Решение № 72 от 22.01.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Хасково, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20235640100628 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от Л. Д. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **************************, срещу К. В. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ************** и А. В. К., ЕГН: **********, с адрес:

**************, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на К. В. Д. и А. В. К., че Л. Д. Б. е собственик на имот с идентификатор *** в ж.р. „*********" с площ от 572 кв.м., при граници и съседи: ПИ № 77195.729.: 378,377,380,399,401 и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху горепосочения имот на ищцата, както и да бъдат обявени за нищожни Нотариален акт №75, т.2, дело №877/1965 г. и Нотариален акт №24, т.1, дело №56/1989 г. поради липса на основание за издаването им. Направено е искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, на ищцата било възстановено правото на собственост, при условията на § 4Б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен 1 полигон, одобрен с Решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор *** в ж.р. „*********“, с площ от 572 кв.м., при граници и съседи : ПИ 77195.729.: 378,377,380,399,401.

Със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019 г. Областен управител на Област Хасково на основание § 4к, ал.6, вр. ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ одобрил плана на новообразуваните имоти в землището на град Хасково, приети от Комисията по чл. 28 Б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител била обжалвана от ответниците, като с Решение №260022 по АХД№62/2020 г. на РС-Хасково, потвърдено с решение №312 от 13.05.2022 г. по ОХД№83/22 г. на Административен съд Хасково, Заповедта на Областния управител била оставена в сила.

На 15.09.2020 г. ищцата била въведена във владение на новообразувания имот с идентификатор *** във връзка с влязлата в сила Заповед №315/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, като към Протокола за въвод във владение бил приложен и трасировъчен карнет. Ответниците отказвали да освободят собствения на ищцата недвижим имот, позовавайки се на собственост, придобита по наследство от наследодателката им М. А. Д., надарена с НА №24/89 г. от родителите й А. В. О. и Т. Р. О., станали собственици на процесния имот с НА №75/1965 г.

Наследодателите на ответниците станали собственици на основание чл.

12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС ,ДЗС, МТС като представили препис-извлечение от Протокол 26 на ТПС Комисия- Хасково от 20.09.1958 г. По АХД №62/20 г. на РС-Хасково били представени писмени доказателства, удостоверяващи, че на А. и Т. О. е дадено в замяна дворно място - нива, в съвсем друга местност, като те самоволно завладели, без каквото и да е основание, държавно място към 1958 г., бивша собственост на наследодателя на ищцата, като впоследствие с НА №24/89 г. са дарили чуждо дворно място, без да имат право на това. Следователно НА №75/65 г., легитимиращ наследодателите на ищците като собственици бил без основание, както и НА №24/89 г. бил без основание, тъй като не можеш да се разпореждаш с нещо, което не притежаваш.

Ответниците депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените против тях искове. В обстоятелствената част на исковата молба са изложили съображения, че Заповед № ДС - 28 - 1 от 2

11.06.2019 г. на ОУ - Хасково е обжалвана като нищожна от ответниците, но жалбата е оставена без уважение по АХД № 62/2020г. на PC - Хасково с влязло в сила решение. Сочи се, че с исковата молба не се представят доказателства, че са изпълнени всички условия на §4к ал. 11 ПЗРЗСПЗЗ, за да се приеме валидно придобито право на собственост въз основа на ПНИ, а именно - новообразуваният имот да се нанесе в кадастъра, а заповедта по ал. 7 да се впише в имотния регистър по реда на ЗКИР. От представеното удостоверение било видно, че ответниците продължават да са единствените собственици на процесния имот според данните в Данъчна служба. От представената скица на поземлен имот № 15-1384095/28.11.2022г. на СГКК Хасково било видно, че като собственици по данни от КРНИ са посочени само наследници на М. А. Д., т.е. ответниците. Според ответната страна следва да се приеме, че процедурата по § 4к не е завършена и представената Заповед № 315/03.02.2020г. на Кмета на Община Хасково не легитимира валидно ищцата като собственик на новообразуван ПИ ***, ж.р. „*********", землище на гр. Хасково, с площ 572 кв.м. Искът по чл. 108 от ЗС е преждевременно заведен, поради което е недопустим, респ. исковата молба е нередовна, поради непредставяне на документи, валидно легитимиращи ищцата като собственик на новообразуван имот в завършена процедура по §4к от ПЗРЗСПЗЗ.

Искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен, поради незавършена процедура по §4к от ПЗРЗСПЗЗ, поради което представената Заповед № 315/03.02.2020г. на Кмета на Община Хасково не легитимирала валидно ищцата като собственик на новообразуван ПИ ***, ж.р.

„*********", землище на гр. Хасково, с площ 572 кв.м, по съображения, изложени в предходния пункт. Основание за възстановяване на правото на собственост на наследници на П. Б. е Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК - Хасково, което не е приложено към исковата молба, а съгласно съдебната практика има конститутивно действие относно правото на собственост.

Оспорва се валидността на Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК Хасково, като се твърди, че не е подписано от членовете на комисията и не е влязло в законна сила, поради което не е породило конститутивно действие относно правото на собственост върху 13.360 кв.м ниви в ж.р. „*********", вкл. относно процесния имот. Оспорва се идентичността между процесния ПИ *** с площ 572 кв.м и притежаваните от наследниците на П. Г. Б.

3 земеделски земи с обща площ 13.360 дка, възстановени с Решение № 36 51/01.04.1998г. на ПК - Хасково. Оспорва се Протокол за въвод във владение на новообразуван имот *** ж.р. „*********", землище на гр.

