Решение № 159 от 05.07.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Сливен, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100486 по описа за 2022 година

Предявени са три преки обективни кумулативно съединени частични искове на увредени лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на всеки иск: 200 000 лв. от общо 300 000лв.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2022г., на пътя между гр.Сливен и гр.Я., настъпило ПТП между лек автомобил „Н.П.“ с рег. № ***, управлявано от А.Д.А. и лек автомобил „С.И.“ с рег. № ***, управляван от А.П. С., при което загинал водача А.П. С..

Твърди, че виновният за ПТП водач бил А.Д.А., който в нарушение на ЗДвП, при единична непрекъсната осева линия и забранено изпреварване, навлязъл в насрещната лента за двиЖ.е, при ограничаване на предвиденото в участъка ограничение на скоростта и се блъснал челно в движещия се правомерно лек автомобил “С.И.“, като от удара настъпила смъртта на А. С..

Твърди се, че първият ищец е негова преживяла съпруга, а другите дваманизходящи, съответно син и дъщеря. Всички понесли много тежко загубата на своя съпруг и баща. Той бил стожера на семейството, тяхна опора и приятел, всеотдаен, грижовен, а без него цялата им фамилия била разбита. Чувствали се безпомощни, неуверени тъй като загубили своя авторитет в живота, 1 морална и финансова опора. Първата ищца имала с него 45 години брачен живот, като в годините обичта и привързаността един към друг ставали все по-силни. Двамата заедно отгледали двете си деца. След като узнала за смъртта му изпаднала в шок, викала, плачела и не искала да живее без него.

Тя понесла изключително тежко загубата, а болката й ескалирала, като разбрала, че погребението е преминало в нейно отсъствие. След неговата смърт, тя се изолирала от света и плачела постоянно, развила безпокойство, депресивни епизоди, раздразнителност, апатия, суицидни мисли , задух, изпотяване, силно треперене и отключила остра стресова реакция, преминала в тревожно-депресивно разстройство.

Вторият и третия ищец твърдят, че загиналия в ПТП бил най-всеотдайния баща и дядо, който много обичали. Той бил весел, емоционален, обичал да им организира различни мероприятия, като спортуване, екскурзии, събирали се заедно по семейни празници. Той ги научил да карат колело, водел ги на детска градина и училище, подкрепял ги във всичко. Към настоящия момент страдали за баща си, изпитвали чувство на самота, безпомощност и безперспектива, станали затворени и самовглъбени.

Твърди се, че по случая е образувано ДП№ 995/2022г. по описа на ОД МВР-Сливен, пр.пр. № 1025/2022г по описа на ОС-Сливен, което не е приключило и няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Твърди, че за увреждащия автомобил “Н.П.“ е сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 08.06.2022г. до 07.06.2023г., като на 29.06.2022г. отправили своята застрахователна претенция до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 06.07.2022г. им било отказано.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. –частичен иск от общо 300 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата при ПТП на 23.06.2022г. смърт на техния съпруг и баща, ведно със законната лихва върху трите обезщетения, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 29.06.2022г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху присъдената сума, включваща главница и лихва по чл. 429 ал.3 КЗ, считано от датата , на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал.1 2 т.1 КЗ или от дата 21.07.2022г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношения на увреждалия автомобил.

Не оспорва, че е отправена писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но не са изплатили обезщетение на ищеца, тъй като към момента няма безспорни доказателства за наличие на вина единствено у водача на застрахования автомобил. Нямало постановена и влязла в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК да обвързва гражданския съд относно авторството, противоправността и вината.

Оспорва, че единствено водачът на застрахования автомобил има вина за настъпване на ПТП, като в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Оспорва сочения в ИМ механизъм и причини за настъпване на ПТП, като и представения с исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица от 23.06.2022г., в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на загиналия водач, както и че е налице съпричиняване на резултата от негова страна, като степента на приноса му била между 60% и 80%, поради което и на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обезщетенията следва да бъдат намалени.

Оспорва твърдените в исковата молба вреди, техния интензитет и продължителност. Оспорва и претенцията за лихва за забава.

В с.з. ищците, ред. призован, не се явяват лично, а се представляват от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уваЖ. в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраЖ.ята, направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски съгласно списък по чл. 80ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

3

Тримата ищци са наследници по закон на А.П. С., който загинал на 67 години, при ПТП на 23.06.2022г.

Първата ищца Е. Х. С. е преживяла съпруга, а другите двама - Р. А. С. и Х. А. С. са низходящи / съответно син и дъщеря/.

Е. С. и А. С. живели заедно в сговор и разбирателство повече от 40 години, първоначално в гр.Я., после и в с.Д., обл.Я..

Ищците Р. А. С. и Х. А. С. са техни деца, родени по време на брака им.

Двамата са пълнолетни, съответно на 45 и 38 години. Първият от тях вече осем години живее в гр.София заедно със св. М. Д.а, а вторият от 24 години живее постоянно в гр.Варна, където е създал семейство. Има и две деца- на 7 и 11 години.

На 23.06.2022г., около 18.50 часа, на път II-53/ Сливен- Я./, км 130.5, между разклоните за селата Г. и К., общ.Сливен, настъпило ПТП между лек автомобил „Н.П.“ с рег. № ***, управлявано от А.Д.А. и лек автомобил „С.И.“ с рег. № ***, управляван от наследодателя на ищците - А.П. С..

