Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 772 от 03.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2942/2018
Вид
Решение № 772
Подписан
03.10.2019
В сила
03.10.2019
Състав
АНЕЛИЯ МИЛЧЕВА ЩЕРЕВА, ИВАН ДИМИТРОВ КОЕВ, СТЕФАН ЕМИЛОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 03. 10.

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ

2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА при участието на секретаря Мариела Миланова, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.ч.х.д. № 2942 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 15. 03. 2018 г, постановена по н.ч.х.д. № 2912/16 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, подсъдимият М.А.Г. е бил признат за невинен в това на 03. 06. 2015 г. в 11.24 часа в групата „Подкрепа на детско-юношеския шахмат в България“ в социалната мрежа „Фейсбук“, от профила си в тази мрежа „******“ да е публикувал текст на статия със заглавие „Има ли морал в българския шахмат“, публикувана първоначално от Й.Й.във вестник „Монитор“ на 09. 08. 2009 г., като умишлено да е разпространил позорящи за частния тъжител Г.Г.Ж. обстоятелства – че се занимава с „разпространение на порно с бебета“, „обмен на гнусни клипчета с деца“, че е „човек с обвинение“ и т.н., като е коментирал собствената си публикация под статията със серия от публикувани коментари като „Дали наистина има морал в българския шах се питам“, създават се внушения, че родители на искат да пускат децата си на състезания заради това, че за частния тъжител „се разпространява една ужасна информация“, призовава се да се споделят други „случаи и скандали с негово участие“, както и същият да бъде отстранен от Българската федерация по шахмат, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от тъжителя Г.Ж.. В нея се правят оплаквания от неправилност и незаконосъобразност на оправдателната присъда и се иска въззивният съд да я отмени, като признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление. Посочено е, че доказателствата, които са събрани в хода на първоинстанционното следствие, установяват по достатъчно убедителен начин авторството на деянието, в който смисъл показания са депозирали свидетелите на обвинението. Поддържа се, че споделянето в социалната мрежа Фейсбук на статия, съдържаща позорящи тъжителя обстоятелства и приписваща му престъпление, е умишлена клевета, защото цели единствено да накърни духовни ценности на тъжителя, каквито са неговата част и достойнство. С коментарите под тази си публикация, се сочи, Г. е навел четящите на мисълта, че частният тъжител е неморален, като се внушавало, че родители на искали да пуснат децата си на шахматни състезания заради това, че за тъжителя се разпространявала ужасна информация. Призивът на Г. да се споделят и други „случаи и скандали“ с участието на Ж. и другите коментари съставлявали клеветнически действия, унижаващи както честта и достойнството на тъжителя, така и подкопаващи неговия авторитет и обществена оценка. В допълнение към жалбата повереникът излага несъгласието си с отказа на СРС да възприеме представената по делото разпечатка с текста от страницата във Фейсбук, където се намира публикацията и коментарите към нея, като веществено доказателство и следващия извод, че не е доказано съдържанието на твърдените в тъжбата действия и коментари от страна н Г.. Твърди се, че разпечатката възпроизвежда графичния потребителски интерфейс на платформата Фейсбук, която автоматично извежда дата и час на публикацията, както и информация за нейния автор, както и че не е възможно тя да бъде заверена за вярност с оригинала, тъй като е веществено, а не писмено доказателство. Оспорва се отново като необоснован изводът на СРС, че липсват доказателства за авторството на публикацията с оглед показанията на свидетелите Н. и Д..

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав извърши преценка, че по делото не следва да бъдат събирани допълнителни доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина.

В проведеното публично съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа жалбата си и искането към съда да отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови осъдителна такава.

По същество бяха изложени аргументите, подробно посочени в жалбата и в допълнението към нея.

Защитникът на подсъдимия оспори жалбата, поддържа аргументи, изложени в писмено становище до СГС срещу нея и свързани с липсата на обективна и субективна съставомерност на твърдяното деяние на подсъдимия Г.. Моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

Въззивният съд, като обсъди доказателствата по делото, аргументите на страните и съдържанието на проверявания съдебен акт, намери за установено следното:

За да постанови атакуваната понастоящем оправдателна присъда, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на следствието пред него доказателства и доказателствени средства (справка за съдимост, сигнал до СРП, постановление на РП – Видин, показанията на свидетелите Н., Д., С.,М., С. и Б.), както и на част заключението на техническата експертиза. Изрично съдът е посочил, че изключва от доказателствената съвкупност писмо от С.Д.и текст със заглавие „Има ли морал в българския шахмат“ и разпечатан текст с надпис **** „Има ли морал в българския шахмат“, както и част от заключението на компютърната техническа експертиза.

След самостоятелен анализ на събраните пред СРС доказателства и доказателствени средства, въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.А.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като треньор по шахмат, неосъждан, живее в гр. Плевен, ж.к. ***********, с ЕГН **********.

Тъжителят Г.Ж. е дългогодишен треньор по шахмат за деца в гр. Видин, организатор и съдия на шахматни турнири, също за деца. Ж. бил популярна личност сред шахматните дейци в България. До 2014 г. той бил член на Управителния съвет на Българската федерация по шахмат (БФШ). След напускането на този управителен орган той изразявал неколкократно и открито становището си, че в БФШ има финансови нередности, заради което и отношенията му със следващото й ръководство не били добри.

