Решение № 2457 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110136979 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Г. И., ЕГН **********, да заплати на Б. Г. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН ********** сума в общ размер от 7 112,35 лв., представляваща получена без основание сума, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищците, от които 5 271, 27 лв. ответницата е получила без основание от М. И. Г. за периода от 01.04.2021 г. до 31.01.2025 г. и 1 841, 08 лв., които ответницата е получила без основание от Б. Г. Г. за периода от 13.12.2024 г. до 31.01.2025 г.

Ищците посочват, че са били длъжници по правоотношение с финансова институция, която се е снабдила с изпълнителен лист срещу тях за просрочено задължение и в резултат на това е образувано изпълнително дело № 1465/2017 г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № *** и с район на действие СГС. През 2020 г. ищците са получили заем от ответницата за погасяване на задължението по изпълнителното дело, което към датата на погасяване е възлизало на 11 773,02 лв., ведно с разноски по делото в размер на 322 лв. или общо сума в размер на 12 095,02 лв. За да върнат на ответницата заемната сума, сключили предварителен договор за покупко-продажба на притежаван от тях гараж, по който страна е била и ответницата, като трето лице, в полза на което ще бъде платена продажната цена. На 02.10.2020 г. бил сключен окончателен договор за покупко-продажба на посочения гараж, като на същата дата купувачът заплатил по банкова сметка на ответницата дължимата от ищците сума в размер на 12 095,02 лв. Междувременно ответницата се суброгирала в правата на кредитора по изпълнително дело № 1465/2017 г. по описа на ЧСИ С.П. и получила без основание сума в размер на 7 112,35 лв. до прекратяването на производството на 12.02.2025. Б. Г. Г. отправил покана по електронна поща за извънсъдебно уреждане на отношенията на 18.03.2025 г., в която на ответницата е предоставен 14-дневен срок за възстановяване на недължимо получените суми, който е изтекъл на 01.04.2025 г. В така дадения срок не е последвало плащане от ответницата.

Ответницата признава исковете с отговора на исковата молба.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на исковете, доколкото с отговора на исковата молба ответникът го е 1 признал. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което и съдът, на основание чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По отговорността на страните за разноски:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се пораждат в полза на ищците. Ответницата противопоставя възражение, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материално правна отговорност е деликтна по естеството си. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по неоснователно предизвикания от нея спор.

В настоящия случай ответницата с извънпроцесуалното си поведение е дала повод за завеждане на иска - по делото е приложена извънсъдебна покана от ищците до ответницата за уреждане на отношенията между страните извънсъдебно, но възстановяване на получените без основание суми не било извършено, поради което съдът намира, че тежестта за разноски по делото е именно на ответницата.

Ищците претендират разноски в общ размер на 789,85 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и 275,93 евро за държавна такса, заплатена в обезпечително производство по ч.гр.д. № 30279/2025 г. и адвокатско възнаграждение по същото производство, за които разходи се съдържат доказателства в кориците на делото. Съгласно постановеното в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Съдът намира, че възражението на ответницата за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по С-438/2022, съдът не е обвързан от Наредбата на Висшия адвокатски съвет за адвокатските възнаграждения, но настоящия състав счита, че същата поставя определени ценови критерии за предоставените от адвокатите правни услуги, поради което в случая същата е ползвана единствено като ориентир при произнасяне по възражението за прекомерност на възнаграждението, като намира, че същото отговаря на предвидените в Наредбата минимуми, съобразно цената на исковете. С оглед на горното, разноските следва да бъдат присъдени в пола на ищците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 2 695,16 евро, която представлява сбор от получени без основание суми в периода 01.04.2021 г. – 31.01.2025 г.

ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 941,33 2 евро, която представлява сбор от получени без основание суми в периода 13.12.2024 г. – 31.01.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 524,61 евро – разноски в исковото производство и сумата 265,24 евро – разноски, сторени в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 183,27 евро – разноски, сторени в исковото производство и сумата 92,66 евро – разноски в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3