Решение № 181 от 29.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Плевен, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500177 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2/03.01.2025г., постановено по гр.д.№ 978/2024 г. РС– Червен бряг е отхвърлил предявената искова молба от К. Т. М., ЕГН **********, със съдебен адрес – *************** чрез пълномощника й адв. И. В. против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК 207606209, със седалище - гр. ****************, с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД за изплащане на сумата от 5 000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователна и недоказана.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от К. Т. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. И. В., в която се изразява становище, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд е произнесъл обжалвания акт при игнориране на фактите, правото, доказателствата и 1 доводите на ищцовата страна. В тази връзка, навежда доводи, че Х. Г., за чието поведение ответникът отговаря е публикувал и разпространил записи на К. М. без нейно знание, съгласие и разрешение, като е знаел, че същите са направени без нейно знание, съгласие и разрешение. Твърди, че включването им в репортажа и излъчването им е в нарушение на чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ. Твърди, че Х. Г. е нарушил правата на К. М., вкл. правото й на личен и семеен живот, а също така, нерегламентирано е събрал и разпространил нейни лични данни, действал е в нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията на РБ, а „Канал 7 Медия Груп" ЕООД отговаря за вредите, като възложител на работата на Х. Г.. Според въззивницата, всичко това, като фактическа и правна постановка е напълно игнорирано от PC - Червен бряг, като той просто е декларирал, че няма противоправно поведение.

Въззивницата твърди, че не са обсъдени доказателствата по делото, а именно показанията на всички свидетели, от които става еднозначно и несъмнено ясно, че записите на К. М., направени без нейно знание, разрешение и съгласие, са разпространени с материала на Канал 7 без нейно знание, разрешение и съгласие и това е засегнало неприкосновеността на личния и семейния й живот. Твърди, че е игнорирана и огромната част от фактическия и правен анализ на ищцовата страна, направен в писмената защита по делото, което е още едно основание да се приеме, че обжалваното решение е немотивирано и засягащо правото на защита на страна в производството.Незаконно публикуваните аудиозаписи са станали достояние на много хора, с което са навредили на честта, достойнството, спокойствието, душевното й равновесие. Причинили са нездрав интерес към личния й живот, негативно отношение от околните, притеснения и стрес за нея. Засегнали са личния и семейния й живот. Нахлули са в личните й отношения с децата й, като тези отношения са били подложени на превратно и негативно тълкуване, извадени тенденциозно от своя контекст. Създали са стрес и тревоги за К. М. не само за нейната лична неприкосновена сфера, а и заради безпокойството, което са преживели и близките й - родителите й.

Въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди „Канал 7 Медия Груп" ЕООД, ЕИК 207606209 да й заплати сумата от 5000,00 лв. на основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от неправомерното поведение на Х. Г. Г. /на когото дружеството е 2 възложило работата/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК 207606209, чрез пълномощника адв. П. К. от Пл.АК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е допустимо, законосъобразно и правилно. Въззиваемият посочва, че в интернет пространството е налице голям обем журналистически статии, които касаят публичния образ на К. М. и които изнасят данни относно нейния личен живот, пресъздаващи аналогична, ако не и подробна фактология, свързваща въззивника. В тази връзка, дори и да бяха доказани причинени неимуществени вреди, няма как те да бъдат обвързани единствено и само с публикациите, автор на които е т.нар. служител на дружеството –ответник, дори и да се приеме, че са налице такива публикации от негова страна.

Посочва, че видно от интернет връзките, а и чрез интернет платформа К. М. сама разпространява данни от своя професионален, личен и семеен живот в социалните мрежи.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание въззивницата К. Т. М. не се явява. Процесуалният й представител – адв. И. В. от САК моли съда, да уважи подадената жалба и предявения иск. Представя списък на разноски. Представена е писмена защита.

В съдебно заседание, въззиваемият „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД – Червен бряг чрез процесуалния си представител – адв. П. К. от ПлАК счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли, същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски. Представени са писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Пред Районен съд – Червен бряг е предявен иск от К. Т. М., ЕГН ********** против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК 207606209 с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г.

По делото не е спорно, че е било публикувано видео, създадено и качено в youtube.com канала на „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, свързано с К. Т. М., ЕГН **********.

Безспорно е, че „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, с ЕИК 207606209 е със седалище: гр. ****************, с управител Х. Г..

Спорният по делото въпрос е, осъществен ли фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД от ответника „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД.

За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин наличието на противоправно действие, съответно бездействие от ответника и причинените от това вреди. Обстоятелствата, за доказване на които страната носи доказателствена тежест, следва да бъдат установени чрез т.н. главно доказване, т.е. по безспорен и категоричен начин. Първоинстанционният съд е приел, че в случая такова доказване не е проведено и не е установено, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото не е установено извършено от него противоправно деяние, от което ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Не е установено в рамките на производството да са причинени нематериални щети на ищцата К. М., които да бъдат обсъдени в мотивите на решението. Не са установени по категоричен начин с писмени доказателства и със свидетелски показания, както характера, така и обема на неимуществените вреди. РС е приел, че лицето, натоварено с изпълнението на работа, в случая Х. Г., не е причинило вредите като последица от собствени виновни и противоправни действия при или повод възложената работа.

4

Деянието на натовареното лице не съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, същото не е извършено виновно, а наличие на вреди, причинени при или по повод възложената работа не са установени.

Настоящата съдебна първоинстанционния съд. инстанция не споделя тези изводи на

Преценката за наличие на противоправност в контекста на отговорността за непозволено увреждане се извършва на плоскостта на абсолютните субективни права, в т.ч. основните права на гражданите, закрепени в Глава 2 от Конституцията на РБ . Субективните права от категорията на абсолютните осигуряват защита на определени блага на правоимащия, като живот, лична свобода, неприкосновеност на личния живот, собственост и др., като предоставената от тях защита е по отношение на всички останали субекти на правото. Така за противоправно в контекста на отговорността за непозволено увреждане следва да се квалифицира поведение, което нарушава чуждо абсолютно субективно право.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя на работата за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чуждо противоправно и виновно поведение. Тази отговорност има гаранционнообезпечителна функция и произтича не от вината на възложителя на работата, а от тази на натоварените с извършването й лица.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /така ППВС № 9/1966 г./; наличието на елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която съобразно уредената в чл.45 ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се 5 предполага до доказване на противното, като съгласно т. 7 от ППВС № 7/1959 г. отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД се ангажира и тогава, когато не се установява кой конкретно измежду натоварените с изпълнението на работата лица е причинил подлежащите на обезщетяване вреди.

В конкретния случай претенцията на ищцата К. М. за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане се базира на твърдения, че по възлагане на ответното дружество „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД е било разпространено публично видео, съдържащо няколко аудиозаписа на гласа на ищцата, които са записани без нейно знание, съгласие и разрешение и излъчени. Въпреки твърдението на ответника, че за репортажа е потърсена гледната точка на ищцата, която е отказала участие и право на отговор, това не изключва допуснато нарушение на чл. 32 ал.2 от Конституцията на РБ от ответника, излъчвайки аудиозаписи, записани без знание, съгласие и разрешение на К. Т. М..

Правото на зачитане на личния и семейния живот е закрепено в чл. 32, ал.

1 от КРБ, както и в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. В случая изискването за зачитане неприкосновеността на личния живот следва да се разбира като изискване за наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни, от една страна и от друга страна, свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, като същата се извършва при съобразяване на всички относими обстоятелства.