Решение № 241 от 21.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110103853 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.59, ал.11 във вр. с ал.2 и 4 от СК от ищцата С. И. П., с ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуалния представител адв. Е.

В. от АК – Добрич, против ответника А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. Л. Б. от ПАК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са родители на детето Г. А. Д., като с решение на РС – Ч. било одобрено споразумение между родителите, съгласно което родителските права относно детето били предоставени на ищцата, а на ответника бил определен режим на лични контакти, както и била опредЕ. издръжка, която той да плаща в размер на 250 лв. месечно. Продължително време ответникът бел дезинтересиран от детето, не го взимал в режима на лични контакти, а го виждал епизодично. Ищцата установила съжителство с друг мъж и от тогава ответникът започнал да иска да се вижда с детето. Той пристигал на адреса на ищцата и създавал проблеми, като нападал ищцата и я обиждал.

Детето не го познавало добре, не искало да тръгва с него и плачело. В един от случаите ответникът сигнализирал на органите на полицията, като изискал да се състави предупредителен протокол на ищцата за това, че тя не му давала детето. Ответникът пристигал със своята майка, която дърпала детето от ръцете на ищцата. След като ответникът осъществявал срещи с детето, то ставало затворено и объркано и се налагало ищцата да го води на психолог. В депозирано допълнително изявление по делото ищцата сочи, че детето е стресирано от бащата при неговите идвания и след срещи с бащата става агресивно. Ищцата сочи, че детето не е привързано към бащата, а се страхува и е агресивно 1 след среща с него.

Предвид така изложените твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени определения режим на лични контакти между ответника и детето, като същият бъде един ден в месеца, в последната събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа, както и да измени присъдения размер на издръжка за детето, като го увеличи от 250 лв. на 450лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. Ищцата моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В депозирания от ответника писмен отговор се сочи, че исковете са неоснователни и недоказани, като искът за издръжка е неоснователен за сумата над 270 лв. Ответникът не оспорва, че е одобрено от РС – Ч., сключено споразумение относно родителските права над детето. Твърди, че всички останали заявени обстоятелства от ищцата, са неверни.

Ответникът оспорва твърденията, че дълго време бил дезинтересиран от детето и не ходил да го вижда, а твърди, че желае да се вижда с дъщеря си и да я взима, както е посочено в споразумението. Оспорва твърденията, че е създавал проблеми на адреса на ищцата и че детето не го познава, като твърди, че ищцата е тази, която проявява агресивност и ограничава контактите му с детето. Твърди, че детето е привързано към него и е щастливо, когато прекарват време заедно. Оспорва твърденията, че след среща с него детето е в стрес, затворено и объркано. Твърди, че редовно изплащал опредЕ.та издръжка за детето, а от началото на 2025 г., предвид увеличението на минималната издръжка, заплащал издръжка от 270 лв. месечно. Ответникът сочи, че към момента получава невисоко трудово възнаграждение. Сочи, че има още едно дете, за чиято издръжка се грижи – новородената му дъщеря Т. А. Д., род. на *** г. Счита, че липсват доказателства за нуждата от увеличен размер на издръжката за детето Г.. Заявява, че е готов да заплаща издръжка от 270 лв., като по-висок размер от този би го затруднил.

Предвид така изложените обстоятелства и считайки, че предявените искове са неоснователни, ответникът моли претенцията за изменение на режима на лични контакти с детето да се отхвърли, а претенцията за издръжка да се отхвърли за сумата над 270 лв. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са родители на детето Г. А. Д., родено на *** г., което е видно от представеното по делото заверено копие на удостоверениe за раждане, изд. от Община С., район Т., въз основа на акт за раждане №*** г.

От посочените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето са съжителствали на съпружески начала, без сключен граждански брак, като десет месеца след раждането на детето, в резултат на влошените им отношения, те се разделили.

След раздялата им детето останало да живее с ищцата, която се установила при своите родители в гр. Ч.. През 2021 г. по повод заведено от ищцата гражданско дело двамата 2 родители са сключили съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение по протокол №79 от **/2021 г. по гр. д. ***/21 г. на РС – Ч.. Съгласно сключеното и одобрено споразумение, упражняването на родителските права относно детето Г. А. Д. е предоставено на ищцата, а на ответника е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00ч. до 16.00ч. на съботния ден и от 10.00ч. до 16.00ч. на неделния ден в присъствието на майката С. И. П. на място извън адреса /дома/ на майката до навършване на 4 /четири/ години на детето, а след навършване на 4 /четири/ годни на детето бащата А. С. Д. да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния ден с право на преспиване, като взима и връща детето от адреса, на който детето живее с майката до навършване на 5 /пет/ години на детето, а след това бащата А. С. Д. да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 часа на петъчния ден до 19.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като взима и връща детето от адреса, на който детето живее с майката, както и след навършване на 4 /години/ годни на детето бащата А. С. Д. да има право да взима детето при себе си по следния начин:

