Решение № 178 от 29.08.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Поморие, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20212160100834 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ищцата Ж. Н. К. от гр.Бургас представлявана от адв.Л.Б. от АК-Русе със съдебен адрес в гр.Бургас против „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, представлявано от управителя К. Х.. В молбата се твърди, че в периода от м.април 2016 г. до м.октомври 2019 г. , ищцата е изпълнявала задълженията си по договор за управление №Д[1]279/04.04.2016 г. и допълнителни споразумения към него от 30.03.2017 г. и 12.07.2016 г. сключени с ответника, който договор бил прекратен на 07.06.2021 г., а ответникът не изпълнил задължението си да заплати договореното месечно възнаграждение по договора в неговия пълен размер- 280 % от отчетната средна месечна брутна заплата в заведението, но не повече от 12-кратния размер на МРЗ за страната платимо на 30 число на месеца следващ отработените дни в предходния месец. Твърди се също, че не е заплатено и предвиденото в договора обезщетение за неплатен отпуск. Твърди се, че ответникът не изпълнил своевременно задълженията си да заплати цялото възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск и изпаднал в забава. Иска се, след направено изменение на иска прието от съда, осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 19311,69 лв., представляваща сбора от разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение по договор за управление сключен между страните за всеки от месеците включен периода от м.април 2016 г. до октомври 2019 г. включително, ведно със сума в общ размер 6559,46 лв., представляваща сбор от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху неизплатената разлика между дължимото и изплатеното възнаграждение по договор за управление сключен между страните за всеки от месеците включен периода от м.април 2016 г. до октомври 2019 г. считано от първо число на месеца, следващ падежа на всяко от тях до 26.11.2021 г. , както и сумата 6612,89 лв. представляваща 1 договорно обезщетение за неизползван отпуск , както и сумата 290,74 лв.- обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван отпуск в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 01.08.2021 г. до 2 8.11.2021 г., както и законната лихва върху претендираните суми от 29.11.2021 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените разноски в настоящото производство .

Правното основание на предявените искове е по чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД и чл.

141, ал. 7 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД .

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подал отговор. В отговора се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер, включително се прави възражение, че претендираните вземания са погасени по давност. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представителадвокат, който поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване съобразно с направените изменения. Моли за присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от процесуален представителадвокат. Поддържа заявеното становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Моли за присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

По делото не е спорно между страните, че са сключили представените по делото договори №Д-279/04.04.2016 г., №94Ж-269-1/12.07.2016 г. и №Д-171/30.03.2017 г. за възлагане на управление на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД, с които Община Поморие, в качеството на възложител по договора е възложила на ищцата, в качеството и на изпълнител/управител по договора да представлява и управлява търговското дружество „МБАЛ-Поморие“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие. В чл.15 та горепосочените договори е уговорено възнаграждение за управителя в размер 280 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата установена за страната за съответния месец, съгласно чл.16, ал.3 от Наредба №9/26.06.2000 г. на Министъра на здравеопазването. В чл.29 от договора е договорено правон а платен годишен отпуск на управителя в размер на 22 работни дни, а в чл.30 от договора е предвидено, че за това време, възложителят заплаща на управителя възнаграждение изчислено по реда на чл.177 от КТ. Не е спорно между страните и се установява от представената заповед №РД-16-835/08.06.2021 г. издадена от Кмета на Община Поморие в изпълнение на посоченото в същата решение на ОС на Община Поморие , че процесните договори за управление на „МБАЛ-Поморие“ сключени с ищцата са прекратени считано от 07.06.2021 г. От заключението на извършената 2 по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата между изплатеното и дължимо на ищцата възнаграждение по договора за процесния период от м. април 2016 г. до м.октомври 2019 г., представена в табличен вид в приложенията към заключението, е както следва: - за м.април до м.декември 2016 г.-2099,43 лв. ; за 2017 г. – 4128,66 лв. ; за 2018 г. 7110,36 лв. и за периода от м.януари до м.октомври 2019 г. – 5973,24 лв. . Размерът на компенсациите за неползван платен годишен отпуск на ищцата в качеството на управител за процесния период е 6612,89 лв., а размерът на същите компенсации в качеството и на лекар е 2036,63 лв.

При така установената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: В чл.141, ал.7 от ТЗ е предвидено, че отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за управление сключен в писмена форма, като този договор по своето естество е договор за поръчка и съгласно чл.286 от ЗЗД доверителят дължи възнаграждение на доверителя, ако такова е договорено, съответно при неизпълнение задълженията на някоя от страните по договора приложение намира чл.79 от ЗЗД, като изправната страна има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяната облигационна връзка, а именно договор за управление с ответника, сключен в предвидената от закона форма с твърдяното в исковата молба съдържание, досежно уговореното възнаграждение и изпълнение на собственото си задължение по договора.

