Определение № 2938 от 20.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2938 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500389 по описа за 2024 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, чрез адв.Ненчо Драгнев, против определение № 1234 от 23.02.2024г. по гр.д.№ 882 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими, предявените от ищеца искове за установяване на съществуването на облигационни правоотношения между страните, породени от договори за наем №381/18.10.2022г.; № 382/18.10.2022г. и №383 от 18.10.2022г., а производството по делото е прекратено.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материално-правните и процесуалноправните норми.

Жалбоподателят счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване съществуването на процесните наемни правоотношения, тъй като предвид представените по делото документи и прекратителни определения, същият е направил разумна субективна преценка, че правното му положение е несигурно. Цитира съдебна практика според която „…Предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил „разумна субективна преценка“- Решение № 35 от 1.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г. на ВКС, Второ гр.отд. Сочи, че цитираното от районния съд решение № 127/29.10.2010г. касае прекратен/ развален договор, а в случая ищецът цели 1 да докаже съществуването на договора за наем с оглед защитата си против Заповед за изземване по чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост. Заявява, че в съдебната практика има стотици дела за установяване съществуването на договор за наем, като цитира конкретни съдебни актове в подкрепа на твърдението си.

Сочи, че предмет на иска е съществуването на договор за наем, а не съдът да отмени прекратяването на договора за наем. Заявява, че иска съдът да установи, че не са настъпили правните последици от упражняваното мнимо потестативно право от страна на ответника и дали правилно и валидно е упражнено. Сочи, че може да се санира само недействителен договор, а същият /процесният- бел. на докладчика/ е валиден, съществуващ и действителен, и точно това жалбоподателят иска да бъде установено. Изтъква, че възможността за едностранно предизвикване на изменение в отношенията между страните или в правната сфера на друго лице не е правило, а изключение, поради което съществува само доколкото е предвидено в закона. Сочи, че подобна възможност за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение изрично е предвидена в чл.87, ал.1 във връзка с ал.2 ЗЗД. Тъй като настъпилото вследствие на упражняването на потестативното право разваляне на договора представлява факт, за който не е предвидено да се установява по съдебен ред, спорът дали този факт се е осъществил валидно ще бъде разрешен в исковото производство за настъпилите от този факт правни последици. Заявява, че ако обжалваното определение бъде потвърдено, това ще представлява отказ от правосъдие и нарушение на нормите на чл.47, ал.1 и ал.2 ХОПЕС е на чл.6, §1 от ЕКПЧОС. Намира за странен извода на районния съд, че в производство по чл.82 и следващите от ЗЗД съдът ще има възможност да преценява изправността на страните по договора, а да не може да направи тази преценка в производството по съществуването му.

Моли обжалваното определение да бъде отменено.

С допълнение към частната жалба /л.16 от настоящото дело/ е въведено и допълнително обстоятелство- уведомление за едностранно прекратяване на договора с едномесечно предизвестие /рег.№ 6900-85 от 29.02.2024г. на Кмета на Община Камено/.

Сочи, че това уведомление е доказателство за съществуването на наемното правоотношение, в противен случай няма причина кметът да го прекратява втори път. Това било видно и от изложеното в становище на Община Камено по адм.д.№280/2024г. на Административен съдБургас.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна на основание чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен адвокат, за чиято представителна власт е представено пълномощно в изпълнение указанията на настоящата инстанция, дадени с разпореждане № 942 от 18.03.2024г. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

2

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от дружеството- жалбоподател срещу Община Камено. Предмет на исковете е установяването, че между страните съществуват наемни правоотношения, сключени с договори за наем №№ 381, 382, 383 от 18.10.2022г.

Ищецът твърди, че процесните договори за наем са сключени за срок от 5 години за наем на следните помещения от поликлиниката на гр.Камено- бивша регистратура с площ 35,50 кв.м.; кабинет №18 с площ от 17,16 кв.м. и кабинети № 13 и 14, с площ от 41,10 кв.м., които помещения са свързани помежду си. Сочи, че договорите за наем са сключени след проведен на 3.10.2024г. публичен търг и заповед на Кмета на Община Камено. Със заповед №№РД-09-056/31.01.2024г.; РД-09-057/31.01.2024г.; РД-09-058/31.01.2024г., Кмета на Община Камено заповядал да се прекратят така описаните договори за наем.

Дружеството- ищец счита, че е изправна страна по договорите за наем и за Общината не е възникнало правото да прекрати по този ред договорите за наем. Твърди, че дружеството не е уведомявано от ответника, че дължи наемни вноски и не са му търсени такива. Заявява, че още преди да бъде издадена заповедта на Кмета на Община Камено, както и преди да бъде получена от управителя на дружеството, последният погасил всички задължения на дружеството заедно с лихвите. В тази връзка намира, че заповедите са антидатирани. Сочи, че след като е приела плащанията, то изпълнението на това задължение не е било безполезно за Община Камено.