- за Коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

- за Новогодишните празници - всяка четна година за времето от 10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

- за Великден - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване. През останалите празници, бащата А. С. Д. има право да взема детето при себе си, ако има съгласието на майката. На лични и семейни празници бащата има право да взема детето при себе си, след навършване на четири годишна възраст до навършване на 7 години, както следва:

- На рождения ден на детето Г. - всяка четна година за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч. на същия ден. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 20.00 ч. на почивния ден;

- На рождения ден на бащата - за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч. на същия ден. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00ч. до 20.00ч. на почивния ден; г/ Бащата А. С. Д. има право да взема детето при себе си - 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката след навършване на четиригодишна възраст.

През 2022 г. ищцата, заедно с детето, се преместила в гр. Б., тъй като там ищцата започнала работа. В отглеждането на детето ищцата била подпомагана от своята майка. През 2024 г. ищцата установила съжителство с нов партньор – С.Г., с когото се преместили да живеят в гр. Варна. От съжителството им през 2025 г. било родено детето М.С.И..

3

Понастоящем ищцата, съжителят й Г., общото им дете, както и детето Г., живеят в ***, като двамата съжители се грижат за децата.

Ответникът А. С. Д., след раздялата си с ищцата също установил съжителство с друга жена – Д.А., с която имат общо дете Т. А. Д., родено на *** г. и живеят в ***.

Установява се от данните по делото, като най-вече от свидетелските показания на свидетелите Й. И. П. и Н.Х.К., че постановеният режим на лични отношения на ответника с детето Г. не бил изпълняван редовно. Ответникът не осъществявал контактите с детето от една страна поради отдалечеността на населеното място, където живее, а след раждането на второто му дете, поради проблеми при раждането му, налагащи престоя на новороденото дете в болница. Също така комуникацията между ищцата и ответника била нарушена вследствие влошените им отношения и те не си говорили по телефона, а си изпращали текстови съобщения. В случаите когато ответникът пристигал в дома на ищцата, за да вземе детето, той бил със своята майка – свидетелката Н.К.. В един от тези случаи през месец май 2025 г., когато следвало бащата да вземе детето възникнал конфликт между родителите, както и между присъстващите там съжител на ищцата и майка на ответника, при който конфликт било потърсено съдействие на полицейски органи. Тази ситуация била стресираща за детето, то не искало да тръгва с баща си, плачело и не искало да се качи в колата му, но след като ответникът взел детето и потеглил, заедно със свидетелката К., детето се успокоило и следващите дни прекарало с баща си и неговите близки много добре, чувствало се щастливо. Почни всички случаи, в които бащата взимал детето били съпроводени с конфликт между ищцата и ответника. Ищцата и нейната сестра /свидетелката Й. П./ забелязали, че след тези случаи и след връщането на детето от дома на бащата, настъпвали промени в поведението му – то се затваряло в себе си, станало страхливо, проявявало агресия без причина. В тази връзка ищцата потърсила помощ от специалисти и ползвала психологическа подкрепа от такива при КСУ „А.“ – гр. Варна. Относно случая през месец май 2025 г. ищцата подала в РС – Варна молба по реда на Закона за защита от домашно насилие против ответника за защита на себе си и детето, като в съда било образувано гр.д.

№*** г. С постановено решение по делото, потвърдено от ОС – Варна, молбата на ищцата е била отхвърлена.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът е приел, като пълно и обосновано, и от което се установява, че детето е привързано и към двамата си родители, но по-силна и стабилна емоционално доверителна връзка е изградена с майката, която е полагала и полага ежедневни и последователни грижи за задоволяване на физическите, развитийни, здравни и емоционални потребности на детето. В заключението е посочено, че детето е привързано и към своя баща; че двамата родители са отглеждали съвместно детето до 10-месечна възраст, в който период бащата е имал възможност да присъства ежедневно и да полага грижи за дъщеря си, а това е възрастовият период, в който се изгражда първоначалната привързаност към обгрижващите фигури. Тъй като след раздялата на родителите срещите и контактите на бащата и детето са непоследователни, с периоди на прекъсване, то това непостоянно присъствие на бащата в живота на детето не 4 позволява по – нататъшно развитие и стабилизиране на първоначално изградената привързаност и компрометира изградената привързаност. Вещото лице е установила, че в поведението на детето не се откриват белези на отчуждение към някой от родителите, нито притеснение, тревожно напрежение и промяна в поведението на детето при срещата с бащата.

Към момента детето Г. А. Д. посещава редовно ДГ № ***, като през учебната2025/2026 г. е в трета възрастова група. Детето е в добро здравословно състояние, страда от алергия към кучета, мухъл и плесен, за което приема лекарства.