Определение № 18491 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18491 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110127305 по описа за 2025 година

Предявени са следните искове от ***., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, срещу „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***: главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1093673 от 19.06.2024 г. – поради противоречие със закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на чл. 18 от договор за потребителски кредит № 1093673 от 19.06.2024 г. – поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че по силата на процесния договор му е предоставена заемната сума от 2500 лв. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 18 от договора в размер на 4801,40 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди нищожност на целия договор поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са вкючени в него как се формира същият. Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлявала разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, но това в случая не било сторено, поради което посоченият в договора ГПР бил неправилен. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че недействителността на отделна клауза от договора не би могла да обоснове нищожност на целия договор, а уговорената неустойка не била част от същественото съдържание на договора. Оспорва клаузите на процесния договор да са в противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузите в договора са индивидуално уговорени, тъй като на ищеца била предоставена съответната преддоговорна информация и същият е бил наясно с условията и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Излага доводи, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР – кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и неговите компоненти към датата 1 на сключване на договора, а неустойката била проявление на свободата на договаряне и в случая същата била уговорена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предоставени съответното обезпечение след сключването на договора за кредит. По тези и други съображения счита, че неустойката не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Обосновава законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предвените искове. Претендира разноски.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на договора и на процесната клауза, водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона, накърняване на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната клауза, както и своите възражения, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне.

Приложените към исковата молба и отговора доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.

Искането на ищеца за допускане на експертиза е основателно с оглед необходимостта от специални знания за изясняване на спора. В останалата част искането е неоснователно, тъй като предявен е иск за недействителност на договора за кредит, поради което дали е извършвано погасяване по същия е ирелевантно в случая.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото справка за всички платени от ищеца суми, се явява неоснователно с оглед нейната неотносимост към предмета на делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 0,85 евро по чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Неизпълнението влече невземане предвид отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА ОСЗ на 03.06.2026 г. от 11,00 ч, за когато да се призоват страните с връчване на настоящия акт, а ищецът - и отговора на исковата молба.

ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице ***, който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при ответното дружество документация да отговори на въпросите по исковата молба с изключение на въпрос 2, както и на следните служебно поставени въпроси:

1. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на договора?

2. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на процесния договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти, при депозит от 155 евро, вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.

2

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице преди внесен депозит.

УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в срок влече заличаване на експертизата и по преценка налагане на глоба за неоснователно отлагане на делото в случай на забавено внасяне на депозита.

УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, както и че процесната неустойка не е включена при формиране на посочения в договора ГПР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните (в случая на ищеца).

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на съдебния деловодител да уведоми за настоящия акт, в частност за задълженията за внасяне на депозити, всички съответни страни по делото по налични по делото и/или в интернет (след съответна справка в Търговски регистър, Регистри на българската адвокатура и интернет страници на страните по делото и техните процесуални представители) телефонни номера и имейл адреси освен чрез връчване чрез служба „ВПСК“ при СРС с удостоверяване на това обстоятелство по делото.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3