Определение № 4176 от 10.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7671/2026
- Вид
- Определение № 4176
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
- Състав
- Николай Младенов, Стоян Стоянов Петров, Вилислава Янчева Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.248,ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4176 гр. София, 10.11.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20261100607671 по описа за 2026 година
Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3,вр.Глава 22 от НПК „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“.
Постъпила е Частен Протест/ЧП/ от СРП срещу протоколно определение на СРС,НО,11ти състав по НОХД№ 13028/2026 г. , постановено в хода на открито разпоредително заседание/РЗ/, с което първостепенния съд служебно е прекратил съдебното производство след преценка ,че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на правото на защита на подсъдимия и защитника му.
В горния ЧП представителят на държавното обвинение релевира оплаквания срещу протестираното определение и поради това иска отмяната му ,като намира че не са допуснати съществени проц. нарушения от категорията на визираните в съд.акт.Добавя ,че определението на СРС е незаконосъобразно,неправилно и необосновано.В обвинението ясно били посочени всички съставомерни признаци на състава на престъплението.Прокурорът смята ,че неправилно съдът е счел ,че заблуждението касаело бъдещо действие, но дори в такъв случай имало много случаи в съдебната практика когато е налице измама при обещание за бъдещи действия.Примерът за необслужване на кредит не оборвал тезата на прокурора, тъй като при измамлива цел получаването и необслужването на кредит също може да е измама по НК. Прокурорът признава ,че доказването на подобна теза е трудна за доказване ,но това бил проблем по същество и не е проц. нарушение. В края на ЧП е формулиран петитума му ,като се иска отмяна на определението на СРС и да му се върне делото за продължаване на наказателното производство в неговата съдебна фаза.
Софийският Градски съд ,за да осъществи своите контролни правомощия спрямо обжалвания съд. акт, намери следното :
По внесен обв. акт/ОА/ срещу подс.А. Д. Т. е било образувано НОХД№ 13028/2026 г. по описа на СРС,НО,11-ти състав. С него подс.Т. е бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.211,пр.1,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК.В състава на продължаваното престъпление са включени 14/четиринадесет/ деяния в рамките на периода от 07.01.2021 г. до 29.01.2021 г.Деянията били извършени от подс.Т. в съучастие като съизвършител с лицата М.И.М. и М.П.Н..Общият размер на имотните вреди възлиза на сумата от 272 738,32 лв , а случаят бил особено тежък.
Първите пет деяния , които били включени в състава на продължаваното престъпление , са били осъществени по отношение на едно и също лице –И.З.П. , като на 07.01.2021 г. и на 08.01.2021 1 г-. се сочи в акта да са били извършени по две деяния /тоест общо четири за тези два дни/, в хода на които пострадалото лице е било извършило две имуществени разпореждания ,без да е посочена по-голяма конкретност в рамките на деня/напр. час на деня/.Петото деяние,което било извършено срещу същия пострадал било извършено на 11.01.2021 г. и е единствено престъпно посегателство за този ден.Съгласно обв. акт този пострадал чрез пет разпоредителни действия предоставил общата сума 125 000 лева.
Спрямо второто пострадало лице Б.Д.А. деянията са общо девет , като тук разположението им във времето е още по-интензивно.Твърди се ,че първите три деяния спрямо А. са извършени на 27.01.2021 г./без посочен час на всяко едно ,за да е ясна поредността им хронологически/.Същото е положението на 28.01.2021 г.,когато отново са били извършени три деяния спрямо същата пострадала ,без да е посочен час на имуществените разпореждания, като положението е идентично и на следващия ден – 29.01.2021 г. ,когато отново спрямо същата Б. А. са извършени последните три деяния, така че сумарно в рамките на 3 последователни дни и то по три пъти на ден А. е била мотивирана да извършва имуществено разпореждане.Общата сума , с която се разпоредила тази пострадала с деветте деяния, възлиза на 147 738,32лв.
