Решение № 210 от 09.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Русе, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Т. Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500227 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

УМБАЛ“Канев“АД–Русе обжалва Решение № 202 от 24.02.2023г, постановено по гр.д.№ 136/22 по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от болницата иск с правно основание чл.92 ЗЗД вр чл.79 ЗЗД за заплащане на неустойка от ответницата Ю. В. М.. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение като считат същото за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което предявеният от болницата иск за заплащане на неустойка се уважи. Претендират се и разноските по делото.

Въззиваемата Ю. В. М. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно. Претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на УМБАЛ“Канев“АД-Русе е за заплащане на неустойка по чл.10 вр чл.9 от сключен между болницата и Ю. В. М. договор за повишаване на квалификацията на специалисти в системата на здравеопазването от 17.01.2011г.

Основанието за сключване на този договор между страните е Наредба № 34 от 29.12.2006г, която е отменена с Наредба № 1 от 22.01.2015г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, в сила от 31.01.2015г. Според § 1а, пр.§ 1, ал.1,т.1 от ПЗР на новата наредба специализантите, които са приети по реда на отменената наредба могат да 1 продължат обучението си при условията, при които са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбата на чл.11а на отменената наредба.

От доказателствата по делото е видно, че М. е започнала обучението си от 17.01.2011г. Видно от представеното в първата инстанция свидетелство за призната специалност, същата е с признати права на специалност „физикална и рехабилитационна медицина“ след успешно положен изпит от 01.06.2017г.

Това сочи, че обучението й е продължило и е завършено едва на посочената дата, а не в рамките на предвидените в чл.3 от договора срок от четири години. Настоящият съдебен състав намира възраженията в жалбата според които периода от 17.01.2015 до 01.06.2017 е изключен от процеса на обучението за неоснователно. Обучението за придобиване на специалност включва, според съда, целия процес на реалното обучение до успешното полагане на държавен изпит. В този смисъл към момента на приемане на новата Наредба 1 от 22.01.2015, в сила от 31.01.2015г д-р М. не е била завършила обучението си за повишаване на квалификация на специалисти. С новоприетата наредба е било отменено като елемент от договора за придобиване на специалност задължението за работа по специалността за определен срок след придобиването й, респективно отпада и имуществената отговорност за това неизпълнение.

Въззивният съд намира, че дори и да се приеме, че Наредба № 1 от 22.01.2015г не намира приложение в отношенията между УМБАЛ“Канев“АДРусе и д-р М., то изводът на първоинстанционния съд, че същата отново не дължи предвидената в чл.10 вр чл.9 от договора неустойка, е правилен.

Съгласно чл.9 от договора специализантът се задължава да работи по тази специалност за срок от пет години, но и работодателят се е задължил да му осигури условия да работи по тази специалност. От събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира за установено, че работодателят е осигурил такава организация на работата в отделението по „ физикална и рехабилитационна медицина“, която не е позволявала нормалната работа в него както по отношение на работещите в това отделение, така и по отношение на грижите за пациентите. В периода от 2017 до 2020г в отделението като лекар-специалист е била само д-р М. и на практика тя е извършвала всички дейности в отделението свързани с лекуване на пациените, подписване на документи за здравна каса, коригирала св.Ч., който в този период е бил специализант в отделението и го е приподписвала.

Другите специализанти д-р С. и д-р С. напуснали. Заради това, че в отделението имало само един лекар-специалист, това създавало проблеми с ползването на отпуск от страна на д-р М., което от своя страна се отразявало и на приема на пациенти от планов порядък, целият персонал бил принуждаван също да излиза в отпуск и отделението да не работи. За тези проблеми в отделението д-р М. е сигнализирала многократно ръководството на болницата. За същите проблеми в отделението свидетелства и д-р. Д.. С оглед така установените и от първата инстанция факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.83 от ЗЗД ответницата изцяло да бъде освободена от отговорност за неизпълнение на чл.10 вр чл.9 от договора от 17.01.2011г. Искът за заплащане на неустойка е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. Постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски в настоящата инстанция в размер на 1440лв, представляващо адвокатско възнаграждение с включено ДДС в него.

2

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202 от 24.02.2023г, постановено по гр.д.

№ 136/22 по описа на РРС.

ОСЪЖДА

УМБАЛ“Канев“АД,

ЕИК

117505556, гр.Русе, ул.“Независимост“ № 2 да плати на Ю. В. М., ЕГН ********** от гр. Р., ул.

"Д."№**, вх. * сумата от 1440лв с включен ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3