Определение № 71 от 07.02.2024, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Разград, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500048 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца М. Г. К., ЕГН **********, с адрес ************* срещу Определение № 19 от 08.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 20233330101871 по описа за 2023 година на Районен съд – Разград, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Твърди, че е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите. На 13.11.2023г. жалбоподателят е подал молба, с която посочил границите на имота, внесъл държавна такса, подал и молба за вписване на исковата молба.

Първоначално наследниците били 4-ма, но са починали. Поискал съдебно удостоверение за да се установят живите наследници, което получил и извадил удостоверения от служба ГРАО. Относно броя на исковите молби ищецът е подал 5 броя – една за съда и 4 бр. за останалите страни, като в краен случай след установяване на живите наследници щял да предостави и на тях до първото съдебно заседание по делото. На осн. чл. 63 ГПК, ищецът поискал продължаване на срока, което искане било уважено. След това поискал втори път продължаване на срока на същото основание, но съдът отказал второ продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба, без основателна причина. Ищецът живеел в гр. Русе и не можел да пътува постоянно до гр. Разград. В диспозитива на обжалваното прекратително определение липсвали факти, които да сочат каква е причината за прекратяване на производството по делото, както и факти и обстоятелства сочещи към този извод направен от съда. Заявява, че се касае за установяване, че наследодателя на ищеца е придобил имота по давностно 1 владение, а не е спор за имот. Ето защо, прави искане обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към молбата прилага препис от издаденото му съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с от служба ЕСГРАОН с удостоверение за наследници на Н.К.С., П.К.С., Н.К.С. и Б.К.С.. Прилага и удостоверение за наследници на: Н.К.С. с изх. № 452 от 28.12.2023г., Н.К.С. с изх. № 3-6762 от 18.12.2023г., П.К.С. с изх. № 200 от 02.01.2024г. и Б.К.С. с изх. № 94М-6854-1 от 03.01.2024г.

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на едноседмичен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания по реда на чл.

129, ал.2 ГПК.

Определението е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 278, ал. 4 вр. с чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите в частната жалба е необходимо да се добави и следното:

С разпореждане № 2699 от 01.11.2023 г. /л.37-38 РС/, съдът на осн. чл.

129, ал.2 ГПК, дал указания на ищеца за отстраняване на нередовност на исковата молба с указания, в ТРИ седмичен срок:

1. да посочи надлежни ответници и техните адреси за призоваване.

Указва на ищеца,че за целта следва да се снабди със съдебни удостоверения,въз основа на които за получи удостоверения за наследници на Н.К.С., П.К.С., Н.К.С. и Б.К.С.,като ответници в процеса могат да бъдат само живи лица.

2.да заяви надлежен петитум като индивидуализира точно процесния имот.

Указва на ищеца,че същия следва да заяви на имот №016029 съответства понастоящем имот с идентификатор ***.

3.да заплати следващата се държавна такса в размер на 50лв. 4.да впише исковата си молба

5. да представи екземпляри от исковата молба и доказателствата за всеки един ответник.

На ищеца са указани неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Разпореждането е връчено лично на ищеца на 08.02.2023г. /л.40 РС/.

С молба с вх. № 9841 от 14.11.2023г., изпратена по пощата с дата на 2 пощенско клеймо 13.11.2023г., ответникът индивидуализирал процесния имот, но не посочил ответниците. Приложил документ за платена държавна такса от 50 лв. Поискал, на осн. чл. 63 ГПК, да му бъде продължен срока за отстраняване на нередовностите / 41-45/.

С молба с вх. № 9842 от 14.11.2023г., изпратена по пощата с дата на пощенско клеймо 13.11.2023г., ответникът, на осн. чл. 186 ГПК, поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди от ЕСГРАОН с удостоверение за наследници на Н.К.С., П.К.С., Н.К.С. и Б.К.С. /л. 47-48 РС/.

С разпореждане № 2857 от 14.11.2023г., съдът, на осн. чл. 63, ал.1 ГПК, продължил срока с още 3 седмици и разпоредил да се издаде поисканото удостоверение /л.48 РС/.

На 14.11.2023г. съдът издал поисканото съдебно удостоверение, което е с изх. № 3730 от 14.11.2023г. /л. 63-64 РС/.

Ищецът подал молба с вх. № 10418 от 29.11.203г., подадена по пощата на 28.11.2023г. /л.53-56 РС/, с идентично съдържание като посочената по-горе молба с вх. № 9842 от 14.11.2023г. /л. 47-48 РС/. Ищецът подал и молба с вх.

№ 10419 от 29.11.203г., подадена по пощата на 28.11.2023г., с идентично съдържание като посочената по-горе молба с вх. № 9841 от 14.11.2023г. /л.

41-44/.

