Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 336 от 29.05.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3311/2025
Вид
Решение № 336
Подписан
29.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Ямбол, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.ова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.ова Гражданско дело № 20252330103311 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от И. Д. Н. против „ЕОС Матрикс“ЕАД искове да бъде признато за установено, че ищецът не дължина ответника сумата от общо 521, 09 евро /1019, 17 лв. – непогасена главница и лихви по договор за кредитна карта от *** год. и сумата от общо 4 713, 32 евро /9 218, 46 лв./ главница, лихви, такси и разноски по договор за потребителски кредит от ***год. , поради погасяването им по давност , евентуално поради несъобщаване на извършена цесия по надлежния ред.

В исковата молба и уточнението се твърди, че през месец октомври след направена справка в Централен кредитен регистър към БНБ ищецът установил, че е налична информация за изискуеми и неплатени задължения към ответното дружество.

В отговор на негово заявление бил уведомен от представител на ответника, че вземанията произтичат от договор за кредитна карта от *** год. и договор за потребителски кредит от ***год., сключени с „ОББ“АД, като с договор за цесия от 06.12.2013 год. били прехвърлени на ответника. Същевременно не било уважено възражението му за погасяване на вземанията по давност. През последните няколко месеца ищецът в телефонни разговори от служители на дружеството разбрал, че считат вземанията за изискуеми и ще му звънят докато не е налице решение на съд.

Ищецът не знаел да има образувано граждански или изпълнителни производства от страна на ответника , нито бил получил съобщение за цедиране на вземането. Счита, че вземанията са погасени по давност, за което излага съображения. Правния си интерес ищецът обосновава с наличието на спор относно съществуване на вземанията, вкл. с възможността да поиска корекция и заличаване на задължението си в ЦКР.

Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с 1 който предявеният иск е оспорен като недопустим по изложени съображения. Излагат се подробни съображения и ,че цесията е съобщена на длъжника по надлежния ред, евентуално се иска съобщаването и посредством приложено към ОИМ съобщение.

Посочва се и, че исковете са неоснователни и недоказани. Иска се прекратяване на производството , евентуално отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.

Ответникът не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено е писмо от *** год. от ответника адресирано до ищеца , с което по повод депозирано заявление , последният бива уведомен, че има изискуеми и незаплатени задължения към „ЕОС Матрикс“ЕООД произтичащи от Договор за кредитна карта и Договор за потребителски кредит от ***год. , прехвърлени на дружеството по силата на договор за цесия от ***год., като във връзка с направеното възражение за погасяване на вземанията по давност , посоченото е от компетентност на съда.

От приетата справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР към БНБ е видно, че в същата фигурират вземанията по процесните договори с кредитор „ЕОС Матрикс“ЕООД.

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил копие от Договор за прехвърляне на вземанията от *** год. , по силата на който „ОББ“АД в качеството на цедент е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ООД – цесионер вземания, подробно описани в Приложение № *** към договора. В чл. 2.8 от договора е посочено, че при прехвърляне на вземането цедентът предава на цесионера необходимите документи установяващи вземането му- договор за кредит в оригинал, ДС и др.; Потвърждение за извършената цесия; копие от Приложение № *** към договора, в което /на л. 38 от делото/ фигурира двукратно името на ищеца с посочени номера на договори от 24.03.2008 год. и 25.03.2008 год. и суми.

Прието е и пълномощно по силата на което „ОББ“АД упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по Приложение № *** съгласно условията на чл. 99,ал.3 ЗЗД.

Към отговора на ИМ е приложено още уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията произтичащи от договор за кредит от ***год. и Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по Договор за издаване на кредитна карта от *** год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.Така предявените искове съдът намира за допустими, предвид следното : Според трайно установената съдебна практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно 2 оспорване, че давността е изтекла, оспорването в отговора на исковата молба и др.

/ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60310 ОТ 21.09.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1729/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О.

НА ВКС/.В настоящия случай се твърди и представят доказателства, че ответникът отказва да уважи извънсъдебно възражение за погасяване на вземанията по договор за кредитна карта от ***год. и договор за потребителски кредит от *** год. , отказва по надлежния ред да коригира информацията, която подава за кредитна задлъжнялост на ищеца в ЦКР, както и в ОИМ същият оспорва претенцията, като недопустима, неоснователна и недоказана.

Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича(неговото възникване и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. С оглед конкретиката на настоящия казус ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането си по посочените в ИМ договори за кредит , а именно, че между праводателя му – „ОББ“АД и ищеца са сключени валидни договори , по които праводателят му е бил изправна страна, че е придобил вземането по договорите по силата на договор за цесия вкл., че ищецът е надлежно уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД, размера на вземането.

Доколкото ищецът твърди, че не се дължи претендираното вземане, то и налице е хипотезата на несъществуване на право. Исковете са основателни поради следните съображения:

Въпреки, че никоя от страните не е представила копия от процесните договори за кредит, съдът приема, че с извънсъдебното си поведение и двете страни /ищецът посредством извънсъдебно позоваване на настъпила погасителна давност по отношение на вземанията по кредитите, а ответникът посредством вписване на вземанията в ЦКР и извънсъдебните претенции за плащане/ са признали възникването на правоотношения по договор за кредитна карта и договор за потребителски кредит между ищеца и „ОББ“АД.

С исковата молба е релевирано изрично възражение за недължимост на процесните претенции поради погасяването им по давност. По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за главниците в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право (тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред). Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.

По делото се установи, че в Централен кредитен регистър вземанията са записани с дата на разрешаване *** г./датата на сключване на договора за цесия/ и няма данни и твърдения за друга дата относно изискуемостта им. Поради това съдът приема посочената дата за начало на приложимия в случая петгодишен давностен срок, с изтичането на който, ако задължението не е изпълнено или кредиторът не е пристъпил към принудително изпълнение, вземането му се погасява по давност.

Съгласно чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. По делото не са представени доказателства, а и в 3 отговора не се съдържат такива твърдения, ответникът да е предприемал каквито и да е действия за периода 06.12.2013 – 19.12.2025 год., които прекъсват давността, т.е. не се установи да е налице някоя от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД. Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

С оглед на изложеното съдът приема, че към датата на предявяване на исковете вземанията по процесните договори са погасени по давност.

Предвид гореизложеното, то предявените искове с правно основание чл.

124,ал. 1 ГПК , с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковите суми , следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 804, 34 евро - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение се преценява за неоснователно предвид броя, вида и цената на предявените искове.

Водим от изложеното, ЯРС

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че И. Д. Н., ЕГН **********

НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ЕАД,

ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. С сумата от 1019,17 лв./521,09 евро/ , претендирана от ответника по договор за кредитна карта Мастъркарт от *** год. с кредитодател „ОББ “АД и сумата от 9218, 46 лв./ 4713, 32 евро/ претендирана от ответника по договор за потребителски кредит от *** година с кредитодател „ОББ“АД , поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс“ЕАД, ЕИК *** да заплати на И. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 804, 34 евро , представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Ямбол, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.ова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.ова Гражданско дело № 20252330103311 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от И. Д. Н. против „ЕОС Матрикс“ЕАД искове да бъде признато за установено, че ищецът не дължина ответника сумата от общо 521, 09 евро /1019, 17 лв. – непогасена главница и лихви по договор за кредитна карта от *** год. и сумата от общо 4 713, 32 евро /9 218, 46 лв./ главница, лихви, такси и разноски по договор за потребителски кредит от ***год. , поради погасяването им по давност , евентуално поради несъобщаване на извършена цесия по надлежния ред.

В исковата молба и уточнението се твърди, че през месец октомври след направена справка в Централен кредитен регистър към БНБ ищецът установил, че е налична информация за изискуеми и неплатени задължения към ответното дружество.

В отговор на негово заявление бил уведомен от представител на ответника, че вземанията произтичат от договор за кредитна карта от *** год. и договор за потребителски кредит от ***год., сключени с „ОББ“АД, като с договор за цесия от 06.12.2013 год. били прехвърлени на ответника. Същевременно не било уважено възражението му за погасяване на вземанията по давност. През последните няколко месеца ищецът в телефонни разговори от служители на дружеството разбрал, че считат вземанията за изискуеми и ще му звънят докато не е налице решение на съд.