Решение № 5455 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508369 по описа за 2025 година и след приключване на продължителния отпуск поради временна нетрудоспособност на докладчика, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8657/13.05.2025г. по гр.д. № 64452 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 154-ти състав е признато за установено по предявения иск от „Търговска верига-София“АД, ЕИК 130958383 срещу

Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 и „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465 с правно основание чл. 124 от ГПК, че „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465 и Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 н е са собственик на сграда с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед № РД- 1840/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Волуяк, район Връбница, бул. „Сливница“ (бул.

Европа) и след ***А, със застроена площ от 135 кв.м. , заедно с мястото, в което е построена сградата, представляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м. , нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр. София, местност „Република-2“, като всеки от ответниците „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465 и Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 е осъден да заплати на ищеца „Търговска верига-София“АД, ЕИК 130958383 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер от по 303,45лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 1

191739/02.06.2025г. по регистъра на СРС от Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че исковете били недопустими и така недопустимо било и решението. Недопустимо било да се оспорва публична продан. Не бил доказан и правния интерес от иска. Ищецът твърдял, че сградата не съществувала и затова публичната продан била нищожна поради липса на предмет. Ищецът нямал възможност за оспорва публичната продан, не можело да се иска прогласяване на нищожността нито на публичната продан, нито на постановлението за възлагане. Отделно, ако се приемело за вярно твърдението на ищеца, че сградата не съществува, то той нямал правен интерес да предявява иска. Към момента на предявяване на иска принудителното изпълнение било приключило, което водело до недопустимост на иск по чл.

440 от ГПК. Постановлението за възлагане влязло в сила на 31.01.2015г, вписано било на 21.03.2015г. Самото изпълнително дело продължавало, но поради неудовлетворени други вземания, по отношение на процесната сграда то било приключило. При приключено изпълнително производство за ищеца нямало правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 от ГПК.

Приключването на това производство водело и до отпадане на качествата на ответниците по иска на взискател и на длъжник и така дори тяхната процесуална легитимация не била установена по делото. Исковата молба не посочвала брой и отношение на предявените искове, нередовността на исковата молба не била отстранена. Не ставало ясно дали е предявен иск за нищожност на публична продан и последващо искане да се признае че не е собственик. Ако се приемело че искът е само за установяване, че длъжник не е собственик и затова и взискател не станал собственик, то иск бил по чл. 440 от ГПК. Този иск бил недопустим по изложените вече съображения. Ако исковете били два то съдът не се произнесъл по иска за оспорване на публичната продан. Не била определена и цената на иска, нямало произнасяне по искането на ищеца за обезпечение на иска. Неправилни били изводите на районния съд, че Моз 77“ЕАД не бил собственик на имота. Правото му било признато с нотариален акт № 133/2003г. Нотариалният акт, с който ищецът се легитимирал бил от по-късна дата – 18.11.2003г. Моз 77“ЕАД станало собственик на имота на 11.11.2003г. и от този момент упражнявал всички собственически правомощия върху имота в пълен обем и до извършването на публичната продан на 31.01.205г., така Моз 77“ЕАД станало собственик и по придобивна давност изтекла в периода от 11.11.2003г. до 31.01.2015г. Ипотека върху имота била учредена в полза на банката на 16.11.2012г. , възбрана била вписана на 15.08.2014г. Неправилно било прието от СРС, че към 11.11.2003г. сградата не била обособена като обект на собственост, а същевременно приел, че само няколко дни по-късно тази сграда е могла да се придобие от ищеца.

Въззивникът придобил имота на публична продан от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота на 31.01.2015г. От този 2 момент упражнявал всички собственически правомощия върху имота и така евентуално го бил придобил по давност срок на която била 5 години. За несмущавано владение от ищеца не можело да се говори, защото ипотека била учредена на 16.11.2012г. и ищецът вече не бил добросъвестен владелец.

Възбрана била наложена на 15.08.2014г. , публична продан била от 2015г. СРС приел, че апортът от 11.11.2003г. за поземления имот проявил действие, но неправилно приел, че е придобит по давност от ищеца. Ищецът бил недобросъвестен владелец, не владял имота повече от 10 години, защото ипотеката и възбраната прекъсвали същото, а през 2015г. собствеността била прехвърлена. По делото не било доказано и владение на имота от Моз 77“ЕАД, доведения свидетел не посочил период на владение Свидетелят не установил и че е владяна процесната сграда, а и отдаването под наем не отричало правата на банката. Приетите АОС и скици не доказвали права на ищеца върху процесната сграда и на земята. Заключението по техническата експертиза установило, че двете сграда – *** и

*** са съседни не се застъпват нито изцяло нито частично, процесната сграда била част от склад 7. Изводите на СРС за апорта били взаимоизключващи се Не били установени границите на имота да са оградени с ограда в момента, в който СРС пием, че ищецът завладял имота през 2008г., не можело да се придобие вещ, чиито граници не били конкретизирани.

Процесните имоти били самостоятелни, те имало отделни идентификатори, скиците и заключението по техническата експертиза го установявало.

Публичната продан го правела собственик,защото длъжникът бил собственик на имота от 11.11.2003г., , евентуално – по давност. Претендирало е разноски.

