. акт №№185, том първи, рег.№2070, дело №156/2020г. по описа на нотариус рег.№537 на НК, с район на действие – РС- Варна.

Декларира, че няма работници.

От служебно събрА.те от съда доказателства се установява, че дружеството не притежава МПС или ППС, което обстоятелство се установяват от представената информация от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“.

По делото е допусната съдебна експертиза, която задача е да установи финансово- икономическото състояние на дружеството.

От депозираното от вещото лице А. Т. заключение, изготвено въз основа на проучване на предоставените материали по делото, изрично изброени от в.л, включително и документи, с които то се е снабдило от длъжника и от посочените трети лица, могат да бъдат направени следните изводи:

Относно структурата на активите:

Констатациите на в.л. са, че през 2020 г., когато дружеството е обявило съкратения вариант на финансов отчет, дружеството разполага с краткотройни активи на стойност 48 хил.лв., а краткосрочните му задължения към този момент в размер на 43 хил.лв. заемат 89,58% от пасивите му.

Извършената съпоставка между краткотрайните активи и краткосрочните задължения сочи на общ коефициант на ликвидност от 1, 12, поради което следва да се приеме, че той надвишава референтната величина на коефициента на обща ликвидност. Останалите коефициенти не са изчислени, поради липса на всякакви данни относно структурата на краткотрайните активи.

Видно от заключението коефициентът на финансова автономност е 0,12, а коефициентът на задлъжнялост – 8,60 принормати от 0,33.

През 2021г. дружеството е отчело приход от 7 917,21лв.

Констатацията, която в.л. е извършило след справка в ТД на НАП е, че от 14.10.2019 година дружеството е престанало да заплаща ДДС и за събиране на данъчно-осигурителните задължения през 2021г. е образувано изп.д.

№211015711/2021г., по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Българо- американска кредитна банка“ АД – разплащателна 2 сметка на дружеството, на 21.05.2021г. и към момента на изготвяне на експертизата е констатирано, че по нея няма никакви наличности.

В.л. не е установило никакви плащА.я на задължения към НАП, нито задължения по банкови кредити.

Съдът констатира служебно, че последният заявен за обявяване и обявен финансов отчет на дружеството е за 2020 година и след него търговецът не е подавал за обявяване финансови отчети.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуалноправни и материално-правни.

По процесуалните предпоставки:

Подадената молба намира правното си основА.е в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ, респ. чл.742 ТЗ.

За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.Съгласно т.4 на чл.608, ал.1 ТЗ, с която са допълнени основА.ята за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност ( ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.) , се счита неплатежоспособен и търговец, който не е в състояние да изпълни задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки – сезирА.ят съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.

Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата на нормата на чл.608 ТЗ, представляващи парични задължения към държавата, които не е в състояние да заплати, макар да са изискуеми, тъй като не разполага с имущество.

Установените по безспорен начин задължения имат различен правопораждащ юридически факт – част от тях са задължения за данъци, които са свързА. с осъществяваната от молителя търговска дейност – това са задължения за заплащане на ДДС, корпоративен данък; данък върху дивиденти и лихви върху тях за периода на забавата; друга част са осигуровки на управителя и др.

Всички задължения имат паричен характер и са с настъпила изискуемост 3 към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, поради което е образувано и цитираното от в.л. изпълнително производство за събиране на тези вземА.я на държавата.

Задължено лице за всички тях е молителят – търговец и всички те попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ.

Относно възможността молителят да извърши погасяване на тези парични, изискуеми задължения от краткосрочен характер.

Заключението на вещото лице сочи, че молителят е в лошо финансовоикономическо състояние, за което не са налице предпоставки да бъде променено в по-благоприятно. Няма данни той да притежава краткотрайни активи, които би могъл до осребри и да получи парични средства, за да извърши плащане на своите задължения.

Налице е установена липса на краткотрайни активи, които формират оборотния капитал на дружеството и които поради своите характеристики могат да бъдат превърнати в парични средства, с които дружеството да покрие натрупА.те си задължения. През целия изследван период в своето относително кратко съществуване на действащо предприятие молителят е формирал стойността на оборотния си капитал от активи, чиято структура остава неизвестна, но които са очевидно недостатъчни, дори липсващи, към настоящия момент, поради което не могат да послужат за покриване на паричните дългове на търговеца.

Липсата на краткотрайни активи се явява като основна характеристика на дейността на този правен субект, осъществявал търговска дейност по дефиниция, но положителен финансов резултат от дейността не е постигнал.

Както от признА.ята на самото дружество така и от констатациите на в.л. налични счетоводни документи не се установяват, а е налице и неизпълнение от страна на молителя на законовото му задължение да обяви своите финансови отчети.

Както вече е посочено след 2020г. дружеството не е заявявало за обавяване годишните си финансови отчети, поради което съдът приема, че неговото бездействие е основА.е за приложение нормата на чл.608, ал.2 ТЗ.

Съгласно цитирА.я текст от закона предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Съобразявайки правно значимите за финансовото състояние на търговеца факти, а именно, че за 2021г. е деклариран приход от 7 917,21лв.; че за тази и следващите години за период, който надвишава посочения период на бездействие по изпълнение на задълженията за обявяване на ГФО, длъжникът не е съставял и обявявал финансови отчети; че от 2019г. – октомври 2019година - дружеството е престанало да плаща задълженията си към фиска, съдът приема, че липсата на плащане се дължи на липса на активи, респективно недостатъчни такива за 2021година, което означава, че дружеството е неплатежоспособно. Това е така, тъй като не притежава 4 оборотен капитал, за да покрие своите текущи и краткосрочни задължения.

По отношение на началната дата на това състояние.

Съобразявайки, че състоянието на неплатежоспособност като обективна невъзможност, трайно установена и необратима за периода от края на 2021 година до настоящия момент, е установено. Като отчита наличието на изискуеми и неплатени задължения към края на посочената година / изрично признато състояние от него в представената справка към молбата по чл.625 ТЗ и установено състояние от в.л./, съобразени с показателите за ликвидност за 2020г., презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ за периода след 2021година, съдът намира, че установената обективна невъзможност ответникът, при установена липса на каквито и да е краткотрайни активи да погаси своите краткосрочни задължения, е налична и съществуваща към 31.12.2021година, която дата приема за начална дата на неплатежоспособността.

Поради наличие на установено състояние на неплатежоспособност, водещо до извод на съда за основателност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът приема, че не е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ на евентуално посоченото от молителя основА.е за откриване на производство по несъстоятелност, поради свръхзадълженост.

По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството. Съобразно заключението на вещото лице молителят не разполага с никакви краткосрочни активи, нито с налични парични средства, нито такива, които да са по банкови сметки, защото банкови сметки дружеството никога не е имало.

Поради това, с определение №4187/02.10.2026 година, постановено на основА.е чл.629бТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя и на последния, възможността да привнесат разноски за развитието на производството по несъстоятелност в размер на 3 000евро.