Подсъдимият М.Г. също е шахматист, майстор на спорта и състезател в клуб „Спартак Плевен 21“, собственост на свидетеля П.М.. Последният бил във влошени отношения с тъжителя Ж., тъй като след приключване на възложена му проверка на дейността на БФШ от времето, когато Ж. бил член на Управителния й съвет, в Софийската районна прокуратура бил подаден сигнал, касаещ действия на тъжителя.

На 03. 06. 2015 г. в групата

„Подкрепа на детско-юношеския шахмат в България“ в социалната мрежа „Фейсбук“ потребител с профил „М.G.” публикувал текста на статия със заглавие „Има ли морал в българския шахмат“, първоначално публикувана от автор с имена Й.Й.във вестник „Монитор“ години преди посочената дата. Съдържателно тя касаела станали публични обвинения от 2008 г. срещу Г.Ж. за това, че разпространявал детска порнография, като то било анализирано в статията в още по-негативен аспект от гледна точка на ангажимента на Ж. с работа с деца в областта на шахмата. Под текста на статията от същия профил „М.G.“ бил публикуван коментар „Има ли наистина морал в българския шахмат“ и други в смисъл, че родители на деца, трениращи шахмат, притеснени се обаждали на автора на коментара, за да го питат как е възможно този човек още да работи с деца.

В този период се провеждало Държавното отборно първенство по шахмат за мъже и жени в курортния комплекс „Слънчев бряг“.

Публикацията станала веднага известна на свидетеля Д. Д., също шахматен деец, който по времето на публикуването й бил в профила си във „Фейсбук“ и получил съобщение за нова публикация в групата „Подкрепа на детско-юношеския шахмат в България“. Запознавайки се със съдържанието й, той споделил за нея със свои колеги, с които се намирали в Слънчев бряг. Всички, с които той говорил, били разтревожени от нея, защото знаели, че прокуратурата е прекратила наказателно производство, водено срещу Ж. за това твърдяно престъпление. Те приели, че се касае до опит от близки до тогавашното ръководство на БФШ да дискредитират личността на Ж.. Тази публикация стигнала в последвалите дни и до знанието на други лица, приятели на Ж. и ангажирани с шахмата в България, между които били и свидетелите Сашо Н. и М. С.. В разговори с Ж. те установили, че той бил много притеснен от подновените твърдения, че той е извършил престъпление.

На 10. 03. 2010 г. прокурор от Районна прокуратура – Видин с постановление прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК водено срещу Г.Ж. наказателно производство по д.пр. № 10/09 г. по описа на ОСлО на ОП- Видин за престъпление по чл. 159, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и отменил мярката му за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2 000 лева. В мотивите на това постановление е посочено, че в хард диска на иззета компютърна конфигурация от офис на дружество, чийто търговски пълномощник бил Ж., действително се съхранявали снимки и видеоклипове, които съдържали порнографски материали, съдържащи реални или симулирани полови сношения с участието на непълнолетни или изглеждащи като такива лица и показване на техните полови органи, но не можело да се установи, че автор на престъплението е тъжителят, тъй като се доказвало, че достъпът до тази конфигурация се осъществявал без парола и на нея работели, както други служители на офиса, така и външни лица.

От гледна точка на доказателствения анализ, който СРС е направил в мотивите на атакувания акт, въззивният съдебен състав сподели в принципен план оценъчните съждения по отношение на разпита на всички свидетели. Безспорно, в частта, в която те възпроизвеждат факти от обективната действителност, а не собствени разсъждения, анализи и изводи относно авторството на цитираната като смисъл по-горе публикация, тези показания следва да бъдат възприети като годен източник на доказателства.

Свидетелите на обвинението Д., Н. и С., както и свидетелятМ., доведен от защитата, са единодушни и депозират последователни разкази относно конкретната ангажираност на тъжителя и подсъдимия с делата на шахмата в България, както и за влошените отношения между Ж. иМ. и между Ж. и последващото ръководство на Федерацията. Несъмнено са установени също така приятелските и колегиални отношения между първите трима свидетели и тъжителя и междуМ. и подсъдимия, като те не рефлектират върху достоверността на показаният им пред съда. От думите и на четиримата може да се направи извод за това, че на 03. 06. 2015 г. в посочената група в социалната мрежа „Фейсбук“ от профил М.G. е публикувано съдържанието на статия, която е съдържала негативни твърдения по повод на връзка на Ж. с извършено престъпление, свързано с порнографски материали с деца, както и че от същия профил са били публикувани във форума под поста, допълнителни коментари относно негативни реакции на родители на деца, обучавани на шахмат от Ж..

Що се отнася до показанията на свидетеля

А. Б., то те нямат отношение към предмета на делото, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

Годно писмено доказателство за факти, които са релевантни към спора, е прокурорското постановление на РП – Видин от 10. 03. 2010 г., което въззивният съд кредитира.

В мотивите си първата съдебна инстанция правилно е посочила, че не следва да се кредитират като годни писмени доказателства два текста, приложени към тъжбата, от които не личи нито техният източник, нито дата на изготвянето им, а конкретно по отношение на твърдяната разпечатка от Фейсбук – и връзката на същата с действително съдържание на публикация и коментари на потребители на социалната мрежа. Същото се отнася и до допълнително представената от повереника разпечатка пред въззивния съд с твърдения, че съдържа инкриминираната публикация. В тази връзка трябва да се посочи, че при наличната доказателствена съвкупност, на практика ограничена до гласни доказателствени средства, изводи за съдържанието на инкриминираната публикация могат да бъдат направени единствено от показанията на свидетелите.