Решение № 12 от 15.01.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 970/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 15.01.2025
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Ямбол, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330100970 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД против С. Б. С. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*******/2023 г. на ЯРС – общата сума от общо 575, 12 лв. , състояща се от 221, 87 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги , 264, 63 лв. – неустойкa за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство с отстъпка и 88, 62 лв. – незаплатени лизингови вноски , както и законна лихва и разноски в заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, като предвид това и на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК за ищеца се пораждал правният интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че между страните бил сключени – договор за мобилни услуги от 28.08.2014 год., като правоотношението било последователно подновявано с допълнителни споразумения от 20.11.2020 год./ съгласно което абонатът взел мобилно устройство на преференциална цена/, допълнително споразумение от 01.07.2021 год.,с уговорен срок на действие 24 месеца с предпочетен номер и при абонаментен план с такса в размер на 39, 99 лв. Сключен бил и договор за лизинг за базови аксесоари от 20.11.2020 год. и застрахователна полица с уговорена застрахователна премия в размер на 5,99 лв. Ответницата ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги , но за периода 01.12.2021 – 31.03.2022 год. не изпълнявала своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези й задължения били начислени в подробно описани фактури. Като последица от неизпълнението ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата, вкл. била начислена и неустойки, В издадената крайна фактура от 1
01.05.2022 год. освен тези суми, била фактурирана и сумата от 88, 62 лв. – останали незаплатени месечни лизингови вноски.
Излагат се съображения за основателност на претенциите, поради което и се иска се уважаването им, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения 1- месечен срок отговор на ИМ не е депозиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно и своевременно уведомена, не се явява, не изразява становище по иска, вкл. не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за мобилни услуги от 28.08.2014 год. и ДС към него от 20.11.2020 год.; договор за лизинг от 20.11.2020 год.; ДС от 01.07.2021 год.; договор за лизинг на базови аксесоари; застрахователна полица № **********, ;
5 бр. фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата в съответните процесуални срокове, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договори за предоставяне на мобилни услуги и лизинг , по които ищецът е бил изправна странафакт също неоспорен от ответницата. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми, респ. възражения за недължимостта им. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 505 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 505 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и 2 съдействие.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. С., ЕГН ********** че дължи на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК № ******************, със седалище и адрес на управление град София, сумата от 221, 87 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за периода 01.12.2021-31.03.2022 год., сумата от 264, 63 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена и сумата от 88, 62 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *******/2023 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** да заплати на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК № ******************, със седалище и адрес на управление град София, разноски в заповедното производство в размер на 505 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 505 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3