Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 14.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 227/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
14.05.2021
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Деница Цанкова Стойнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 67, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68, ал.1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • член 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 255 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 14 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 116, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 5 гр. П. , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Васил С. Гатов

Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОП- Пловдив) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600227 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н.Г., защитник на подс. Д.Б., срещу присъдата от 16.03.2021 г. по н.о.х.д. № 2521/20 г. по описа на ПОС, с която за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр.чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК на три години, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, за срок от пет години. С присъдата е уважен предявеният граждански иск за обезщетение на имуществени вреди, като подсъдимият е осъден да заплати на държавата, чрез министъра на финансите, инк. сума от 458 664.19 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и относно разноските.

В жалбата, която е своевременно депозирана, се твърди явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Искането, което не е придружено с конкретни съображения, е за намаляването на неговия срок.

При пренията адв. Г. потвърди искането за смекчаване на наказанието, като обърна внимание върху смекчаващите обстоятелства. Обоснова виждане за завишаване и на изпитателния срок по чл. 66 НК, респ. искане за неговото редуциране. Неговият доверител 1 се присъедини към изложените съображения и искания.

Представителят на АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с изложеното оплаквне и служебно, и обсъди доводите и съображения на страните, прие жалбата за частично основателна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, писмените доказателства, както и заключението на счетоводната експертиза – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Б. Б. е роден на *** год. в гр. П.. Завършил е висше военно образование. Женен е и се грижи за болната си съпруга и непълнолетно дете. В момента е безработен. Живее в гр.К., ул.“В.“ №11. Не е осъждан (вж. л. 261 от т.12 ДП).

Той бил едноличен собственик и управител на ЕООД „Д.“ гр. П., регистрирано с Решение № 2249 от 29.03.2004 г. по ф.д. №** г. на ОС-Пловдив със седалище и адрес на управление гр. П., ул.„К.” № 4. На 07.04.2004 г. „Д.” ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП-П.. По ЗДДС било регистрирано на 16.11.2004 г., а служебно дерегистрирано, считано от 06.10.2011г. (вж. том 12 ДП). На 11.07.12 г. прекратило търговската си дейност и на 22.08.2013г. било заличено (вж. л. 53-56 от т. 24 ДП).

След като регистрирал дружеството, Д.Б. започнал търговска дейност с него.

Счетоводното му обслужване поверил устно на св. Г.А. (вж. л. 35, т.12 ДП), собственик на „Г.“ ЕООД. Ползвал услугите на св. А. и за изготвяне и подаване на дневниците за покупки, дневници за продажби и справките-декларации по ЗДДС, за което съставил пълномощно (като физическо лице). По-късно св. А. регистрирал електронен подпис на дружеството и всички справки-декларации били подавани по електронен път.

Във връзка с дейността си дружеството водело счетоводство съгласно законите в страната. За всички покупки или продажби подсъдимият получавал или издавал фактури, които впоследстве представял на счетоводителя. Фактурите с номер на документа, датата, идентификационния номер на доставчика (при покупните фактури) и на получателя (при продажните фактури), вида на стоката или услугата, данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или данъчна основа на облагаема доставка със ставка 20% (при продажните фактури), начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или начислен ДДС 20% (при продажните фактури) били 2 отразявани и съответно вписвани в днениците за покупки и продажби от счетоводителя А..

Стойностите по всички фактури за продажби (общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях) били отразявани в раздел „А“ (Данни за начислен ДДС) от справките-декларации, които дружеството изготвяло. В раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били отразявани стойностите на всички фактури за покупки (общ размер на получени доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит). А в раздел „В“ (Резултат за периода) били отразявани ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне, съобразно разликата между ДДС по раздел „А“ и ДДС по раздел „Б“ (при по-голяма число на ДДС по раздел „А“ от раздел „Б“ – ДДС за внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване). Изготвените по описания начин справки-декларации ведно с дневниците за покупки и продажби били подавани след края на всеки месец (т.е. за всеки данъчен период), съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, в ТД на НАП-П. Подател на справките-декларации и дневниците, както беше казано по-горе, бил упълномощеният счетоводител св. Г.А..

Според разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица; възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 25 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл. 68, ал.1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Както в началото, така и през периода 2010 г. – 2011 г. основната дейност на дружеството се състояла в доставки на различни стоки и услуги.

До месец септември 2010 г. „Д.“ ЕООД документирало своята дейност съгласно законите в страната. Като регистрирано по ЗДДС лице то начислявало и внасяло дължим косвен данък – ДДС, формиран от реалните му продажби. Едновременно с това имало правото на приспадане на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки или услуги).

Подс. Б. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период. За целта трябвало да бъде намален дължимият ДДС (във връзка с продажбите). Това можело да се получи посредством отразяване в дневниците за покупки на фактури за нереални доставки.

В изпълнение на намисленото подсъдимият намерил фактури (безстокови, т.е. фиктивни), по които като продавач (издател на документа) фигурирал неработещ търговец или такъв, с който „Д.“ ЕООД не е имало търговски отношения през съответния данъчен период. След това организирал отразяването на тези фактури в дневниците за покупки. За реално 3 извършените продажби на дружеството издавал фактури, отразявани в дневниците за продажби. По този начин „Д.“ ЕООД получавало право на приспадане на данъчен кредит от начисления ДДС по декларираните безстокови фактури. И така се намалявал дължимият за внасяне ДДС, отразен в справките-декларции, което водело до избягване установяването и плащането на данъчните задължения за фирма „Д.“ ЕООД. Подобни операции били извършвани за следните данъчни периоди:

1. Данъчен период м.септември 2010г.

По неустановен начин в началото на м. септември 2010г. Б. се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ с посочени различни доставчици:

№ 804 от 2.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3175.20 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД

№ 822 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7016.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД

№ 573 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3010.20 лева с посочен доставчик „О.“ ЕООД

№ 1 от 8.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2514.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД

№ 2 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8120.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД

№ 4 от 13.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5039.60 лева с посочен доставчик "М." ЕООД

№ 167 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8626.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД

№ 980 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4170.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД

№ 272 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2990.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД

№ 985 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4718.30 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД

№ 177 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6924.80 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД

№ 181 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в 4 размер на 6080.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД

№ 987 от 10.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1584.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД

№ 977 от 1.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7597.20 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД.

Съзнавайки, че не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и посочените доставчици, т.е., че посочените фактури не отразяват реално предаване на фиксираната стока, той наредил на св. Г.А. да отрази посочените покупни фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за месец септември (изпълнявайки съответните счетоводни вписвания съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС). Последният не знаел, че тези фактури не документират реална стопанска операция (вж. л.127-140, т. 24 ДП).

В изпълнение на задълженията си по чл. 116, ал. 1 ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) Б. организирал подаването на справка-декларация по ЗДДС. За целта наредил на св.Г.А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В раздел „А“ от изготвения за отчетния период м. септември 2010г. проект на справка-декларация св. А. отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 474838,61 лева и начислен ДДС в размер на 94967,81 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 470283,80 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лева. В посочените стойности в раздел „Б” бил включен и ДДС по споменатите по-горе фиктивни фактури с данъчна основа 357 829, 50 лева, а именно в размер на 71 565.90 лева. Това отразяване довело до промяна в раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 911,10 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 715 65,90 лева. Проектът на справката-декларация и проектите на дневника за покупки и на дневника за продажби били одобрени от подс. Б., който ги и подписал.