Хасково, от 15.09.2020г., като се твърди, че такъв въвод реално не е извършван, тъй като ответниците са във владение на процесния имот, което е присъединено към владението на техните праводатели, и никога не са загубвали това владение, считано от придобиване на правото на собственост.

Протоколът за въвод бил издаден от неоторизирана за целта комисия, при незавършена процедура по §4к, ал. 11 от ПЗРЗСПЗЗ, поради което не е произвел валидни правни последици. Искът бил неоснователен и поради обстоятелството, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ *** въз основа на валидни документи за собственост.

Наследодателката на ответниците М. А. Д., б.ж. на гр. Хасково, починала на *********, придобила процесния имот на основание договор за дарение, сключен с НА № 24 на 13.01.1989г. том I дело № 56/1989г., с който родителите й А. В. О. и Т. Р. О. са й дарили НИВА /вилен имот/ от 600 кв.м, заснета по кадастъра на местността като парцел № 83, представляващ част от нива, цялата от 3 дка, находяща се в същата местност, при граници на цялата нива: път, дере и от две страни П. Б.. Неоснователно било твърдението в исковата молба, че този нотариален акт е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, поради липса на основание, тъй като не било налице нито едно от основанията, визирани в чл. 472 от ГПК /отм./ за наличие на нищожно удостоверяване. В НА № 24 на 13.01.1989г. като основание е посочено „дарение" и са изпълнени всички предпоставки за действителността на договора за дарение, съгласно чл. 225, ал. 1, вр. чл. 18 от ЗЗД. При сключване на договора за дарение с НА № 24 на 13.01.1989г. том I дело № 56/1989г., дарителите А. В. О. и Т. Р. О. се легитимирали като собственици с НА № 75 от 30.11.1965г. том II н.д. № 877/1965г.. който констатирал, че са придобили собствеността върху НИВАТА, находяща се в местността „*********" с пространство от 3 дка, при граници: път, дере и от две страни П. Б., която им била дадена от ТПС комисия в замяна срещу включената тяхна НИВА в същото землище, в местността ********* с пространство 3 дка при съседи: път, от две страни Ж. К. и А. Х., и на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС /Изв. бр 72/54г./. Неоснователно било твърдението в исковата молба, че и този нотариален акт е нищожен на основание чл. 26, ал.

4

2, предл. 4 от ЗЗД, поради липса на основание, тъй като не е налице нито едно от основанията, визирани в чл. 472 - 484 от ГПК /отм./ за наличие на нищожно удостоверяване. В акта били посочени валидни основания за издаването му чл. 12 от ПМС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването /ЗГСО/ на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства, обн. Изв. бр.72 от 07.09.1954г., изм. бр. 17 от 22.02.1956г. Актът бил съставен въз основа на описаните в него протокол на ТПС комисия № 26 от 20.09.1958г.

Касае се за констативен нотариален акт, който има характер на официален свидетелстващ документ.

В Държавен архив протоколът бил съхранен и се представя с настоящия отговор. Процесният имот бил възстановен на наследници на П. Б. с Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г., поради което приложима била нормата на чл. 18з, ал.

3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.

122/1997г. В цитираната норма се предвиждало възстановяване на собствеността и върху земи, продадени, или предоставени на трети лица от ТКЗС, други селскостопански организации, с изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ попадали и замените, извършени от ТПС комисии по реда на ЗТПС, за които в чл. 18з, ал.

3 от ППЗСПЗЗ /изм. ДВ бр. 123/1997г./ било предвидено, че правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с него са извършени разпоредителни сделки, или е застроен /последната хипотеза добавена в ДВ бр. 18/1999г./, в които случаи замяната оставала в сила. Настоящият случай попадал в изключението, тъй като след извършената замяна с протокол на ТПС комисия № 26 от 20.09.1958г. и констатираното право на собственост върху нивата, получена в замяна, с НА № 75 от 30.11.1965г. том II н.д. № 877/1965г., била извършена разпоредителна сделка дарението, сключено с НА № 24 на 13.01.1989г. том I дело № 56/1989г., поради което замяната остава в сила. В изложения смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.

Предвид изложеното се иска от съда да приеме, че ответниците са станали собственици по силата на замяна, извършена по реда на ЗТПС, съгласно ПМС от 26.08.1954г., тъй като е осъществена една от хипотезите на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /изм. ДВ бр. 123/1997г./ за запазване вещното действие на замяната, а именно извършени разпореждания с имота, получен при замяната. Ответниците придобили правото на собственост върху имота, тъй 5 като техните праводатели притежавали имота на валидно правно основание.

Неоснователно било твърдението, че дадените в замяна ниви са в съвсем друга местност, поради което А. В. О. и Т. Р. О. самоволно завладели процесния имот, впоследствие дарен на дъщеря им М. А. Д., без да имат право на това.

Спор относно идентичността на дадените в замяна две ниви, описани в Протокол № 26/20.09.1958г., като нива от 2 дка. II категория, в местността „*********", при граници: път, дере, К. А., бивша собственост на П. Г. Б., и нива от 1 дка в местността „*********", II категория, при граници: ж.п. линия, парцел № 5 и път, беше повдигнат от ищцата по адм.д. № 62/2020г. на PC Хасково и по адм.д. № 61/2020г. на PC - Хасково, с предмет ПИ *** с площ 2809 кв.м, представляващ другата част от нивата с пространство 3 дка, описана в КНА № 75 от 30.11.1965г. том II н.д. № 877/1965г. В мотивите на двете решения съдът не е взел отношение по този въпрос, като правилно е приел, че касае спора за материално право.