Във втория автомобил пътували съпругата на А.П. С.- ищцата Е. С., която стояла на предната дясна седалка, а на задната седалка пътували двете им внучки- на 7 и 11 години, деца на ищцата Х. С..

В резултат на удара между двата автомобила, А.П. С. получил несъвместими с живота травми и починал на място, съпругата му получила телесни увреждания, а също и двете деца, едното от които било настанено в реанимацията на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД- гр.Сливен.

За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 151/23.06.2022г и образувано ДП № 995/2022 г. по описа на РУ - Сливен, пор.

№ 1025/2022г на ОП-Сливен, което не е приключило.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза за механизма и техническите причини, довели до настъпване на ПТП .

Според нейното заключение, на 23.06.2022г., около 18.50 часа, на път II53/ Сливен- Я./, между разклоните за селата Г. и К., общ.Сливен, в посока от гр.Я. за гр.Сливен, се е движил лек автомобил „Н.П.“ с рег. № *** със скорост от около 74 км/час.

В същото време, в обратната посока, от гр.Сливен за гр.Я. се е движил лек автомобил „С.И.“ с рег. № ***,със скорост от около 67 км/час.

4

ДвиЖ.ето се е осъществявало в светлата част на денонощието, при нормална видимост и суха пътна настилка. Платното за двиЖ.е е от две ленти, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната разделителна линия, а спрямо посоката за двиЖ.е на двата автомобила е налице знак за ограничаване на скоростта от 60 км/ч. Спрямо посоката за двиЖ.е на автомобила „Нисан“, непосредствено след разклона за с. К. е налице предупредителен пътен знак за опасен завой надясно, а спрямо посоката за двиЖ.е на автомобила „Сеат“ след разклона за с.Г., е налице знак за забрана за изпреварване на МПС и пътен знак за опасен завой наляво.

Автомобилът „Сеат“ се е движил изцяло в собствената си дясна пътна лента, без да я напуска, а автомобилът „Нисан“ се е движил в зоната на лек десен завой и при определена скорост на двиЖ.е 74 км/час, водачът допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно двиЖ.е при косо пресичане на разделителната линия, при което последвал удар с двиЖ.я се в собствената си пътна лента автомобил „Сеат".

Навлизането било около 68 метра от мястото на удара, когато автомобилът „Сеат“ е бил на около 61 метра от мястото на удара.

Към момента на удара скоростта на„Сеат“ е била около 53 км/час, а, на „Нисан“ е около 74 км/час – както преди удара, така и към момента на удара.

Опасната зона на „Сеат“ при тази скорост е около 55 метра, а на“Нисан“около 56 метра.

Водачът на „Сеат“ възприел опасността от удар на разстояние 36 метра от мястото на удара, когато автомобил „Нисан“ е бил на около 40метра от мястото на удара. Водачът на „Сеат“ е закъснял с реакцията си с около 1,34 секунди спрямо началния момент на навлизане на „Нисан“ в неговата лента за двиЖ.е.

Водачът на лекия автомобил „Сеат“, при възприемане на „Нисан“ като опасност, е предприел минимална промяна на направлението на двиЖ.е при завъртане на волана надясно спрямо предварителната му посока на двиЖ.е, като се е приближил към десния за него банкет.

Въпреки тези действия, настъпил челен, кос удар в лявата за водача на „Нисан“ пътна лента, която е лентата за двиЖ.е на автомобила „Сеат“.

5

Най-малкото възможно разстояние, от което водачът на „Нисан“ е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно двиЖ.е е около 68 метра от мястото на удара. Това разстояние е изминато от автомобила за около 3,3 секунди, като в този момент автомобил „Сеат“ е бил на около 61 метра от мястото на удара. Съгласно така посочените разстояния, не е налице навлизане на „Нисан“ в опасната зона за спиране на „Сеат“, като водачът на „Сеат“ е закъснял с реакцията си с около 1,34 секунди.

Според вещото лице описаните следи и деформации определят еднозначно мястото на удара, което е лявата лента /лента за двиЖ.е на „Сеат“/ и спрямо платното то е на 10,7 метра след мерната линия на ориентира и на 2,6 метра вдясно от разделителната линия, гледано спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила „Сеат“.

В момента на удара, автомобилът „Сеат“ се е движил леко косо в собствената лента към дясната граница на платното, а автомобилът „Нисан“ е бил навлязъл изцяло в лентата за насрещно двиЖ.е.

Съгласно обективните находки, водачът на автомобил „Нисан“ е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно двиЖ.е косо. ДвиЖ.ето е плавно с напускане на собствената лента и достигане до лявата за водача пътна лента.

Водачът на автомобил „Сеат“ се е движил в собствената пътна лента, като при възприемане на опасността е предприел промяна на направлението със завъртане на волана надясно, като е задействал аварийно спирачната система. При така установеното двиЖ.е към момента на удара той е бил напуснал частично дясната граница на дясната пътна лента.

Водачът на „Сеат“ е възприел обективно опасността, когато управлявания от него автомобил е бил на около 36 метра от мястото на удара.

В този момент автомобил „Нисан“ е бил на около 40 метра от мястото на удара.