Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 6561 от 30.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
9348/2026
Подписан
30.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6561 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Десислава Б. Николова

Членове:Виолета Йовчева

Атанас Ст. Караиванов при участието на секретаря Мирела Т. Милкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100509348 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх. .№ 235533/23.07.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на ответника „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, град София чрез представителя му по пълномощие – главен юрисконсулт М.Б. срещу решение № 13944 от 13.07.2026 г. по гр.д. № 10295/2026 г. по описа на СРС, ГО, 56 –ти състав , с което е уважен искът по член 344,ал.1,т.1 от КТ и отхвърлен искът по член 344,ал.1,т.3 от КТ поради прихващане с негово вземане от връщане на платено без основание обезщетение по член 220, ал.1 от КТ иск по член 344,ал.1,т.3 от КТ.

В жалбата има оплаквания за необоснованост на решението поради излагане на вътрешно противоречиви мотиви : разбирането на съда , че начинът, по който служителят е подчинен на ръководителя на предприятието – пряко или опосредено, не е критерий за приложението на член 328,ал.2 от КТ, не е проведено последователно, защото съдът приел, че с ръководни функции са лица на длъжностите от дирекция „ Правна дейност“, а не ищецът.

Оспорен е изводът, че уволненият ищец не е част от ръководството на 1 предприятието по подробно изложени доводи, основани на : наличието на „юрисконсулт“ като долустояща в организационно отношение длъжност ; естеството на задълженията по длъжностна характеристика на „главния юрисконсулт“, насочени към надзор за съответствие със закона на входящите и изходящите документи, дружествените актове, сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори и на договорите с предмет – предлаганите от дружеството основни услуги ; наличието на връзка между трудовите функции на длъжността и посочената в Концепцията за развитие на дружеството бизнес задача по член 3,т.6 – повишаване на клиентската удовлетвореност и надеждност на услугите ; пълната независимост на ищеца в организацията на работата и липсата на изискване за самостоятелно взимане на всички решения. Поддържа се, че възложените на ищеца права и задължения го позиционират като част от ръководството, обратно на приетото в обжалваното решение.

Въззиваемият Р. М. М. отговаря в срока по член 263,ал.1 от ГПК чрез пълномощника – адвокат Р. А., че въззивната жалба е неоснователна по подробни доводи, че заемащият длъжността „главен юрисконсулт“ не организира и контролира трудовия процес, има консултативни и експертни функции само; ответникът – работодател не е доказал наличието на бизнес /програма , бизнес / задача , чието изпълнение е обусловено от трудовите функции на ищеца и оправдава уволнението му по член 328,ал.2 от КТ , както и че постигането на заложените в управленската програма икономически показатели зависи от длъжността .

СРС е сезиран с предявени с искова молба с вх.№ 120454/ 17.04. 2026 г.

( по регистратурата на СРС ) от Р. М. М. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, град София искове по член 344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ за признаване на уволнението му със заповед № 09/10.02.2026 г. на главния изпълнителен директор на основание член 328,ал.2 от КТ за незаконно и за отмяната му и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 639,11 евро - обезщетение за оставането му поради незаконното уволнение без работа в периода 21.02.2026 г. – 9.03.2026 г. , ведно със законната лихва. Уволнението е оспорено с твърдения, че заеманата от ищеца длъжност „главен юрисконсулт“ не е ръководна; не е приета бизнес задача с конкретни икономически/ стопански показатели и прекратителното основание по член 328,ал.2 от КТ 2 не е приложимо по отношение на работодателя, тъй като той не е стопанска организация и не цели постигане на финансови резултати .

Ответникът „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, град София е въвел с отговора на исковата молба възражение, че правото на уволнение по член 328,ал.2 от КТ е възникнало и надлежно упражнено от работодателя при твърдения за сключен на 8.10.2025 г. нов договор за възлагане на управлението на ЕАД , на главния изпълнителен директор е поставена бизнес задача за постигане на определени икономически резултати с одобрената с решение от 16.10.2025 г. на Съвета на директорите бизнес програма за 2025 – 2027 г. ( Концепция за развитие на „Български пощи“ ЕАД) ; ищецът има участие в ръководството на предприятието с оглед възложените му трудови функции, описани в длъжностна характеристика и пълната му независимост в организацията на работата му в рамките на предвидените срокове ; бизнес задачата по член 3,т.6 от концепцията – повишаване на клиентското удовлетворение и надеждност на услугите – кореспондира на задълженията, произтичащи от длъжността.

Ответникът направил евентуално възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по член 220,ал.1 от КТ в размер на 1 482,75 евро.

За да уважи иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ, СРС е приел, че основанието по член 328,ал.2 от КТ намира приложение в случай на работодател - публично предприятие по член 2,ал.1,т.1 от Закона за публичните предприятия, с какъвто статут е ответникът; в закона няма изискване, на служителя, чийто трудов договор се прекратява на това основание, да са възложени ръководни функции , които се свързват пряко с целите в бизнес програмата , както няма изискване изобщо за наличие на бизнес програма.

