Решение № 2079 от 28.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15120/2021
- Вид
- Решение № 2079
- Подписан
- 28.07.2022
- В сила
- 01.09.2022
- Състав
- Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 ал.4 · Закон за пътищата
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл.47 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2079 гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100115120 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, обективно съединени с акцесорни искове с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Й. М. твърди, че на 19.09.2018г. около 13,30ч. в гр.София, след като излязла от дома си на ул. „Овче поле“ №104 и се отправила по десния тротоар в посока към ул. “Пиротска“, се спънала в неравност на тротоара и паднала на земята. Посочва, че тротоарната настилка на мястото е изградена от плочки , които в голямата част са изцяло или частично пропаднали под нивото на останалите , а в друга част са изцяло или частично повдигнати над нивото на останалите. В следствие на удара ищцата пострадала, получила телесни увреждания, болки и страдания, подробно описани в исковата молба. Била хоспитализирана, проведено й е продължително лечение, но независимо от това все още не се е възстановила. Вследствие на инцидента се влошило и психическото здраве на ищцата.
Ищцата направила разходи във връзка с лечението и възстановяването си. Твърди, че описаните вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на задължението на С.о. да поддържа в изправност общинската пътна мрежа, съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника СО да й заплати сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на описания инцидент, и сумата 3 065,60лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили по повод на лечението й, ведно със законната лихва върху сумите от датата на инцидента 19.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.
Ответникът С.о. оспорва иска по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията , изложени в исковата молба , като твърди, че ищцата не е представила никакви доказателства за твърдения инцидент, както и за твърдението, че С.о. не е поправила тротоарната настилка. Посочва, че падането на ищцата може да е причинено и от други причини, свързани със здравословното и емоционалното състояние на ищцата. Ответникът оспорва размера на претендираните вреди като го намира за прекалено завишен и несъобразен със съдебната практика и с принципа за справедливост. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната 1 фактическа обстановка:
От разпита на св.Б.И., който е познат ищцата, се установява, че преди няколко години стоял пред кооперацията, в която живеела ищцата и я чакал да му даде събрани буркани за зимнина. Тя излязла от входа и му подала плик с буркани. Ищцата се движела с обикновени, равни обувки. Свидетелят поставил плика в колата си, а ищцата тръгнала по тротоара до сградата, който тротоар бил с разбити плочки. Когато свидетелят се обърнал да каже на ищцата „довиждане“, видял как тя се спънала и паднала тежко. Свидетелят и едно случайно преминаващ минувач помогнали на ищцата да се изправи - десният й крак бил „на една страна“. Свидетелят откарал ищцата до Пирогов. Там установи, че кракът на ищцата е счупен и тя останала в болницата. Свидетелят установява, че тротоара пред блока, в който ищцата живеела, бил доста разбит, плочките били разместени - имало плочки нагоре-надолу, имало като образувани дупки от разместените плочки.
Св.М.П., приятелка на ищцата, посочва, че инцидента с ищцата станал на рождения ден на свидетелката, 19.09. Имали уговорка да излязат заедно, но ищцата й се обадила, че била паднала и отива в Пирогов. На следващия ден свидетелката посетила ищцата в Пирогов, занесла й вещи. Ищцата била 10 дни в болницата. Тъй като ищцата живеела сама, свидетелката започнала да се грижи за нея. С помощна на свидетелката ищцата закупила помощни средства – патерици, инвалидна количка, бастун. Свидетелката придружавала ищцата до тоалетната, полагала й с прането, с обличане на бельо, с оправяне на чаршафите, приготвяла храна. Свидетелката й била инжекции, водела я на прегледи в Пирогов, за получаване на болнични листи. Ищцата била доста притеснена, била психически отпаднала, мислела че няма да се справи. Заради Ковид пандемията втората операция на ищцата била забавена. Според свидетелката ищцата не се е възстановила - и сега продължавали да излизат конци от операцията й, след продължително ходене, ищцата започвала да накуцва.
Отделно, невъзможността да работи се отразило на стопанската дейност и доходите на ищцата
Св.Н.Х., приятелка на ищцата, установява, че преди 3-4 години ищцата й се обадила по телефона и й казала, че е в Пирогов, била паднала на тротоара, с изкълчен и обърнат глезен, била оперирана. След известно време свидетелката посетила ищцата в дома й – ищцата била изплашена, притеснена дали ще може да ходи. Била в инвалидна количка. При ищцата имало жена, която се грижела за нея, изкарвала я с инвалидната количка на разходка.
Свидетелката посочва, че когато ходела у ищцата, пред блока й видяла хлътнали и начупени плочки. Свидетелката посочва, че ищцата й споделила по телефона, че след операцията й се подува крака, боли я, излизали конци от операцията, ищцата била притеснена. След година и половина направили втора операция на ищцата. През цялото това време ищцата не можела да работи, останала без доходи - тъй като тя имала частен бизнес и не била на заплата.
