Решение № 38 от 12.07.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Смолян, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900021 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на О. М., чрез адв. Р.М., в която се твърди, че на 24.08.21г., около 4,10ч., на път ІІІ-197, на 76км. + 100м., в посока от с. Б. към с.Т., водачът на лек автомобил Ланд Ровър Дискавъри, рег.

№ ********, В. М. М., при движение с несъобразена за пътния участък скорост, се преобърнал и реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което на ищеца били причинени телесни повреди.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 252р-12460/24.08.21г. Образувано било и досъдебно производство № 153/2021г. на РУ-Девин.

Твърди се в молбата, че след произшествието ищецът бил транспортиран до МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД - гр. Смолян, в ортопедотравматологично отделение. Приет бил с контузна рана на главата, шията и лявата мишница и с оплаквания за невъзможност за движение на едната ръка.

Направени му били редица изследвания и прегледи, от които се потвърждавало охлузването на главата и гърба, отока и деформация в лява 1 мишница, болезненост при палпация с патологична подвижност и невъзможността за движение в ляв горен крайник. Проведени били консултации с хирург, невролог, интернист и анестезиолог, назначена била и терапевтична схема с медикаменти. Поставена била окончателна диагноза:

Fractura humeri sin. Contusio capitis. Contusio capitis VLS capitis. След преценка на общото състояние, локалния статус, направените изследвания и консултации било взето решение за оперативно лечение. На 26.08.2021г., под венозна анестезия и регионален блок, била извършена кръвна репозиция и фиксация с 12 отворна права заключваща плака, 12 заключващи и 3 свободни винта. Била извършена имобилизация. На ищеца били дадени указания за ХДР и медикаментозно лечение, насочен бил за контролни прегледи при травматолог, при необходимост. М. бил изписан на 01.09.2021г., а вследствие на произшествието останал временно нетрудоспособен.

Ищецът твърди, че на 04.09.2021г. посетил лекар по дентална медицина д-р Г. Овч. и при извършения прегледа била установена луксация трета степен на зъб с код №11.

Твърди, че за проведеното лечение извършил разходи в общ размер на 1 026,40лв., от които 980лв. за хоспитализация и медицински консумативи и 46,40лв. за потребителска такса за болнична помощ.

Ищецът поддържа, че произшествието му причинило внезапно и неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания.

Физическите увреждания в областта на лявата мишница били силно болезнени и довели до невъзможност за извършване на движения с лявата ръка. Това предизвиквало трудности в ежедневието му, не можел да извършва дори елементарни битови дейности като обличане, къпане и т.н. Силно неудобство му създавал фактът, че някой друг трябва да поема грижите за него във връзка с ежедневните му дейности. Освен посоченото, поради травмата бил и временно нетрудоспособен. Луксацията на зъба затруднявала и предизвиквала болка и дискомфорт по време на хранене. Постоянните болки от множеството натъртвания и охлузвания по цялото тяло му причинили и нарушения в съня. Злополучният инцидент довел до настъпването на сериозни нарушения не само в обичайния ритъм на живот, но и в емоционалното му състояние. Непрестанно се връщал към спомена за случилото се и това силно го депресирало, станал тревожен и напрегнат.

2

Страхувал се да се вози в автомобил и се опасявал, че произшествието можело да се повтори. Травмата и стресът от изживяното се отразявали и на съня му, заспивал трудно, спял неспокойно и често се будел заради кошмари за случилото се. Страдал и от загуба на апетит.

Възстановяването от физическите и психически последици от преживяното щяло да продължи дълго и да остави траен отпечатък върху него и занапред.

Видно било от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, че към момента на произшествието автомобил марка и модел Ланд Ровър Дискавъри, peг. № ** **** **, бил с валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, полица №

BG/30/121001828724, валидна от 26.06.2021г. до 26.06.2022г.

Ищецът поддържа, че в чл. 432, ал. 1 КЗ била регламентирана възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка гражданска отговорност, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите справедливо обезщетение, равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да е относимо на болките и страданията, претърпени от увреденото лице, или следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Предвид посоченото, на 03.11.2021г. ищецът отправил молбапретенция вх. № 4566/03.11.2021г. до застрахователя на отговорния за произшествието водач, ответника З. Д.Богг: Живот и Здраве АД, с 3 искане за определяне и изплащане на дължимото застрахователно. И към момента, въпреки изтичането на законоустановения срок, ответникът не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждал интерес за ищеца от предявяването претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на 03.11.2021г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 24.08.2021г„ при което му били причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествието 03.11.2021г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 1026,40лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение (хоспитализация и медицински консумативи), по повод телесните увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 24.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ЗАД ДаллБогг Живот и здраве.

Ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че бил неоснователен и недоказан. Алтернативно твърди, че бил завишен по размер.

На първо място, прави възражение за приложимостта на глава тридесет и втора от ГПК към случая. По делото не били налице предпоставки за приложение на тази глава, според чл. 365, т. 1 ГПК.

Ответникът оспорва настъпването на произшествие, за което да е бил виновен водачът на лек автомобил Дискавъри Ланд Ровер, peг.№ ** **** **, застрахован при него.

На следващо място, оспорва твърденията в исковата молба, относно 4 фактите и обстоятелствата, произшествие. при които било настъпило твърдяното

Оспорва констативен протокол за ПТП в частта Обстоятелства и причини за ПТП, описваща механизма на произшествието и по-конкретно движението на автомобила с несъобразена скорост. Констативният протокол нямал доказателствена сила. На основание чл. 300 ГПК, гражданският съд бил обвързан единствено от влязла в сила присъда на наказателния съд. Освен това, констативният протокол бил съставен от служителите на полицията, които не били свидетели на самия удар.

Застрахователят оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Оспорва твърдението, че произшествието настъпило по вина на водача на лек автомобил Дискавъри Ланд Ровер, рег.№ ** **** **. Твърди, че в случай, че се установяло, че този автомобил действително бил излязъл извън пътното платно, то това било в резултат на особеностите и характеристиките на конкретния пътен участък на пътното платно, неравностите по пътя и временното му състояние, а не на действията на водача на автомобила.

Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Последният бил допринесъл за настъпването на вредоносните последици, тъй като при настъпването на удара бил без поставен обезопасителен колан или бил с неправилно поставен обезопасителен колан, което е довело до травмите фрактурите в областта на главата. При правилно поставен колан, нямало как главата на пътника да достигне до детайл от купето на автомобила, в която да се удари.

На следващо място, твърдяло се и увреждане на лява ръка, а в исковата молба не се сочело къде точно бил пътникът. При логично предположение, че ищецът бил пътник на предна дясна седалка, то нямало как да бъде увредена лявата му ръка (вътрешната ръка, спрямо местонахождението на пътника).

Логично било да бъде увредена дясната му ръка, която евентуално (но несигурно) би могла да се удари във външните части на автомобила. Нямало как при поставен колан, да бъде увредена лявата (вътрешната ръка), което означавало, че ищецът бил без поставен колан. Според чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите, то обезщетението следвало да се намали.

5

Застрахователното дружество оспорва иска и по размер. Липсвали данни твърдените увреждания да се намирали в причинно-следствена връзка с произшествието.

Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП ищецът получил луксация на зъб. Не било установено кой точно зъб бил луксирал, което затруднявало защитата на ответника. Въпреки това, подобно твърдение било нелогично, тъй като т.нар. луксация била установена много по-късно след деня на произшествието. Едновременно с това, не се твърдяло, да е пострадала челюстта, а само един зъб, което било нелогично.

Ответникът оспорва настъпването на твърдените в исковата молба психологически проблеми и стрес след произшествието. Липсвали доказателства за настъпването на такива, както и за тяхното продължително действие.

Оспорва и твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания. В случай че се установяло, че застрахователят следвало да носи отговорност, то твърди, че претендирания размер бил изключително завишен и не отговарял на твърдените травматични увреждания. Същият не бил съобразен с твърдените претърпени болки и страдания и не отговарял на обществените критерии за справедливост, които изисквали съобразяване на обезщетяването с реално претърпените вреди.

На следващо място оспорва и стойността на твърдените имуществени щети, както и необходимостта от извършването на плащания, за които били представени фискалните бонове. Липсват данни тези средства да са били изразходвани във връзка с лечението на ищеца за травми, свързани с произшествието. Липсвали и данни относно необходимостта за изразходването на средствата.

Ответникът оспорва и иска за лихви, като счита, че същият бил недоказан. Нямало доказателства относно началния момент от който се дължала лихвата и доколкото главницата била недължима, то не следвало да бъде присъждана и лихва. Оспорва началния момент, от който се претендирала лихва.Претендира направените разноски.