Преценил, че ищецът не е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ, защото в йерархично отношение е подчинен на ръководителя на отдел „Процесуално представителство и договори“ и на директора на дирекция „Правна дейност“, а чрез тях - на изпълнителния директор на дружеството; няма подчинени служители и не ръководи трудовия процес в отдела и дирекцията; дейността му е експертна, в т.ч. при осъществяване на процесуално представителство; решенията си съгласува с преките ръководители . Отхвърлил иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ, приемайки, че вземането на ищеца по член 225,ал.1 от КТ, възникнало в размер на 741,37 евро, по – нисък от претендирания от 639,11 евро, е погасено чрез 3 прихващане с насрещното вземане на работодателя по член 220,ал.1 от КТ от 1 482,75 евро – предмет на евентуалното възражение за прихващане .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание устно и писмено становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд намира, че фактическият състав по член 328,ал.2 от КТ включва : сключен нов договор за възлагане на управление на предприето; служителят, чийто трудов договор се прекратява на това основание, е част от неговото ръководство, съгласно дефиницията на § 1,т.3 от ДР на КТ и настъпило прекратително действие на уволнителната заповед в срока на изпълнение на договора, но не по – късно от 9 месеца. В закона не е предвидено като условие за упражняване на правото на уволнение наличието на бизнес програма, дори когато работодателят е задължен да осъществява дейността си въз основа на нея, както в случая по нормативното изискване на член 57,ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Това застъпено от настоящия съдебен състав становище , едно от двете противоречиви, дали повод за образуване пред ОСГК на ВКС на тълкувателно дело № 2 / 2026 г., се основава на това, че правилото на член 328,ал.2 от КТ е ясно, не се нуждае от тълкуване и приемането на противното би означало дописване на закона.

По делото е безспорно, че в организационната структура на предприятието заеманата от въззиваемия длъжност „ главен юрисконсулт“ е в отдел „Процесуално представителство и договори“ на дирекция „Правна дейност“ и от това произтича пряката подчиненост на служителя на „ Ръководителя“ на отдела и на „ Директора“ на дирекцията - т. III от длъжностната характеристика. Тази подчиненост – пряка на посочените двама служители и опосредена – на главния изпълнителен директор - не изключва ищецът да има ръководни функции, ако на него са подчинени други служители, чиято работа контролира .

В отговора на исковата молба не е твърдян факт, като посочения във въззивната жалба - наличие на щат за длъжността „юрисконсулт“. Извън това наименованията на длъжностите не могат да служат за аргумент за 4 позиционирането им една спрямо друга в йерархично отношение. Необходимо е, с длъжностната характеристика или с друг вътрешен акт на работодателя да е възложено на „ главния юрисконсулт“ ръководството на трудовия процес на „юрисконсулта“ .

Видно от длъжностната характеристика ищецът няма подчинени служители. Самостоятелното планиране на работата при спазване на поставените срокове – като едно от основните задължения, посочени раздел I, няма отношение към изследвания критерий – осъществяване на ръководство на трудовата дейност на други служители/ работници в предприятието или негово поделение. Трудовите функции на ищеца се свеждат до изпълнение на задачи по правно – нормативно обслужване и осъществяване на процесуално представителство, по- конкретно : даване на становища по правни въпроси, в т.ч. относно изменение и прекратяване на трудови договори, сключване , изменение и прекратяване на договори във връзка с основните услуги, предлагани от дружеството и много други дейности от същия порядък.

Естеството на трудовите функции сочи, както правилно е приел СРС, че дейността му е типична, експертна - проява на юридическа правоспособност. Изводът в обжалваното решение, че сключването на 8.10.2025 г. на новия договор за възлагане на управлението заварва ищеца на длъжност, която не е част от ръководството на предприятието, както е дефинирано в §1,т.3 от ДР на КТ, е изведен в съответствие със закона и точния му смисъл.

Както СГС посочи, наличието на бизнес програма няма правно значение за правилното решаване на спора. При приемане на противното бизнес програма за предприятието има разработена и приета от Съвета на директорите с решение от 16.10.2025 г. преди прекратяването на трудовия договор в деня , следващ връчването на уволнителната заповед при отказ на дата 20.02.2026 г. За преценката за незаконосъобразност на уволнението на приложеното основание – член 328,ал.2 от КТ обаче е достатъчно, че уволненият ищец не е част от ръководството. Обусловен от основателността на иска по член 344, ал.1,т.1 от КТ е изводът, че в полза на служителя е възникнало вземане по член 225,ал.1 от КТ, но с оглед защитата на ответника– работодател, то е погасено чрез прихващане с насрещното му вземане по член 220,ал.1 от КТ. Уважаването на иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ и отхвърлянето 5 на иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ поради уважаване на възражението за прихващане е законосъобразен резултат и въззивният съд го потвърждава , като присъжда на въззиваемия сторените разноски за адвокатско възнаграждение за производството в размер на 500 евро .

Воден от горните съображения, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 13944 от 13.07.2026 г. по гр.д.

№ 10295/2026 г. по описа на СРС, ГО, 56 –ти състав.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, град София, бул. „ Акад. Ст.

Младенов“ № 1,бл.31 , ЕИК : ********* да заплати на Р. М. М., ЕГН :

********** от град София, ул. **** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 500 евро на основание член 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от посочения съгласно член 315,ал.2 от ГПК във връзка с член 317 от ГПК ден – 30.10.2026 г., при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

6