Решение № 285 от 05.10.2018, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н И Е гр.Ловеч, 05.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 605 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 1983236 на ОД на МВР Ловеч е наложено на А.И.А. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят А., който го е обжалвал като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че фиша му е връчен на 24.05.2018 г. от служител на Пътна полиция гр.Варна, за което не е получил надлежен документ и за когото не е ясно дали е надлежно упълномощен от Министъра на вътрешните работи с такива правомощия. Счита, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В жалбата са развити и доводи за липсата на реквизити на електронния фиш, а именно : не е посочен актосъставителят и пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван фиша.

Изтъкнато е и че не е ясно дали посочената в ЕФ автоматизирана техническа система заснела нарушението е била одобрена и проверена, съгласно Закона за измерванията. Сочи, че никога не е притежавал и не е бил собственик на лек автомобил марка „Дачия Сандеро” с рег.№ *****.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър

65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 11.11.2017 г., системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Варна със скорост от 97 км/ч лек автомобил с рег.№ *****. В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.17/.

Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор

„Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00009 /л.20/ установили, че засечената в 08:54:56 часа на 11.11.2017 г. скорост от 97 км/час била от лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег.№ *****. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била изчислена на 94 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.27/, било установено, че собственик на автомобила е „Сила БГ” ООД – гр.София с управител В.Ч.Р..

Видно от справка на л.21 от делото, въз основа на така констатираното нарушение, на 21.11.2017 г. бил издаден електронен фиш серия К, № 1823233 /л.18/. Така издадения ЕФ бил връчен на В.Р.на 20.02.2018 г. и още същият ден била представена декларация по чл.188 от ЗДвП /л.24/, в която управителят декларирал, че на 11.11.2017 г., в 07:30 часа предоставил за управление автомобила на А.А. ***, като представил и копие от СУМПС на А. /л.25/ и пътен лист за датата 11.11.2017 г. /л.26/, от които ставало ясно, че автомобила през този ден бил управляван от А.И.А..

Въз основа на тези данни, на 20.03.2018 г. /справка на л.23/ бил издаден ЕФ серия К № 1983236 /л.22/ срещу жалбоподателя А.И.А.. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и за което наложил на А.А. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева.

Видно от приложената по делото справка на л.23, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя А. на 25.05.2018 г., обстоятелство, което същият потвърждава в жалбата си, поради което съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят А., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед установената дата на връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно А.А. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Ето защо, наведените в тази връзка възражения в жалбата не могат да бъдат споделени.

Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Законът не въвежда изисквания за посочване на конкретния служител от съответната териториална структура на МВР, който е обработил записа от АТСС, нито пък пред кого може да бъде обжалван фиша. По подобен начин стои и въпросът относно възражението касаещо връчването на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП, електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Самият жалбоподател твърди в жалбата си, че фиша му е бил връчен на 25.05.2018 г. в гр.Варна, при рутинна проверка от патрул на Пътна полиция. Безспорно е и не се нуждае от конкретно доказване, че именно служителите на Пътна полиция са оправомощени да осъществяват контрол на пътното движение, като тяхната компетентност произтича и по силата на закона.

Подробно във фиша е изписано мястото и часа на извършване на нарушението, описано и локализирано е мястото където това е станало, както и че е извън населено място, посочено е и обстоятелството, че за конкретния пътен участък е имало въведено ограничение на разрешената скорост, както и е бил посочен вида и модела на системата, с която е била засечена скоростта и заснет автомобила. Така че наказващия орган е нямало какво повече да добави към обстоятелствата по извършване на нарушението, още повече, като се има предвид, че електронния фиш се издава след протичане на ускорена процедура и съкратено производство и задължителните му реквизити са посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. С оглед на тези съображения, следва да се има предвид и че съгласно легалната дефиниция на понятието „електронен фиш”, съдържаща се в нормата на § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на реквизити на издадения срещу него електронен фиш са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на гореизложеното, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление.

В обжалвания ЕФ точно и изчерпателно е посочено мястото на извършване на нарушението – км.65+700 от първокласен път І-4, до бензиностанция „Петрол” отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч и предупредителен знак Е24, както и точната измерена от АТС скорост, които обстоятелства се установяват и от приложената по делото схема за организация на движението в този участък – л.17. При положение, че нарушението е било извършено извън населено място, то наказващият орган е нямало какво повече да добави, за да го индивидуализира в по-пълна степен. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 34 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, както и във връзка с наведеното в жалбата възражение следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.16/ и от протокол от проверка № 223 – ИСИ от 19.10.2017 г. /л.15/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00009, заснет от стационарната система за видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 97 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 34 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – стационарната система за видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват доказателствата по делото.