Решение № 512 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100103719 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано след отмяна по реда на чл. 240 ал. 1 ГПК на неприсъствено решение№ 263198 от 18.05.2021 г. по гр. дело № 5778/2020 г. на СГС I-3 състав. Предмет на делото са иск с правно основание чл. 200 ал. 1 вр. чл. 79 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявени от Р. К. Р. срещу Л. Х. Г..

Ищцата Р. К. Р. излага, че ответницата Л. Х. Г. сключила с „А.“ ЕООД предварителбен договор за продажба от дружеството на ответницата на автомобил „Рено 3ое“ при цена от 59 500 лева. Бил съставен окончателен договор и приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г., който удостоверявал предаване и приемане на автомобила във функционално и годно за ползване състояние, съответстващо на предварително направения оглед. На същата дата била издадена фактура за продажната цена, която цена следвало да се плати по банков път. Ответницата заплатила само 23 000 лева от уговорената цена. С договор за цесия от 27.01.2020 г. ищцата придобила от „А.“ ЕООД вземанията срещу ответницата в размери 36 500 лева главница и 20 000 лева неустойка. На основание изложените обстоятелства, ищцата К. Р. прави искане до съда да осъди ответницата Л. Х. Г. да й заплати сумата от 36 000 лева неплатена част от цената на продаден и предаден автомобил с договор за продажба на МПС от 16.05.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 17.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 2400 лева и законна лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответницата Л. Х. Г. чрез процесуалния си представител адвокат Е. Е. оспорва иска със следните възражения:

1

- възражение за недължимост на претендираните суми;

- възражение за ненадлежното й уведомяване от цедента по чл. 99 ал. 3 ЗЗД за цесията;

- възражение за липса на предмет на договора за продажба, предвид липсата на описание на автомобила в договора;

- възражение за въвеждането й в заблуждение от управителя на „А.“ ЕООД при покупката на МПС и последващото му прехвърляне от ответницата на трето лице, със скриване на обстоятелството, че автомобилът е бил предмет на договор за лизинг и се е издирвал от властите в Австрия.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото е прието за безспорно сключването на предварителен договор за продажба на МПС автомобил „Рено Зое“ рама VF1AG000862566290 на 16.05.2019 г. с уговорена цена от 59500 лева, предаването на автомобила от „А.“ ЕООД на ответницата Л. Х. Г. на 17.05.2019 г. и заплащането от ответницата Л. Х. Г. на сумата от 23 000 лева. По делото не са представени доказателства за заплащането от ответницата на остатъка от продажната цена в размер на 36500 лева, нито за други обстоятелства, обуславящи извод за погасяването на това вземане. Поради това съдът приема, че ответницата като купувач на автомобила по договора за продажба, дължи сумата от 36500 лева, която е неплатената част от продажната цена на автомобила.

Ответницата оспорва материалноправната легитимация на ищцата като цесионер по договора за цесия на вземането, сключен с продавача на автомобила "А." ЕООД. Оспорен е по реда на чл. 193 ГПК подписът върху договора за цесия на управителя на дружеството - цедент П.И. Б. (починал на 05.11.2020 г.). Автентичността на подписа на управителя на дружеството цедент се установява от изготвената съдебно-графическа експертиза на подпис. Неоснователен е и доводът на ответницата за неуведомяването й от цедента за извършената цесия по реда на чл. 99 ал. 4 ГПК. Последицата от неуведомяването на длъжника от предишния кредитор за цесията е, че изпълнението към цедента би довело до погасяване на задължението.

Неуведомяването по реда на чл. 99 ал. 4 обаче не води до недължимост на вземането.

Тези съображения дават основание на съда да приеме, че ответницата Л.

Х. Г. дължи сумата от 36500 лева неплатената част от продажната цена на автомобила на ищцата Р. К. Р. като приобретател на вземането по договор за цесия от 27.01.2020 г. Искът с правно основание чл. 200 ал. 1 вр. чл. 79 ЗЗД е основателен.

Върху вземането от 36500 лева ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба. В предварителния договор за продажба на МПС се съдържа уговорка за заплащане на уговорената цена след регистрация на МПС в КАТ. Договорът съдържа неустоечна клауза в случай, че купувачът регистрира закупеното МПС, но не заплати продажната цена до 07.08.2019 г. Уговорката за заплащане на цената след регистрация на 2 автомобила следва да се квалифицира като условие за възникване изискуемостта на вземането по смисъла на чл. 25 ЗЗД. По делото не са представени доказателства дали автомобилът е регистриран и на коя дата. В отговора на исковата молба ответницата твърди (л. 8), че на 05.07.2019 г. е продала автомобила на трето лице Ю.Д.П. с договор с нотариална заверка на подписите. Това е изискуемата форма за прехвърляне на регистрирано МПС съгласно чл. 144 ал. 2 ЗДвП. Поради това съдът приема твърдението като признание от стана на ответницата, че към дата 05.07.2019 г. автомобилът е бил регистриран. Срокът за заплащане на остатъка от продажната цена е изтекъл на 07.08.2019 г. От следващия ден 08.08.2019 г. ответницата следва да се счита изпаднала в забава и от тази дата до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата молба - 23.06.2020 г. дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума, съгласно чл. 86 ЗЗД. Размерът на законната лихва за този период е 3254,59 лева. Искът с правно основание чл.

86 ЗЗД е за сумата от 2400 лева и е основателен в предявения размер.

Ответницата дължи на ищцата разноски в размер на 3719,20 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Х. Г. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. „Западен парк“ ул. „******* да заплати на Р. К. Р. ЕГН **********, адрес: гр. София, Столична община район „Банкя“ ул. „******* № 17 сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева неплатена част от продажна цена на лек автомобил "Рено Зое" с рама VF1AG000862566290, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г. до 23.06.2020 г.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването по чл. 193 ГПК на истинността на предварителен договор от 16.05.2019 г., сключен между "А." ЕООД и Л. Х. Г..

Осъжда Л. Х. Г. да заплати на Р. К. Р. разноски в размер на 3719,20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3