Решение № 940 от 17.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Плевен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100771 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл.22, ал.1 от ЗПК, вр. чл.11, т.10 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Х. П. Н., е ЕГН: **********, представляван от адв. Б. Й. от *** против „БЕСТ Кепитъл България" (предишно име „Кредит инкасо инвестмънтс“) ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че ищеца е страна по Договор за кредит с номер ***., сключен с кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД, правоотношението по който следвало да се урежда от правилата на Закона за потребителския кредит.

Навеждат се доводи за недействителност на сключения договор за кредит, поради нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага се, че в съглашението бил посочен годишен процент на разходите, който не съответствал на действителния, т.к. при изчисляването му не били взети предвид уговорените в процесния Договор такси за бързо разглеждане и за 1 динамично плащане. Ако същите се съобразели при изчисляването на ГПР, то той би надхвърлил 100%.

Твърди се, че кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД прехвърлил произтичащите от договора вземания в полза на ответника, като цесията била съобщена на длъжника преди иницииране на настоящото производство, с което се обосновава правен интерес от предявяване иска за недействителност на съглашението срещу цесионера.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което бъде прогласена нищожността на Договор за кредит с номер ***., сключен с кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД, поради противоречието му със Закона.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Сочи, че уговорените такси за бързо разглеждане и за динамично плащане не са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, но навежда доводи, че те не са елемент на същия, според правилата на ЗПК. Счита също така, че обстоятелството дали ГПР е правилно посочен в договора не е от значение за действителността му.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения препис на Договор за кредит с номер ***, подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в качеството на кредитор и ищеца Х. П. Н., в качеството на кредитополучател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2300лв.

Страните са приели връщането на кредита да се извърши на дванадесет погасителни вноски с падеж 25-то число на месеца и считано от 25.04.2024г. до 25.03.2025г., съгласно погасителния план неразделна част от съглашението.

При това са приели, според обективираното в чл.5, че лихвения процент по заема е в размер на 38,50%, а ГПР е определен на 44,09%. Общата стойност на плащанията е посочена на 2807,40лв.

Видно е от обективирания в чл.6 погасителен план, че месечните вноски са били определени на 233,95лв. всяка или общо за периода на договора 2

2807,40лв.

Според обективираното в чл.8 от договора правата и задълженията на кредитополучателя са били подробно описани в раздел V от Общите условия.

Установява се от обективираното в чл.9, ал.1, че кредитополучателя изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 814,68лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Според обективираното в чл.9, ал.2 от договора, кредитополучателя изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като дължимата за тази услуга сума е в размер на 1222,08лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Видно е, че сумите за горните услуги са били предвидени за плащане към всяка месечна вноска, която по този начин е станала в размер на 403,68лв. и общо плащанията от кредитополучателя за срока на договора са били определени на 4844,16лв.

Между страните не е налице спор и се установява от приложеното Уведомление за прехвърляне на вземания с изх.№29072/18.08.2025г., че вземанията на кредитор „би Енд Джи Кредит“ ООД, произтичащи от процесния Договор за кредит с номер ***. са били цедирани в полза на ответника „Бест Кепитъл България“ ЕАД с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира за основателен наведения от ищеца довод за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 44,09%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

3

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираните такса за бързо разглеждане и сума за динамично плащане, които съдът намира, че следва да бъдат включени. Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил 1,42 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 57,10 % от 4 взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 44,08 %, а е безспорно, с оглед становището на ответника, че в него не са включени разходите по тези две услуги. Така, включвайки таксата за екпресно разглеждане и сума за динамично плащане към приложимия по договора размер на ГПР, това несъмнено ще доведе до превишение на посоченото ограничение в размера на ГПР от 44,09%.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ето защо, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказана и следва да бъде уважен като такъв.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника дължи в полза на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 47,04 евро и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540лв. с равностойност 276,10 евро, за които се установява, че действително са сторени или общо разноски 323,14 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. П. Н. с ЕГН ********** и „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** че сключеният между „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *** и Х. П. Н. Договор за потребителски кредит ***., вземанията по който са цедирани в полза на „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1, т.10 ЗПК.

5

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Х. П. Н. с ЕГН ********** сумата от 323,14 евро, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6