Видно е от Постановление на СРП / 13.04.2023 г./,че от ДП№ 5209/2021 г. по описа на СДВР са отделени материалите относно издирваният тогава А. Д. Г. , като по отделените материали е образувано настоящото ДП№ 5114/2023 г. касателно Г. , по отношение на който е била издадена на 25.07.2023 г. ЕЗА ,след като е било установено ,че той е напуснал страната от ГКПП Аерогара София на 01.04.2021 г. и не е регистрирано завръщане в България след това.На 12.04.2026 г. Т. е задържан въз основа на ЕЗА.На 15.04.2026 г. му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение по НЧД № 5373/2026 г.от СРС,НО,7-ми състав , което е било потвърдено на 23.04.2026 г. с определение по ВНЧД№ 2663/2026 г. по описа на СГС,НО5-ти въззивен състав.
В проведеното открито разпоредително заседание прокурорът заявил ,че няма допуснато съществено процесуално нарушение на фаза „Досъдебно производство“ , което да е довело да накърняване на правото на защита на подсъдимия,защитника или пострадалия.Защитникът обаче е посочил ,че има допуснато такова съществено проц. нарушение.Не са конкретизирани време,начин и място на извършване на престъплението.Освен това има неяснота кой точно какво е извършил от страна на отговорните лица.Не достатъчно само да се каже“по-късно същия ден“, без да е ясно и къде са били провеждани срещите на подсъдимия и останалите съучастници с пострадалите.Всички горепосочени неясноти са абсолютна пречка за пълноценно упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия и защитата.
В реплика спрямо защитата прокурорът е счел ,че няма проц. нарушения ,тъй като всичко е конкретизирано /да се посочи само гр. София било достатъчно,вредите били ясни , а другите двама съучастници били подсъдими по друго наказателно производство и затова бил използван спрямо тях израза „дейците“/.
СРС изложил първоначално някои принципни съображения ,че посочването само на населеното място в светлината на ТР № 2/2002 г.- на ОСНК било достатъчно ,за да се рамкира в разумни граници местната подсъдност.Дали това е достатъчно за определяне на елементът от обективна страна „място на извършване на престъплението“, не се коментира в протестираното определение.Непосочването на часа на отделните деяния също не било проблем ,тъй като практиката познавала и друг тип определяне на периоди на инкриминирана дейност.Относно степента на съпричастност на трите лица,прокуратурата сочи че и трите участвали във формирането на неверните представи ,като според СРС допълнителна конкретизация ,макар и възможна и удачна , „не е абсолютно необходима“.СРС също не намира ,че относно последващата съдба на паричните средства не е толкова съществено ,тъй като фокусът падал върху причинената вреда.В крайна сметка , според СРС ако горните пропуски не били толкова съществени ,то липсата на яснота как и кой е възбудил заблуждението/неверните представи/ в съзнанието на пострадалите лица е съществен пропуск.Няма никаква яснота какво точно е било обяснено на пострадалите ,в какви предприятия ще бъдат инвестирани тези средства, още повече че има данни за теглени кредити от банкови и небанкови финансови институции/т.нар.фирми за бързи кредити/.Накратко ,липсата на посочване на конкретни обстоятелства върху които са били изградени неверните представи у пострадалите , е съществен пропуск на обвинението, което налага прецизиране на последното.
Въззивният съд намира ,че ЧП е НЕОСНОВАТЕЛЕН. СРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.Налице са допуснати отстраними съществени 2 процесуални нарушения ,налице е неяснота в обвинението, което накърняват правото на защита.Същевременно въззивната инстанция намира че следва да се разширят указанията за прокурора, така че последният да приведе обвинителната си теза в съответствие с процесуалните изисквания.
