Решение № 751 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110112613 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано от предявен от Н. Е. Н. срещу Т.

П. Т. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде прието за установено, че ищецът е собственик по наследство от неговите родители Й. П.

Й., починала на ****** г. и Е. Н. И., починал през **** г., и въз основа на осъществено давностно владение, считано от 2007 г., както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *****.***.610, одобрен със заповед РД-18112/01.07.2022 г. на изп. директор на АГКК с площ 1220 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 235, кв. 18, парцел III, при съседи: *****.1.7,*****.***.612, *****.***.236, *****.***.611, *****.***.235, *****.***.880,*****.1.235. Отправя се искане съдът да отмени констативния нотариален акт, на който ответникът основава правата си, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, а именно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***, том **, peг. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус ****** на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег. № **** от ********* г., акт. № **, том **, дело ***** г.

1

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на дворно място, намиращо се в с. ****** с площ 780 кв.м ид. ч., включени в парцел *****, 236, квартал 18 по плана на селото. Излага се, че придобил собствеността по наследство от неговата майка Й. П.а Й., починала на ****** г., а тя от своите родители - П. И. К. и Н. П.а К.а. С уточняваща молба от 22.10.2024 г. ищецът пояснява, че неговата майка е придобила чрез договор за издръжка и гледане от своите родители на 13.03.1991 г. 780 кв.м. ид. ч. от дворното място по време на брака си с Е. Н. И., починал пред м. декември **** г. Твърди се, че единствен техен наследник е ищецът.

Сочи се, че с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри поземленият имот е с идентификатор № *****.***.610, с площ 1220 кв.м, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 235, кв. 18, парцел III, при съседи: *****.1.7,*****.***.612, *****.***.236, *****.***.611, *****.***.235, *****.***.880, *****.1.235. Излага се, че с влязла в сила заповед № 74/02.02.75 г. на Кмета на община **** е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който част от ПИ № 235 е включен в УПИ ******, кв.18 по плана на с. ********, но сметките по регулация не са уредени по отношение на придаваемото общинско място, като за част от ПИ № 235 с площ 230 кв.м. в разписния лист е записан на името на П. И. К., но липсват данни за документ за собственост, поради което с последващ нотариален акт, вписан в СВ-Варна, вх.рег. № 13803/30.04.2024 г., акт № ***, том № ** ищецът се снабдил с документ за собственост за 440 кв. м. ид. ч. от процесния имот, на основание наследство и давностно владение. Поддържа се, че от смъртта на майка му през 2007 г. ищецът владее целия процесен имот от 1220 кв.м., като присъединява владението на неговите наследодатели от 1991 г.

Навежда се довод, че съседният на ищеца имот е дворно място и жилищна сграда, съставляващо имот пл. № 235 и празно дворно място, съставляващо парцел 1- 235 с идентификатори № *****.***.612 и № *****.1.235, собственост на неговия вуйчо Т. П. К., придобил го също от дядо му и баба му - П. И. К. и Н. П.а К.а.

Излага се, че тъй като всички имоти са съседни , вуйчото на ищеца Т. живеел в единия, отглеждал животни и поискал от ищеца да ползва и неговия имот. Той се съгласил, нямал нищо против да се сее там царевица, люцерна за 2 храна на животните. Ищецът също имал домашни животни, но много помалко от него и когато станела люцерната за косене се редували да я косят, като всеки си взимал колкото му трябва. Двамата имали различна земеделска техника и всеки ползвал това, което му е необходимо. През 2023 г. на ищеца му трябвал малък камион, какъвто има неговият син П. Т. К. и му го дал да си свърши работата. Пояснява се, че ответникът Т. П. Т. е син на П. Т. К. и внук на Т. П. К.. Двете семейства винаги били в добри роднински отношения и имали достъп до имотите по всяко време, като вуйчото на ищеца никога не му е оспорвал собствеността. Ползвал го е, но е знаел, че ищецът е собственик на имота, а един ден дошъл на работното му място и му казал, че внукът му „крои“ нещо, има някакви планове за имота на ищеца. Т. П. К. починал през м. май 2023 г.

Сочи се, че с писмо изх. № 9400-1144/24.04.2024 г. община **** уведомила ищеца, че е започнало административно производство за заверка на молба-декларация за издаване на удостоверение за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ № *****.1.235 по КККР на с. ************ с площ 2100 кв.м. Това била къщата на вуйчото на ищеца и той не възразил, но не получил уведомление за започналата процедурата на неговия имот. Учудил се обаче когато получил от СГКК Варна уведомление изх.№ 24- 21985/16.07.2024 г., че е започнало административно производство по заявление с вх. № 01-368805/05.07.2024 г. от ответника, с което иска изменение на кадастрални данни в КРНИ, изразяващо се във вписването му като собственик на неговия поземлен имот, съгласно представен вече констативен нотариален акт. № **/********* г. и заличаването на ищеца като такъв. От направена справка в СВ -Варна ищецът установил, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиването на неговия имот по давност. Обърнал се към инженер – геодезист, за да му покаже имота и да измери къде са границите му. На място видели ответникът, който ги изпреварил, били поставени маркиращи знаци (колчета), имало поставена оранжерия и започвал да огражда имота. Ищецът го попитал на какво основание загражда имота му, а ответникът му отговорил, че той е собственик, че има нотариален акт, карали се, но това било безсмислено и си тръгнали.