Между страните не е спорно и се признава възникването и съществуването на облигационното правоотношение помежду им на основание представеният по делото договор за управление, който е сключен в предвидената от закона писмена форма и е произвел предвидените в него и целените от страните правни последици, а именно ищцата е управлявала и представлявала дружеството на ответника за предвидения в договора срок, както и не се спори и относно обстоятелството, че ищцата е изпълнила точно задълженията си по същия договор до момента на неговото прекратяване считано от 07.06.2021 г. . По отношение дължимите по договора възнаграждения, видно от заключението на вещото лице, което е обосновано и правилно, поради което се кредитира от съда, се установява, че за процесния период от м. април 2016 г. до м.октомври 2019 г., е налице разлика между дължимите възнаграждения по договора и действително изплатените, която е както следва:

- за м.април до м.декември 2016 г.-2099,43 лв. ; за 2017 г. – 4128,66 лв. ; за 2018 г. -7110,36 лв. и за периода от м.януари до м.октомври 2019 г. – 5973,24 лв. или общият размер на неизплатената част от възнаграждението е 19311,69 лв. . Причината за тази разлика се дължи на констатирано от вещото лице неправилно приложение на методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала утвърдена от Националния статистически институт/НСИ/ със заповед №РД07-21/31.01.2007 г. на председателя на НСИ. Това съответно е довело до неправилно изчисляване отчетната средно месечна брутна работна заплата в предприятието въз основа, на която е определян размерът на възнаграждението на 3 управителя съгласно чл.15 от процесния договор. Размерът на възнаграждението за неползван платен годишен отпуск на ищцата в качеството на управител за процесния период е 6612,89 лв. С оглед изложеното съдът прие, че искът за запащане на разликата между дължимото и изплатеното по процесния договор възнаграждение е доказан по основание.

Що се отнася до размера, в който следва да се уважи иска, съдът прие следното: По повод направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми, съдът прие, че в случая е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.в от ЗЗД, доколкото в чл.15 от договора е уговорено определяне на възнаграждение на база средномесечна брутна работна заплата, което е изплащано ежемесечно на ищцата, видно от приложените писмени доказателства за начислени възнаграждения, поради което и това възнаграждение има характер на периодично плащане в какъвто смисъл е и съдебната практика относно възнагражденията по договорите за управление, обективирана в решение № 255 от 26.03.2013 г., по търг.дело № 145/2012 г. по описа на ВКС ІІ т.о. ; решение № 215 от 10.09.2014 г., по по търг.дело № 456/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. . Допълнителен аргумент в тази насока е и това , че съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.17 от Наредба № 9 /26.06.2000 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ, посочена в чл.16 от договора също е предвидена периодичност на изчисляването и изплащането на възнагражденията по договорите от вида на процесния. Поради това съдът прие, че вземането на ищцата за възнаграждение в размер на 12 397,40 лв. дължимо за периода от м.04.2016 г. до м. октомври 2018 г.включително, е погасено по давност. Следователно искът е основателен и следва да се уважи за сумата 6914,29 лв. представляваща договорно възнаграждение за периода от м.ноември 2018 г. до м. октомври 2019 г. включително, като следва да се отхвърли за разликата над уважения размер до претендирания размер от 19311,69 лв. По отношение на акцесорната претенция с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху претендирания размер на обезщетението, същият с оглед изложеното по-горе във връзка с главницата, следва да се уважи за сумата в общ размер от 1661, 40 лв. представляващи сбора на всяко от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците на присъденото възнаграждение за горепосочения период, считано от първо число на месеца, следващ този за който се дължи възнаграждението , а именно от 01.12.2018 г. до 26.11.2021 г. , като в останалата си част над уважения размер до претендирания размер от 6559,46 лв. искът следва да се отхвърли.

Следва да се уважи и иска за присъждане на законната лихва върху присъдената сума от 29.11.2021 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван отпуск, съдът прие следното: Претендира се на основание чл.244 от КТ заплащане на начислено в заповедта за прекратяване на договора обезщетение за неползван отпуск- 16 дни за 2019 г.; 22 дни за 2020 г. и 9 дни за 2021 г.. В случая разпоредбата на чл.244 от КТ е неприложима, предвид това, че на основание сключеният между страните договор за управление, между тях не е възникнало трудово правоотношение. На основание сключеният договор за управление между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което отношенията между тях се уреждат 4 съобразно предвиденото в договора и разпоредбите на чл.79 от ЗЗД , чл.286 от ЗЗД и 141, ал.7 от ТЗ. Поначало договорът за управление се сключва за определен срок, през който управителят следва да изпълнява задълженията си по управление и представителство на търговското предприятие, но няма законова пречка страните по този договор да договорят възнаграждение за управителя и за период от време, през който е в отпуск и не участва лично в управлението на търговското предприятие, както няма пречка да се договори обезщетение за неизползваните дни отпуск, дължимо на управителя при прекратяване на договора. В случая страните са договорили такова възнаграждение за период от 22 дни отпуск годишно в чл.29 от договора в размер определяем съобразно чл.30 от договора, но липсва уговорка за заплащане на обезщетение за неизползвания отпуск при прекратяване на договора. Поради това съдът намира, че искът не е доказан по основание и следва да се остави без уважение в претендирания размер от 6612,89 лв., доколкото в договора не е налице уговорка за заплащане на такова обезщетение. Предвид отхвърлянето на този иск следва да се остави без уважение и акцесорният иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 290, 74 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2021 г. до 28.11.2021 г. върху сумата 6612,89 лв. , както и заплащане на обезщетение за забава върху тази сума считано от 29.11.2021 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.