Определение № 3729 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3729 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба, депозирана от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, чрез юрк. Д. Д. в качеството на пълномощник, против Определение № 6087/11.05.2025 г., постановено по гр.д. №14392/2023 г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи молбата и да се намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на насрещната страна. В срока е постъпил отговор на молбата от ответника по молбата С. П. П., с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Постъпила е и частна жалба от С. П. П., чрез пълномощник адв. А. З. Д., против Определение № 13082/13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 14392/2023 г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Ответната страна „ВИВУС.БГ“ ЕООД оспорва частната жалба, моли същата да се остави без уважение като неоснователна и необоснована, а обжалваният първоинстанционен акт да бъде потвърден.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби се явяват процесуално допустими, доколкото са депозирани в срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от С. П. П. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД за сумата от 689,40 лв – недължимо платена по договор за потребителски кредит № 9747845004/21.07.2022 г., който иск е уважен като основателен. С постановеният съдебен акт е осъден „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на адв. А. Д., в качеството му на процесуален представител на С. П. П., сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД е поискало изменение на 1 решението в частта за разноските, като иска присъденото на пълномощника на ищцата възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА да бъде намалено, тъй като размерът му не съответства на фактическа и правна сложност на делото и на предприетите от процесуалния представител действия. С обжалваното Определение № 6087/11.05.2025 г. РС е оставил искането без уважение като неоснователно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд по следните съображения: Предявеният за разглеждане иск е изцяло уважен. Ищецът е представляван в производството от адвокат, предоставил му безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА въз основа на представен по делото договор.

Съгласно посочената разпоредба и с оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда.

Въпросът налице ли са фактическите обстоятелства, предвидени в чл. 38 от ЗА като основания за предоставяне на безплатна правна помощ, стоят вън от преценката на съда при разглеждане на искането за присъждане на разноски. Определеното от РС възнаграждение в размер на 400 лв. е съобразено както с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., така и с отчетената от съда действителна правна и фактическа сложност на спора.

Не са налице основания за постановяване исканото изменение на решението в частта за разноските и молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна. Като е приел същото, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По реда на чл.248 ГПК процесуалният представител на ищеца – адв. А. Д. също е поискал изменение на решението, в частта за разноските като му се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. С обжалваното Определение № 13082/13.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е препратил към мотивите на постановеното решение. Настоящият състав на съда намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Спорът се свежда до това дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС. В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставяне на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА следва да включва ДДС.

В конкретният случай процесуалният представител на ищцата - адв. А. Д., е регистриран по ЗДДС, поради което, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, се дължи ДДС. Ето защо като е достигнал до различни правни изводи, касаещо присъждането на ДДС, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това следва да бъде изменено Решение №1545/04.04.2025 г. по гр.д. №14392/2023 г. по описа на ПРС в частта за разноските в горния смисъл.

Разноски на страните в настоящото производство не се дължат.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6087/11.05.2025 г., постановено по гр.д.

№14392/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение 2 молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458, чрез юрк. Д. Д., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОТМЕНЯ Определение № 13082/13.10.2025 г., постановено по гр.д. №14392/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1545/04.04.2025 г. по гр.д. №14392/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на адв. А.

Д. в качеството му на процесуален представител на С. П. П., адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., определено по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА, като ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458 да заплати на адв. А. Д., сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща начислено ДДС върху присъденото възнаграждение от 400.00 лв. или общо сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, определено по реда на чл. 38 ал.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3