С молба с вх. № 10710 от 07.12.2023г. ищецът представил документ за платена държавна такса за издаденото му съдебно удостоверение и поискал същото да му бъде изпратено по електронна поща /л.59-62 РС/.

Не се спори, че съдът изпратил съдебното удостоверение по електронна поща на ищеца /л.65-66 РС/.

С молба с вх. № 10975 от 14.12.2023г., ищецът поискал ново продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба /л.67 РС/. Като причини за исканото продължаване на срока посочил бавните процедура по издаване на удостоверенията на лицата ответници по иска и вписването на исковата молба. Изложил, че няма време да се снабди с удостоверения от служба ЕСГРАОН, тъй като има лица от София и от други градове, както и че ще му е необходи време да впише исковата молба в Службата по вписвания.

С разпореждане № 3185 от 15.12.2023г. съдът намерил молбата за продължавана на срока за неоснователна, тъй като не се налице уважителни причини за продължаване на срока, поради което я оставил без уважение /л.

69-70 РС/. Изложил съображения, че е предоставил на ищеца срок от общо шест седмици за отстраняване на нередовностите в исковата молба /първоначално 3 седмици и продължение на срока от още 3 седмици /.

Посочил, че в този шест седмичен срок ищецът е имал достатъчно време и възможност да изпълни дадените му указания.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че част от нередовностите в исковата молба не са отстранени, поради което върнал 3 исковата молба и прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай тези предпоставки са налице.

В контекста на изложеното следва да се приема, че първоинстанционният съд е дал пълни и точни указания и за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, които са надлежно съобщени на жалбоподателя. След като в дадения срок /общо шест седмици – от 08.11.2023 г. /л.40 РС/ до 20.12.2023г. – сряда присъствен ден/ ищецът не е изпълнил всички дадените му указания, законосъобразно първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са правилни и след като не са изпълнени изцяло и в продължения срок, то правилно исковата молба е върната. Вж. и Определение № 6 от 6.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6663/2014 г., III г. о., ГК.

По възражението на частния жалбоподател, че неправилно съдът е оставил без уважение молбата му с вх. № 10710 от 07.12.2023г. /л. 59 РС/, с която е поискал за втори път продължаване на срока, на осн. чл. 63, ал.1 ГПК.

Възможността за продължаване на срока е изключителна, реализира се при наличие на уважителни причини и е предвидена в интерес на страната.

Ето защо и страната следва да прояви необходимата заинтересованост и грижа при защита на собствени интереси, в противен случай би било нарушено прокламираното състезателно начало. Така и Определение № 229 от 28.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4377/2017 г., I г. о., ГК.

Съдът в настоящия си състав намира, че не са били налице уважителни причини за второ продължаване на срока.

Неоснователни са оплакванията, изложени в частната жалба, че ищецът не е имал достатъчно време и възможност да изпълни дадените му указания. Съдебното удостоверение е издадено на 14.11.2023г., а срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл едва на 20.12.2023г. В тежест ищеца е било получаването на издаденото съдебно удостоверение и предприемането на действия по снабдяването с документа, за който същото е поискано. Вж. Определение № 264 от 13.02.2017 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр.

4 д. № 50/2017 г. и Определение № 2941 от 3.11.2011 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2841/2011 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 28 от 18.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 615/2011 г., II г. о., ГК и Определение № 196 от 8.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4003/2018 г., II г. о., ГК.

По възражението на частния жалбоподател, че е изпълнил указанията „дословно едно по едно“; на 13.11.2023г. е подал молба с която е посочил границите на имота, внесъл е държавна такса и е подал молба за вписване на исковата молба.

В дадения му срок ищецът не е посочил ответниците на иска, съгласно изискването на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. Неотстраняването на която и да било от нередовности на исковата молба е самостоятелно основание за връщане на същата и прекратяване производството по делото, поради което е безпредметно да се обсъжда дали останалите нередовности са били отстранени. В този смисъл Определение № 1338 от 5.06.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1548/2020 г., Разпореждане № 4932 от 17.04.2019 г. на СГС по т. д. № 2744/2018 г. и Определение № 722 от 23.10.2018 г. на АдмС - Ловеч по адм. д.

№ 233/2018 г.

По възражението на частния жалбоподател, че първоначално наследниците били 4-ма, но са починали. Поискал съдебно удостоверение за да се установят живите наследници, което получил и извадил удостоверения от служба ГРАО. Относно броя на исковите молби ищецът е подал 5 броя – една за съда и 4 бр. за останалите страни, като в краен случай след установяване на живите наследници щял да предостави и на тях до първото съдебно заседание по делото.

Както вече се посочи, ищецът не е посочил ответниците по иска, съгласно чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 128, т.3 ГПК, към исковата молба се представят преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците. Съгласно чл. 131, ал.1 ГПК, след като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок. Ето защо, напълно неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че след установяването на живите наследници е щял да предостави преписи и за тях до първото съдебно заседание по делото.