Решение № 917 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 744/2026
- Вид
- Решение № 917
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова
Цитирани разпоредби
- чл. 323 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 522 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 524 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 917 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500744 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на „ Дуче – Тур „ ЕООД, ЕИК 115887915 трето лице за изп.д. № 27/2026 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, срещу насрочен за 27.02.2026 г. въвод в недвижим имот - СОС / Апартамент / с идентификатор **.*** по КККР на гр. П., на основание ИЛ № 345/10.02.2026 г., издаден въз основа на протоколно Определение от 22.01.2026 г. по привременни мерки по гр.д. № 20255330103047 по описа на РС – Пловдив, с което до приключване на делото ползването на недвижимия имот като семейното жилище на съпрузите, е предоставено на съпруга Д. К. М.. В жалбата е заявено искане за спиране на изпълнението / извършване на въвода на посочената дата / на основание чл. 438 от ГПК.
Жалбата е била депозирана директно в ОС - Пловдив на 25.02.2026 г. и с разпореждане на зам. – председателя от 26.02.2026 г. е била изпратена на ЧСИ Атанасов за надлежно администриране и окомплектоване с изпълнителното дело и с мотивите на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, като е получена от него на 02.03.2026 г.. До изпращането й отново в съда / на 27.03.2026 г. / - след администриране и окомплектоване, въводът е извършен.
Срещу извършването на въвода е депозирана в ОС – Пловдив на 03.04.2026 г. Жалба вх. № 235/13.03.2026 г. / по описа на ЧСИ / от третото лице „ Дуче – Тур „ ЕООД, която е съединена с жалбата против насрочването на въвода за общо разглеждане във вече образуваното по последната производство. Предмет на втората жалба е и наложената от ЧСИ на 27.02.2026 г. възбрана върху недвижимия имот, предмет на въвода.
Жалбоподателят поддържа, че процесния апартамент е негова собственост – за което представя нот. акт № **/28.03.20214 г., том I, рег. № 2218, н.д. № **/2014 г. на Нотариус рег.
№ 171, обективиращ договор за покупко- продажба. Поддържа, че същият не е и никога не бил семейното жилище на страните и родените от брака непълнолетни деца. Поддържа, че същият се ползва като офис, в който се осъществява търговската дейност на дружеството 1 жалбоподател. Представя доказателства да осъществява търговска дейност.
Взискателят по изпълнението – Д. М., е депозирал отговор за неоснователност на жалбите. Поддържа, че апартамента е последното им семейно жилище – преди раздялата.
След раздялата не се ползва от никой от съпрузите, но не се ползва и владее и от дружеството – жалбоподател за офис, като апартаментът е необитаем, а Дуче Тур ЕООД не осъществява дейност. В тази насока представя подадени от А. М. декларации и други писмени доказателства. Представя доказателства, че относно действителността на договора за покупко-продажба по казания нот. акт е налице висящ съдебен спор между настоящия жалбоподател Дуче Тур ЕООД / едноличен собственик **** А. М. / и Дуче Фарм ЕООД / с едноличен собственик ***/ - гр.д. № 170/2025 г. по описа на РС – Пловдив, образувано по ИМ за прогласяване на договора за нищожен като абсолютно симулативен и за осъждането на ответното Дуче Тур ЕООД да го предаде ищеца Дуче Фарм ЕООД на основание чл. 108 от ЗС.
Длъжникът по изпълнението – А. М. М., не е депозирала отговор на жалбата. В съдебно заседания поддържа, че същата е основателна.
Приложено е / в препис / изпълнителното дело, ведно с мотивите на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Съдът установи следното:
Съдът е сезиран с две жалби с правно основание чл. 435 ал. 5 от ГПК.
По допустимостта им съдът констатира, че жалбата, касаеща насрочването на въвода се явява лишена от предмет и от правен интерес – с оглед неговото извършване преди постъпването й в съда. Поради което производството по същата следва да се прекрати.
Жалбата срещу извършването на въвода е подадена в срок от третото лице, претендиращо да е във владение на имота като негов собственик отпреди предявяването на брачния иск и съединените с него искове / казания н.а. № 160/28.03.20214 г. /, срещу подлежащо на обжалване от това трето лице действие на ЧСИ, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така тази жалба е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълнително дело № 27/2026 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов,рег. № 757 е образувано по молба на взискател Д. К. М. срещу длъжник А. М. М. с приложен към молбата Изпълнителен лист № 345/10.02.2026 г., изд. въз основа на протоколно Определение от 29.01.2026 г. по привременни мерки по бр.д. № 20255330103047 по описа на РС – Пловдив, с което ползването на семейното жилище – апартамент в гр. П., ул. ****, е предоставено на съпруга Д. К. М. – до приключването на бракоразводното дело. Няма спор и е установено, че този апартамент съставлява СОС с идентификатор **** по КККР на гр. П., предмет на въвода.
