Решение № 17511 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17511 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110127358 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват следните вземания от Т. А.

А.: за сумата от 1297.22 евро (2537.14 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 133, находящ се в гр. София, ж.к. ........, за сумата от 182.18 евро (356.31 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 22.04.2024г., за сумата от 31.60 евро (61.81 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 6.80 евро (13.29 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 22.04.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 26113/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер 1 на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими, евентуално- като неоснователни, поради недоказаност на същите. Оспорва се между ищеца и ответницата да съществува облигационно отношение за продажба на топлинна енергия, тъй като такова можело да възникне единствено въз основа на писмен договор, какъвто в случая липсвал, поради което и се касаело за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Поддържа се в тази връзка, че нормата на чл. 153 ЗЕ е в противоречие с нормите на КРБ, правото на Общността, както и с разпоредби на ЗЗП. Недоказано било и приемането от страна на ответника на общите условия на ищеца, както и надлежното отчитане на доставената топлинна енергия. Като самостоятелно основание за неоснователност на претенцията за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се сочи обстоятелството, че формулата по т. 6.1.1 от методиката- приложение към Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, била отменена с окончателно решение на ВАС. А по отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение се поддържа, че същата следва да е за сметка на доставчика на топлинна енергия, независимо дали това е дружеството за дялово разпределение, или топлофикационното дружество.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 150, том 4, рег. № 9085, дело № 2

656 от 2005г., че на 03.11.2005г. ответницата Т. А. А. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент 133, находящ се в гр. София, ж.к. ......... Доколкото по делото липсват данни за отчуждаване на правото на собственост върху жилището от правната й сфера преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през този период същата е била единствен собственик на имота и като такъв съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е била потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от 24.04.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, документите за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, представени по делото от името на третото лице- помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано съгласно представените по делото изравнителни сметки и документи за главен отчет от третото лице- помагач на ищеца „Т.С.

ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответника документи, касаещи извършеното за имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало три радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), които са отчитани дистанционно, както и щранг- лира без ИРРО, за която поради това е начислявана служебно топлинна енергия- по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). Същевременно, на потребителя е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. На абоната е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на един водомер за топла вода в имота, отчитани в края на всеки от двата включени в исковия отчетни периоди, за което по делото са представени документи за главен отчет, носещи подписи за клиент и съдържащи в този смисъл признание на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение- че в имота е потребено соченото в отчетите количество топлинна енергия, както и че същата е реално отчетена. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в 3 абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2537.18 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Неоснователен е заявеният с отговора на исковата молба довод, че в случая се касае за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП и на европейското законодателство. Това е така, доколкото в случая се касае за имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която хипотеза съгласието, искането за топлоснабдяване на сградата, респ. на обектите в нея изхожда от мнозинството от етажните собственици, а не от всеки етажен собственик поотделно- арг. от разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, както и в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение, както бе изяснено, се установява от представените от подпомагащата ищеца страна документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 61.81 лева.