Решение № 51 от 22.07.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Дулово, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20213410200092 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

С Електронен фиш серия ***№ **** на ОД на МВР – Силистра, на С. В. Г. от *********** ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.

189, ал. 4 вр. с чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

Недоволен от това е останал жалбоподателя С. Г., който го обжалва в срок, като излага доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не сочи и процесуален представител.

Въззиваемата страна ********, редовно призована, не се явява представител. Прието е становище от надлежно упълномощен негов представител, а именно - началника на *******, в което са посочени по бланкетен начин доводи за потвърждение на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Районна прокуратура – Силистра – ТО – Дулово - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

Обжалвания акт е бил издаден за това, че на ****** г. в ***** ч. в********** до „******“ ***, в посока към *********, като водач на лек автомобил „*******“, с рег. № ********, управлявал собствения си лек автомобил с измерена скорост 73 км/ч, наказуема скорост при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Скоростта е измерена и фиксирана с ATC ******* с дата и час. С посоченото деяние, според издателя на ЕФ, жалбоподателят е нарушил нормата на чл.21. ал.1 от ЗДвП и тъй като, видно от направената справка в ЛИС, автомобилът е собственост на дружеството „********“ **, С. Г. като законен представител е приет като нарушител и санкциониращият акт е насочен към него.

ЕФ е връчен на 01.04.2021 г., като в срока за обжалване на 15.04.2021 г. жалбоподателят е депозирал процесната жалба срещу издаденото ЕФ, въз основа на която е било образувано н настоящето административнонаказателно производство пред PC- Дулово.

Съдът в изпълнение на задължението за контрол по законосъобразността на 1 образуването и провеждането на административно - наказателното производство, установи следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като с подадена в срока за обжалване от процесуално легитимно лице- жалбоподателят С. В. Г..

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

ЕФ серия***№ ***** на ОДМВР - Силистра е издаден в съответствие на процесуалните правила: Деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.21, ал.1 ЗДвП, за това, че на *****г. в **** ч. в ****, до „****“ ***, в посока към ******, като водач на лек автомобил „*****“, с рег. № ********, управлявал собствения си лек автомобил с измерена скорост 73 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км., наказуема скорост при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Скоростта с измерена и фиксирана с ATCC ******* с дата, час и координати.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на ЕФ като съставен по надлежния ред и представляващ годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и констатациите в него, се установява по безспорен начин извършеното нарушение и неговия извършител.

Видно от материалите по делото, процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип*****, с каквито съгласно чл. 189. ал.4 от ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6. т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени па участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което с установено и заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. В протокола за използване на АТСС са означени точното наименование и тип, както и фабричен номер, които белези са напълно достатъчни за безспорна индивидуализация. Одобрен тип средство е за измерване от Българския институт по метрология, вписан е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в ЕФ, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189. ал.4 от ЗДвП, ал. 4 и чл.5 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата Разпоредбата па чл.189. ал.4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на административни наказания по чл.42 н чл.57 от ЗАНН.

Изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим., Записите в съдържанието му, позволяват формиране на еднозначен извод, за относимост към описаното нарушение. Отразените място на използване на техническото средство - ******* в посока към******, времето на установеното 2 нарушение, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визиралото МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21. ал. 1 от ЗДвП.

Превозното средство, при управление на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приетата снимка на клип № ***, радар № ***, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост, съответстващи на данните в ЕФ, скорост на движение на заснетото превозно средство, дата и час на измерване.

Направеният запис на нарушение и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е следвало да бъде издаден електронния фиш, ако нарушението е било в основния си състав. На снимковия материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в ЕФ, заснет след отминаването му от ***, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

В заключение, настоящият съдебен състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.21. ал. 1 ЗДвП, която норма забранява превишаване на максимално допустимата стойност на скорост, която за населено място е 50 км/ч.

Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП като законен представител на ЮЛ, на което е регистриран автомобила, с който е извършеното нарушението. Жалбоподателят не е упражнил възможността в чл. 189, ал.5 ЗДвП, като попълни съответната Декларация, указваща извършителя на адм. нарушение, за да бъде същият санкциониран по надлежния ред, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Макар и да са предоставени доказателства, указващи представителната власт на управителя на дружеството собственик на автомобила, то видно и от справка при регистрация на МПС-то, като собственик е посочено лицето С. В. Г. – законен представител на фирма „******“ ***, поради и което съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че не е отговорен по възникналото АНП, още повече че същият е член на Съвета на директорите на дружеството и е във възможност да изпълнява правомощията си по смисъла на чл. 188 от ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от това си право, при връчване на ЕФ, следователно, за съда остава единствения извод да приеме същият като извършител на адм. нарушение.

Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС - система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ****, поради което законосъобразно отговорността му е следвало да бъде ангажирана по реда на чл.189. ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.

В тази връзка и по отношение административното наказване настоящият съдебен състав счита, че АНО законосъобразно и правилно е квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл.189. ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща наказване за извършено нарушение но чл.21. ал.1 от ЗДвП.

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.

По отношение вида и размера на административното наказание:

3

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 189. ал.4, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, а именно - предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на превишение на скоростта. В случая скоростта е превишена с 23 км/ч, стойност получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване над 20 km/h - глоба 100 лв. Наказанието е определено в абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27. ал.2 от ЗАНН.

По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Според чл.6Зд, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, но такива не се претендират и от двете страни в процеса, поради което и не се присъждат.