Преди всичко следва да се отбележи неудачната терминология, която прокурорът използва във внесения обв. акт спрямо подсъдими лица като ги нарича „дейците“.Деецът /респ. извършителят/ на едно престъпление е страна в материалното наказателноправно отношение с държавата ,в хода на което първият засяга защитени от НК обществени отношения ,осъществявайки дадено престъпно деяние.Докато по отношение на дадено лице не се постанови влязъл в сила съдебен акт,с който той е признат за виновен ,че е извършил престъпление,спрямо това лице действа презумпция на невиновност.Затова и привлечените към наказателна отговорност лица се наричат обвиняем/на досъдебна фаза/ и подсъдими/на съдебна фаза/,тъй като те са субекти на наказателнопроцесуално правоотношение между държавата в лицето на органите на досъдебното производство/прокурор и разследващи органи/ и привлечените към отговорност лица, като в рамките на състезателен процес на обвинението тежи отговорността да докаже повдигнатото обвинение, а защитата и обвиняемия се стремят да оборят последното.На фона на горното ,не е прецизно а е дискусионна изобщо допустимостта в рамките на незавършено наказателно производство подсъдими лица да се наричат „дейци“, като за това е ирелевантно че така те са били наричани и в предходни постановления на прокурори , а така също и в текста на ЕЗА/издадена за подс.Т./.На следващо място, само изразът дейците/употребен на няколко места в обв. акт/ не е достатъчен за да се уточни точното проц. качество на другите двама съучастници – М.М. и М.Н./наричан също така и с прозвището „Тони“/.След като има данни ,че производството е било разделено,то следваше в обвинението това да се каже ,че М. и Н. са подсъдими по друго производство.Както обединяването , така и разделянето на наказателни производства би следвало да се прави когато правилното им изясняване на обстоятелствата налага това.
Въззивният съд като се съгласява с доводите на СРС за необходимостта от прецизиране на обвинението касателно начина на формиране на неверните представи у пострадалите ,за да бъде възбудено заблуждение у тях ,е сторено изключително пестеливо,да не се каже буквално схематично.С идентични фрази е посочено ,че и двамата пострадали били заинтригувани от идеята за бърза печалба.Впечатляващото е ,че И.З.П./първото пострадало лице/ бил заинтригуван два пъти на 07.01.2021 г , още два пъти на 08.01.2021 г и един път на 11.01.2021 г./ ,а Б. А./второто пострадало лице/ на свой ред била заинтригувана 9 пъти в рамките на периода от 27.01.2021г. до 29.01.2021 г., като нейното „заинтригуване“ било по три пъти на ден и то всеки ден в рамките на периода.Ако изключим невероятната от гледна точка на обикновената житейска логика дали е възможно всеки следващ път да е възбудено заблуждение ,вместо по-логичния житейски вариант в следващите случаи да се използва вече възбуденото заблуждение,то действително определяне на поредността на деянията по време и място е от значение за възможността да се упражнява ефективно правото на защита от страна на подсъдимите и защитниците.След като законодателят в случаите на продължавано престъпление говори за предшестващо и последващо деяние,то е от значение поредността да е обоснована върху обективни критерии.При сегашния диспозитив на обвинението /при наличието на няколко деяния за един ден ,без повече конкретика за време и място , не може да се определи какво е точното обвинително фактическо твърдение ,така че да е възможна ефективна защита.
Предвид гореизложеното ,следва да се потвърди определението на СРС ,като към дадените от първостепенния съд указания да се добави и необходимостта да се конкретизират деянията /в рамките на един ден / ,като се конкретизира времето и мястото на извършването им , както и да се уточни как точно е възбудено заблуждението и дали в последващите деяния става въпрос за ново възбудено заблуждение или става въпрос за поддържане на вече възбудено заблуждение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3 от НПК Софийският Градски Съд ,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,11-ти състав по НОХД№ 13028, с което е било прекратено съдебното производство ,тъй като същото е правилно и законосъобразно.
Разпечатката съдържа 26 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41f50cd7-ecb0-45ab-b8c7-69a434bfe903