Свидетелката посочва, че наскоро видяла ищцата и тя й се оплакала , че все още има болки, излизали конци от мястото на операцията, и когато ходела, кракът й се подувал.
Видно от представена епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, ищцата, на 57г., е била приета в 3-та травматологична клиника на 19.09.2018г. , където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, е установено закрито счупване на подбедрицата. Проведено е оперативно лечение на счупването, изразяващо се във фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове. Ищцата е изписана на 28.09.2018г. Предписана й е терапия.
Видно от епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, ІІ клиника по ортопедия и травматология, на 27.07.2020г. ищцата е била хоспитализирана за 4 дни, до 30.07.2020г .
Извършено е отстраняване от костта на имплантираните уреди - тибия и фибула.
Видно от представените две епикризи на „Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД ищцата е изпълнявала два курса на рехибилитационни процедури през м.август 2021г.
Ищцата е била неработоспособна, удостоверено с издадени болнични листове, както следва: за периода 19.09.2018г. – 17.03.2019г. /при първоначалното увреждане/, 27.07.2020г.
2
– 29.08.2020г. /във връзка с втората операция /, 09.08.2021г. - 16.08.21г. и 23.08.21 30.08.21г. /по време на двата рехабилитационни курса/.
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че ищцата е получила триглезенно счупване на дясна глезенна става. Медико - биологичния характер на полученото увреждане е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице посочва, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца, което кореспондира с приложените документи по делото. При извършения на 12.05.2022г. медицински преглед на ищцата, вещото лице е установило наличието на два оперативни белега в областта на дясна глезенна става - надлъжен белег от външната страна на дясна глезенна става с дължина 8 см и дъговиден от вътрешната страна на дясна глезенна става с дължина 4 см. Установил е също и ограничен обем движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че пълно възстановяване при ищцата не е възможно. Ограниченият обем на движението на ставата има траен и необратим характер.
Във връзка с установяване на механизма на полученото увреждане, вещото лице посочва, че е възможно описаните в медицинската документация увреждания да са получени по начина, описан в исковата молба.
Като неоспорено от страните, съдът изцяло възприема заключението по съдебно медицинската експертиза.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Ответникът, С.о., е правен субект, на когото законът в чл.30 ал.4 от Закон за пътищата е възложил изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Тротоарът е общинска собственост /съобразно пар.7 ал.1 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА/ и неговата поддръжка е било задължение на С.о.. Поддържането е свързано с осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /така пар.1 т.14 от ДВ на ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП поддържане на пътната инфраструктура включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация.
Видно от представените по делото 12бр. ф-ри ищцата е направила разходи за заплащане на плаката за операцията на крака, за болничен престой, за доплащане на проходилка, за медикаменти и превръзки, за образна диагностика, за превръзки, за прегледи от лекар специалист и за преглед от ЛКК и за потребителска такса за физиотерапия общо в размер на 1065лв.
Представени са и 3бр. разписки, всяка от които подписана от ищцата и от св.М.П., в които е посочено, че св.Паунова е получила от ищцата суми за положени помощ и грижи във връзка с претърпяната травма на глезена. Първата разписка е за сумата 800лв., получена на 10.10.2018г., втората – за 800лв., получена на 21.12.2018г. и третата – за 400лв., получена на 25.02.2019г. Или общата стойност по трите разписки е 2000лв.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и представената по делото 3 медицинска документация съдът приема, че на 19.09.2018г. в гр.София, на ул.“Овче поле“, пред №104, докато се е движела по тротоара на жилищната сграда, ищцата е стъпила върху неравност на тротоара, в резултат на което е паднала на земята и е получила телесно увреждане - триглезенно счупване на дясна глезенна става.
Съдът възприема показанията на свидетелите, въпреки приятелските им отношения с ищцата и вероятната заинтересованост от изхода на делото. Съобразно правилото на чл.172 от ГПК съдът прецени показанията на свидетелите с оглед на останалите събрани по делото доказателства – медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза, и при съпоставяне на самите показания помежду им. Показанията на свидетелите не са в противоречие със заключението на вещото лице. Описаният от св.И. механизъм на получаване на телесното увреждане при ищцата се възприема от вещото лице, който счита, че е възможно получените от ищцата увреждания да са получени по начина, описан в исковата молба. Допустимо е механизмът на увреждането да бъде установен чрез свидетелски показания. След като не са оборени ангажираните от ищцата доказателства и съобразявайки правилата на доказателствената тежест, съдът приема за доказани описаните време, място и механизъм на настъпване на телесната увреда.
Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41f0a5cd-638a-49cc-8c5a-8ff24b218536