В исковата молба е посочено също, че правният интерес от иска по чл.124, ал.1 ГПК за ищеца е налице, тъй като от постановеното принудително изпълнение на заповед №№РД09-056/31.01.2024г.; РД-09-057/31.01.2024г.; РД-09-058/31.01.2024г. на Кмета на Община Камено, следва констатация за продължаване използването на имота от органа по изпълнението и инициатива за издаване на Заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС, в производството по която не може да се упражнява косвен съдебен контрол. Сочи се, че въпросите за това кога и при какви условия може да се прекрати наемен договор, изпълнени ли са задълженията по договора за плащане на наеми, могат да намерят решение в общия исков процес, като към този ред изрично препраща разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за общинската собственост. Изтъква, че не разполага с възможност за обжалване на заповедта на основание чл.15, ал.5 вр. чл.4 от същия закон, понеже договорът за наем е сключен след провеждане на публичен търг, като разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗОС предвижда прекратяването да става по ЗЗД. Сочи се още, че с оглед продължителния срок на договорите за наем- 60 месеца, ищцовото дружество е направило немалки инвестиции в процесните имоти, поради което неправомерното им прекратяване се отразява неблагоприятно върху имуществената му сфера.

С разпореждане от 13.02.2024г. районният съд е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца да уточни правния си интерес от иска за установяване съществуването на договори за наем от 18.10.2022г.

С молба от 16.02.2024г. ищецът е цитирал съдебна практика, като е посочил, че същата е достатъчна за обосноваване на правния му интерес. Счита, че изложените в исковата молба фактически и правни основания, както и търсената защита обосноваван 3 правния му интерес от разглеждането на спора от гражданските съдилища, включително от РС- Бургас, след като страната не е поискала разрешаване на гражданско-правен спор във връзка с правните последици от издаване на процесната заповед. Заявява, че издадените заповеди са по реда на чл.15, ал.3 ЗОС, а не по чл.15, ал.5 от същия закон, не подлежат на обжалване по административен ред.

Със свое разпореждане от 19.02.2024г. районният съд отново е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявените искове, като посочи обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от установяване по съдебен ред на фактите на липса на неизпълнение на посочените в исковата молба договори и на липсата на предпоставките на разваляне на тези договори.

С нова молба от 22.02.2024г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че тъй като все още ищецът държи имота и не го е предал на Община Камено в указания им 7дневен срок, за него не съществува осъдителния иск по чл.228 ЗЗД, нито какъвто и да било друг иск за разрешаване на правния спор, освен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Поддържа изложеното в предходната молба, че на процесните заповеди на кмета е придадено предварително изпълнение, от което следва констатация за продължаване използването на имота от Органа по изпълнението и инициатива за издаване на заповед по чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, в производството по обжалване на която не може да се упражнява косвен съдебен контрол. Акцентира, че ако не защити правата си по реда на чл.124, ал.1 ГПК, органът ще счете прекратяването на наемните правоотношения за безспорно и ще има възможност да изземе общинските имоти като държани без правно основание. Изтъква още, че спорът за материалното право /за наличието на валидно наемно правоотношение/ подлежи на разглеждане по общия исков ред от гражданския съд и не е от компетентността на административния съд. В подкрепа на изложеното представя прекратителни определения на състави на Административен съд- Бургас, в които е прието, че заповедите на кмета на Община Камено от 31.01.2024г. представляват волеизявление на страната за прекратяване на наемното правоотношение, не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което делата пред Административен съд- Бургас са прекратени и са изпратени по подсъдност на Районен съдБургас.

За да остави без разглеждане предявените искове като процесуално недопустими и да прекрати производството пред себе си, районният съд е счел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за водене на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за съществуването на договори за наем, а именно- правен интерес от иска.

Районният съдът е споделял съображенията на ищеца, че случаите на прекратяване, разваляне, както и споровете във връзка с конкретното упражняване на правата и реализиране на задълженията по повод на породени наемни правоотношения, макар и сключени с административни органи, се регулират не от административното, а от гражданското право. Посочил е, че споровете относно тези граждански правоотношения следва да се уреждат от общите съдилища, доколкото друго не е предвидено в закона.

Посочил е още, че основанията, с които ищецът обосновава правния си интерес от 4 установяване на съществуването са за незаконосъобразното прекратяване, респ. разваляне на договора, въпреки че ищецът е бил изправна страна по наемното правоотношение.