Решение № 13094 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13094 гр. С., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело № 20251110117938 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.04.2025 г., подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу В. Б. А., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД.

Ищецът “Т. С.” ЕАД твърди, че на 29.10.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответницата за сумата 1051,83 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„Х. С.“ бл. 45, вх, „В“, ет. 4, ап. 55, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 246,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.10.2024 г., сумата 14,65 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 01.12.2022 г. до месец 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2022 г. – 10.05.2024 г.

Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 64553/2024 г. по описа на СРС, 172 с-в, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. По издадената заповед за изпълнение постъпило плащане на сумата от 1205,16 лева, с която били погасени задълженията, както следва:

874,12 лева за главница, мораторна лихва върху главницата и услугата за дялово разпределение, като останал непогасен остатък от главницата, в размер на 192,36 лева.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответницата, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставил на ответницата топлинна енергия в имот, с 1 адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“ бл. 45, вх. „В“, ет. 4, ап. 55, на стойност от 1051,83 лв., която не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Д.“ ЕООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на дружеството сумата от 192,36 лева, представляваща непогасен остатък от главницата за доставената в полза на потребителя топлинна енергия, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед № 35152/08.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64533/2024 г. по описа на СРС, 172 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва начислената сума за доставена топлинна енергия в имота. Твърди, че не е единствен собственик на имота, поради което не дължи изцяло плащането на издадените от дружеството фактури. Солидарно задължен бил и съпругът й – А. В. А., тъй като имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпруга й на 15.10.2022 г., 1/6 част от имота била наследена от сестра му Г. В. Б., поради което ответницата била задължена за 5/6 от дълга, а именно за сумата от 876,53 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на дело е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен с ответницата, по силата на който, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., е доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на 2 ответницата е да докаже фактите, които имат за последица погасяване на отговорността й за плащане на претендираното от ищеца вземане.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че в рамките на исковия период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия, съответстваща на сумата от 1051,83 лева.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Като писмено доказателство по делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот, съгласно който на 26.10.2001 г. ответницата е придобила недвижим имот – апартамент № 55, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“ бл. 45, вх. „В“, ет. 4.

От представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че на 08.11.1997 г. А. В. А. и В. Б. Антонова (А.) са сключили граждански брак, поради което приложение намира презумпцията по чл. 21 СК, а именно, че процесният имот е бил в режим на бездялова и неделима съпружеска имуществена общност.

Видно от удостоверение за наследници от 21.11.2022 г., след смъртта си, настъпила на 15.10.2022 г., А. В. А. е оставил като свои законни наследници В. Б. А.

(съпруга) и Г. В. Б. (сестра). Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. От изложеното следва, че в настоящия случай, предвид продължителността на гражданския брак между горе посочените, ответницата е наследила 2/3 от наследството на съпруга й, поради което същата е собственик на 5/6 идеални части от имота, а сестрата на починалия притежава 1/6 идеална част от имота.

Представен е и препис от молба – декларация от 20.11.2001 г. за откриване на партида при ищеца, подадена от ответницата.

С оглед така представените доказателства, съдът намира, че именно ответницата има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание. В случая ответницата е подала процесното заявлениедекларация като по този начин е изразила волята си единствено тя да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и този ответницата дерогира субсидиарно приложимия 3 принцип, че собственикът на имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. Поради изложеното съдът намира, че единствено ответницата има качеството на потребител в настоящия спор, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна енергия с ответницата попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице, за които следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно, че ответницата е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

По делото е приложена обща фактура № 1019461823/31.07.2022 г., на стойност от 807,61 лв., за отчетен период 01.05.2021г. – 30.04.2022 г., с падеж – 14.09.2022 г.

, както и фактура № 1026213744/31.07.2023 г., на стойност от 542,74 лв., за отчетен периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.

Не е спорно в отношенията между страните, че за погасяване на вземанията, предмет на заповед № 35152/08.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 64533/2024 г. по описа на СРС, 172 състав, ответницата е платила в полза на дружеството сумата от 1205,16 лв.

Видно от Заповед № 35152/08.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64533/2024 г. е, че съдът е издал в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания: 1051,83 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“ бл. 45, вх, „В“, ет. 4, ап. 55, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 246,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.10.2024 г., сумата 14,65 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 01.12.2022 г. до месец 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2022 г. – 10.05.2024 г., държавна такса в размер на 26,38 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.