Ищецът поддържа, че това, че ответникът счита целия имот за свой, не е достатъчно, за да се приеме, че промяната на намерението му е доведена до неговото знание. Той не е предприел каквито и да е действия, с които да 3 отрече неговото право на собственост, като недопускане в имота или др. подобни действия. Ищецът счита, че всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност в основанието и намерението му, поради което той не владее за себе си имота, а е негов държател, както и неупражняването на фактическа власт върху собствения му имот, само по себе си, не представлява отказ от права. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. П. Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Като аргумент за недопустимост на иска по чл. 108 от ЗС излага, че той, а не ищецът, е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, което никога не е губил. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения.

Навежда се в отговора на исковата молба, че ответникът е установил собствеността си след необезпокоявано давностно владение продължило повече от 10 години пред нотариус по реда на чл. 587, ал. 2 о т ГПК и се е снабдил с документ - НА № **** от ********* г., акт. № **, т. *****. Твърди се, че спорният имот заедно с други два съседни имота в същия кв.18 и в непосредствена близост до регулацията на с. ****** е бил собственост на прадядото на ответника - П. И. К., за който същият е притежавал документ за собственост, съставляващ НА № *** том **, дело № **** от***г. на Варненски Нотариус, като удостоверяването на имота в документа за собственост е било по регулационните линии на действалата тогава регулация на населеното място и е както следва: празно дворно място с площ от 780 кв.м. ид.ч. , включено в парцели II-236 и III-236 в кв. 18, находящо се в село ******, община ****, ******. Същият е бил прехвърлен на дъщерята на П. И. К. - Й.

П.а И.а на 13.03.1991 г. Поддържа се, че на същата дата - 13.03.201991г. срещу задължение за гледане и издръжка П. И. К. и Н. П.а К.а прехвърлят и на дядото на моя ответника - Т. П. К. и техен син, другите два имота, описани в нотариалния му акт, а именно: празно дворно място с площ от 850 кв.м. в с.

******** представляващо парцел I-235 в кв.18 по плана на селото и съседния имот, представляващ дворно място с площ от 1,500 дка на селото с пл. № 235, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки. Излага се, че Т. П. К., съвместно с неговата съпруга и баба на ответника -К. К.а живеят и ползват имотите, като полагат грижи за родителите на Т. К. - П. и Н..

4

К. и Т. К.и полагат грижи за болната Н., която повече от пет години е лежала на легло преди да почине. Тяхна грижа бил и дядо П., който се е споминал през 2023 г. Семейството на Т. К. стопанисвало двора, в който са се отглеждали животни - овце, кокошки и други стопански животни. Дворът бил цял и голям в обхват на обособените по-късно с регулационния план на селото от 1961 г. парцели. Твърди се, че семейство на ответника и до ден днешен заедно с него обитават жилищната сграда в двора, който му е бил прехвърлен. Поддържа се, че Й. П.а И.а никога не е полагала грижа за възрастните си родители, никога не е ползвала имота, никога не го е стопанисвала. Никога в този двор не е идвал като стопанин друг човек. Никога Й. - сестра на Т. не е заявявала претенции за дворното място, за което е заявена претенцията в настоящия процес.

През 2012 г. бащата на ответника му купил първите 50 овце, а дядо му заделил дворното място - предмет на спора, ограждат го и там той започнал да развива свое стопанство. Там ответникът развъждал стадо, продължавал делото на дядо си и овцете достигнали до над двеста глави. Регистрирал се като земеделски производител и упражнявал тази работа до м. април 2024 г.

През 2024 г. след като самостоятелно и необезпокоявано владее имота като свой, се снабдил с документ за собственост по давност. Пояснява се, че дворът бил едно цяло до 2012 г., когато с отделна ограда оформят парцелите, за да може ответникът да си затвори стопанство, което първоначално разделя с дървени прегради (кошари), които са били не само за отделянето на парцелите, но и за обособяването на кошарите вътре, в които са се отглеждали овцете.

Владението е било осъществявано от 1990 г. от дядото и бабата на Т. П. К. и К.

К.а, а от 2012 г. от ответника - техния внук, който след смъртта на дядо си предприема действия, за да се снабди със документ за собственост, защото никога никой не е смущавал владението му, не е заявявал претенция, не е полагал грижа и заинтересованост за това място, различен от него самия.

Релевира се възражение срещу договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариалния акт, с който Й. П.а К.а, е придобила имота чрез прехвърляне срещу гледане и издръжка, като ответникът счита същият за нищожен поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка. Отделно от това се твърди, че ищецът никога не е владял или стопанисвал имота, никога не е правил опити да индивидуализира придобитите 780 кв.м. ид. части, с оглед ограждането му с цел стопанисване и манифестиране на собствеността си.

Ответникът заявява, че категорично отказва да върне вещта на ищеца по иска, 5 тъй като твърди, че е придобил по давност чрез владение, което е упражнявал и упражнява до настоящия момент. В този смисъл моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното о. с. з., ищецът поддържа исковете. Моли за уважаване на същите. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.