Решение № 6201 от 05.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55092/2023
- Вид
- Решение № 6201
- Подписан
- 05.04.2024
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 137363 от 03.11.2023 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 137368 от 03.11.2023 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Определение № 2176 от 16.01.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 70404 от 16.05.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Определение № 23362 от 05.06.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 97025 от 08.07.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 97028 от 08.07.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 97029 от 08.07.2024 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 143473 от 16.09.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 67875 от 03.06.2026 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6201 гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110155092 по описа за 2023 година Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу Д. К. А., ЕГН ********** и А. К. А., ЕГН ********** кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответнциите дължат следните суми:
За Д. К. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 789,70 BGN (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и 70 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в г*****, ведно със законна лихва за периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 21.04.2023 г. в размер на 173,14 BGN (сто седемдесет и три лева и 14 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 27,79 BGN (двадесет и седем лева и 79 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 21.04.2023 г. в размер на 5,30 BGN (пет лева и 30 стотинки);
За А. К. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 789,69 BGN (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и 69 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 в топлоснабден имот, находящ се в г*****, ведно със законна лихва за периода от 19.05.2023г. до 1 изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 21.04.2023 г. в размер на 173,13 BGN (сто седемдесет и три лева и 13 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 27,79 BGN (двадесет и седем лева и 79 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 21.04.2023 г. в размер на 5,31 BGN (пет лева и 31 стотинки), които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 27329/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците, които оспорват иска по основание.
Признават размера.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право 2 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от ***** (л. 25 по делото) е взето решение да се сключи договор с “*****” ЕООД и от договор № ***** г., се установява, че такъв е сключен между собствениците на процесната сграда и топлинния счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия.
От установените факти съдът прави извод, че процесният имот е топлоснабден.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на 3 вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Видно от договор за продажба на недвижим имот (л. 16 и 17 по делото) на 27.12.1984 г. К. Д. А. и П. С. А. са придобили правото на собственост върху *****, находящ се в *****. От Удостоверение № 04/09.07.2012 г., издадено от Столична община (л. 15 по делото) се установява, че ***** е преименуван на *****. Видно от приложените удостоверения за наследници К. Д. А. е починал преди исковия период и е оставил като наследници съпругата си П.
С. А. и двете си деца – ответниците по делото, а П. С. А. е оставила като законни наследници двете си деца – ответниците по делото. При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод, че ответниците притежават правото на собственост върху топлоснабдения имот при равни идеални части.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод за основателност на исковете срещу двамата ответника. Доколкото страните не спорят относно размер на потребената енергия през исковия период, съдът счита, че искът е доказан по основание и размер.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено от ответниците.
4
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 19.05.2023 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия не е погасена по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната 5 дата, от която се дължи лихва за забава. На оснвоание чл. 162 ГПК съдът намира искът за мораторна лихва за изцяло основателен в претендирания размер.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41f5f456-36ad-4685-b5a9-b757c6c7be8e