Въззиваемият ищец - Търговска верига-София“АД, ЕИК 130958383 е оспорило жалбата. Навел е твърдения, че решението било допустимо и правилно в обжалваната част. Посочило е, че предявеният иск не бил такъв по чл. 440 от ГПК и доводите на въззивника, основани на такава правна квалификация на иска били неоснователни. В случая исковете били отрицателни установителни искове по чл. 124 от ГПК и по такива искове се бил произнесъл районният съд, такъв бил и доклада на районния съд. Ищецът искал да се признае е Моз 77“ЕАД не е бил собственик на имота и затова и Инвестбанк“ не е станал собственик на имота, в тази връзка било и направеното възражение, че имотите не съществуват самостоятелно и не могат да са предмет на публична продан. Нямало искане за прогласяване нищожност на публичната продан, тя била обсъждана само с оглед на основанието, от което банката черпела правата си. Дори да се приемело, че иск е по чл. 440 от ГПК то този иск бил допустим, защото правата на ищеца били засегнати от изпълнението, ищецът отричал правата на длъжника, не бил подал жалба по чл. 435, ал.4 от ГПК. Дали изпълнителното производство било приключило не се отразявало на допустимостта на иска, защото като трето лице не бил уведомяван за издадените постановления, а и не можел да ги оспорва. Имотите с идентификатори *** и ***. не съществували самостоятелно, независимо че имали идентификатори в КККР и 3 това се установило от заключението по техническата експертиза. Имало сграда ***. и тази сграда отдал под наем на 3-то лице. Нито един от ответниците не владял имотите в нито един момент. Изпълнителното производство не било завършено, защото банката не била въведена в имота.

Ищецът владеел цялата складова база още от 2003г. Ищецът придобил собствеността върху цялата складова база още на 26.06.2003г., когато СГС вписал увеличение на капитала му и апортната вноска, извършена от Софийски имоти“ЕАД. Нотариалният акт за собственост от 18.11.2003г. не пораждал правата, а само ги констатирал. От 26.06.2003г. владеел имотите и от този момент започнала да тече и придобивната давност, която била кратката такава от 5 г. Тази давност била изтекла преди ответниците да са предприели каквито и да е действия. Данни по делото сочели че наемно правоотношение имало и наемодател бил ищеца, нямало данни такива да са били ответниците.

Ипотеката, възбраната и публичната продан не смущавали фактическата власт, такава осъществявал необезпокояван повече от 20 години – до 21.06.2023г., когато бил направен опит за въвод. Процесните имоти били части от собствените му такива сгради и земя и това обосновавало правния интерес от исковете. Търсената защита била да се установи, че ответниците не са собственици на имота- Инвестбанк“АД не е собственик, респективно Моз 77“ЕАД не е бил собственик на съществуващите само документално имоти Не се оспорвал апорта от 26.06.2003г. нито нотариалния акт от 18.11.2003г.

Ответниците не били посещавали имота. Претендирало е разноски.

Ответникът по иска - „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465, не е изразил становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 79229/30.08.2023г. уточнена с молба от 27.09.2023г. по регистъра на СГС, изпратена по подсъдност на СРС, вписана в Агенция по вписвания на 19.01.2024г. , вх. рег. № 2686, акт № 185, на „Търговска верига-София“АД, ЕИК 130958383 срещу Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 и „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465 с която е поискало от съда да признае за установено, че сграда с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед № РД- 1840/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Волуяк, район Връбница, бул.

„Сливница“ (***А, със застроена площ от 135 кв.м. , състояща се от търговска зала, склад и сервизно помещение при съседи: от изток-шахтов кладенец; от север – склад на фирма Меркурий“, от запад – склад на фирма „Наш дом“, от юг – склад на фирма „Наш дом“ и улица, , заедно с мястото, в което е построена сградата, представляващо неурегулиран поземлен имот № 161 с идентификатор ***, целият с площ от 242 кв.м. , нанесен в кадастрален лист № А7-4-В по кадастралния план на гр. София, местност „Република-2“ при съседи: от четири страни неурегулиран поземлен имот пл. № 166 с идентификатор 4

*** по КККР одобрени със заповед № РД-1840/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК не са собственост на длъжника по изпълнителното дело „Моз – 77“ЕАД, ЕИК 121544465 и съответно не са станали собственост на взискателя по изпълнителното дело Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 . В исковата молба е посочена правна квалификация на исковете по чл. 440 от ГПК и е пояснено, че заради тази квалификация на иска той се предявява срещу длъжника по изпълнението и срещу взискателя по изпълнението. Навело е твърдения, че на 21.06.2023г. разбрал, че по изпълнително дело 20147810400904 съдебният изпълнител възнамерява да извърши въвод във владение на Инвестбанк“АД в склад на ищеца, уведомил ЧСИ че е собственик на складовата база и на терена, като с писмо от 04.08.2023г.ЧСИ посочил, че процесните сграда и дворно място били продадени на публична продан по изпълнителното дело за дълг на Моз 77“ЕАД, купувач бил Инвестбанк“АД за което имало влязло в сила постановление за възлагането им. Посочил е, че на тази публична продан били продадени имоти, които не съществували като самостоятелни обекти, а и те не принадлежали на Моз 77“ЕАД. Тези имоти били части от собствения на ищеца имот с идентификатор *** и от сградата с идентификатор ***. Тези имоти ищецът придобил на 26.06.2003г. на основание на апортна вноска, от този момент ги владеел като свои и евентуално ги придобил по давност. Заявил е, че за имотите бил съставен АОС № 1615/12.12.2002г., като този имот бил включен в капитала на Софийски имоти“ЕАД. С решение от 26.06.2003г. на СГС по ф.д. № 6741/2002г. било вписано увеличение на капитала на ищеца чрез апортна вноска от Софийски имоти“ЕАД за складова база „Божурище“ на ***, представляваща терен с площ от 64662кв.м. и построените в него 20 сгради – складове от № 1 до № 20, както и магазини 4,5,6,7 в гр. София на пл.