ЧСИ е насрочил и извършил въвода в казания апартамент на дата 27.02.2026 г., като на същата дата е вписал и възбрана върху него в АВ – СВ – гр. Пловдив.
В Протокола за въвод е отразено, че апартамента е намерен заключен, достъпен е с помощта на ключар и е предаден на взискателя. Посочени са вещите, намерени в апартамента / маси, хладилник, климатик, телевизор, пералня,бюра и гардероби - празни /.
Несъмнено установено е, че третото лице – жалбоподател е собственик на процесния апартамент към датата на извършване на въвода и отпреди предявяването на брачния иск и съединените с него искове / казания н.а. № **/28.03.20214 г. / и като така този имот е в негово владение, независимо че при въвода това трето лице, респ. негов представител не е намерено в имота, както и че последният е намерен в състояние, сочещо да не е обитаван – според констатациите в протокола за въвод.
2
Съгласно задължителните разяснения по т .1 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, въвод в присъден имот по чл. 522 от ГПК / независимо дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение / не може да бъде извършен срещу трето лице, осъществяващо владението върху имота отпреди завеждането на делото, по което е издадено изпълнителното основание / определението по привременните мерки в случая /, а ако бъде извършен се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна на основание чл. 435 ал. 5 от ГПК - която разпоредба само е пътят за защита на третото лице, което няма право – а и интерес, от защитата по чл. 523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК. Защото изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист имат сила само за страните по правоотношението, респ. за техните правоприемници, но не и спрямо трети лица, които не са посочени като длъжници и за които не е налице хипотеза на чл. 298 ал. 2, чл. 429 ал. ал. 2 и 3 от ГПК - какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното, извършения въвод се отменя като незаконосъобразен, отменя се и наложената върху имота възбрана, която е незаконосъобразна и на самостоятелно основание - процесното изпълнение не я е налагало, предвид казаните негови изпълнително основание и изпълнителен лист.
Правно ирелеванти са доводите на ответника по жалбата – взискател в изпълнителния процес, дали третото лице – собственик на имота, осъществява търговска дейност изобщо и конкретно в процесния апартамент и дали и как го ползва, евентуално защо към момента на въвода не го ползва. Правно ирелевантен за настоящото производство е и въпроса представлява ли този апартамент семейното жилище, възражения в тази насока могат да се релевират само от съпрузите пред брачния съд, постановил привременната мярка, който съгласно чл. 323 ал. 3 от ГПК може сам да я измени или отмени. Въпреки това следва да се отбележи, че не са налице визираните от СК хипотези, при които семейното жилище, собственост на трети лица, може да се предоставя за ползване на другия съпруг, макар и за определен срок. Няма данни / не се и твърди / за наличие на облигационно отношение между третото лице – собственик от една страна и съпрузите от друга, по силата на което на последните да е предоставено от собственика ползването на процесния апартамент. Но дори и такова да е налице, то след като длъжника по изпълняемото право А. М. / спрямо която само се разпростират субективните предели на изпълнителното основание и изпълнителния лист / не е намерена в собствения на третото лице имот и твърди да не живее в него / което е видно и от протокола за въвод / , то въвода – по гореизложените съображения, съдебният изпълнител не е следвало извършва, съответно извършения такъв е незаконосъобразен.
Предвид изложеното въводът и възбраната се отменят като незаконосъобразни.
Разноски жалбоподателят изрично заявява да не претендира, поради което и не му се присъждат.
И съдът
РЕШИ:
Прекратява производството по в.гр.д. № 744/2026 г. по описа на ОС - Пловдив по жалбата на „ Дуче – Тур „ ЕООД, ЕИК 115887915 - трето лице за изп.д. № 27/2026 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, срещу насрочен за 27.02.2026 г. въвод на Д. К. М., ЕГН – ********** в недвижим имот - СОС / Апартамент / с идентификатор **** по КККР на гр.
П..
В тази част решението има характер на определение и може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването.
Отменя извършения на 27.02.2026 г. от ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, по негово 3 изпълн. дело № 27/2026 г. въвод на Д. К. М., ЕГН - ********** в недвижим имот - СОС / Апартамент / с идентификатор **** по КККР на гр. П., обективиран в съставения Протокол за въвод във владение от 27.02.2026 г..
Отменя наложената на 27.02.2026 г. от ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, по негово изпълн. дело № 27/2026 г. възбрана върху недвижим имот - СОС / Апартамент / с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 48 кв.м., ведно с принадлежности – изба № 8 с площ от 2 кв.м. и 3,13 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор ** и правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***.
В тази част решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4