Определение № 3125 от 12.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3125 гр. Бургас, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500718 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.407, ал.1, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. И. В. от гр.*****, ул.“*******“ № **, ЕГН **********, против разпореждане № 14147 от 27.12.2024 г. по гр.д.№ 8395/2022 г. по описа на БРС, с което е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на Л. Г.

С. от гр.******, ж.к.“******“, бл.**, вх.**, ЕГН **********, срещу В. И. В., за присъдените разноски от 1500 лв., съгласно постановеното по делото решение от 02.07.2024 г.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното разпореждане, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че БРС е постановил издаването на изпълнителен лист, без да съобрази изявленията на страните по протокол № 1465 от 23.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1349/2024 г. на БОС, че делото се прекратява, тъй като между страните е постигнато споразумение, съгласно което ищецът трябва да продаде имота на ответницата, а нейното задължение е да не претендира разноските от първата инстанция. Поради това, счита, че не дължи разноските и изпълнителният лист е неправилно издаден. Изложени са съображения и за неправилност на съдебното решение на БРС. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е постановено издаването на изпълнителния лист.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Л. Г. С., с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:

С Решение № 1343/02.07.2024 г. по гр.д.№ 8395/2022 г. по описа на БРС е 1 прието за установено по отношение на Л. Г. С., че В. И. В. е собственик на 114 кв.м.

(1/2 от 228/456) ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, като е ОТХВЪРЛЕН иска за осъждане на Л. С. ДА ПРЕДАДЕ на В. В. владението върху 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената част от описания поземлен имот. С решението е ОТХВЪРЛЕН и иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на Л.

С. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. сумата от 800 лв. - обезщетение за лишаването му от правото на ползване на собствените му 63,75/255 кв.м.ид.ч. от незастроената част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, за периода 24.10.2022 г. 30.12.2022 г., ведно със законната лихва от поканата до окончателното плащане. С решението на основание чл.78, ал.3 ГПК В. В. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. сумата от 1500 лв. за направените по делото разноски.

Това решение е обжалвано от В. В., за което е образувано възз.гр.д.№ 1349/2024 г. по описа на БОС, като в съдебното заседание, проведено на 23.10.2024 г., въззивникът В. е направил изявление, че оттегля подадената от него въззивна жалба, поради постигнато с ответницата споразумение. В тази връзка, от процесуалния представител на въззиваемата С. е изразено съгласие с оттеглянето на жалбата и е потвърдено постигнато между страните споразумение за окончателното приключване на съсобствеността, като г-н В. продаде своята част от имота на ответницата за 16 500 лв. Направо е и изявление от адвоката, че няма да претендират разноските от първата съдебна инстанция. Така, с протоколно определение № 1465/23.10.2024 г. на основание чл.264, ал.1 ГПК въззивният съд е прекратил производството по в.гр.д.№ 1349/2024 г. по описа на БОС. Прекратителното определение не е обжалвано от страните, поради което решение № 1343/02.07.2024 г. по гр.д.№ 8395/2022 г. по описа на БРС е влязло в законна сила на 31.10.2024 г.

С молба от 23.12.2024 г. ответницата Л. С. е поискала от районния съд да й бъде издаден изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски с решението по гр.д.№ 8359/2022 г. по описа на БРС. По повод молбата е постановено обжалваното понастоящем разпореждане № 14147/27.12.2024 г. по гр.д.№ 8359/2022 г. на БРС, с което съдът като е съобразил, че решението от 02.07.2024 г. е влязло в сила и подлежи на изпълнение, е постановил в полза на молителката С. да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените й съдебно-деловодни разноски. Изпълнителният лист е издаден на 30.12.2024 г.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че районният съд неправомерно е издал изпълнителен лист в полза на ответницата. Съгласно разпоредбите на чл.404-406 ГПК, изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 ГПК актове, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В нормата на чл.404, т.1, предл.първо ГПК, като актове, представляващи изпълнително основание и подлежащи на принудително изпълнение, са посочени влезлите в сила решения на съдилища. В случая, първоинстанционното съдебно решение № 1343/02.07.2024 г. по гр.д.№ 8395/2022 г. по описа на БРС, с което в полза на Л. С. са присъдени съдебни разноски в размер от 1500 лв., е в влязло в законна сила на 31.10.2024 г., поради което подлежи на изпълнение. Следователно, в случая са налице предпоставките по чл.404, т.1, предл.първо ГПК и съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист, като изложените в тази връзка възражения от жалбоподателя са неоснователни.

2

Настоящият съд не споделя доводите в жалбата, че обжалваното разпореждане било неправилно, тъй като БРС не бил съобразил изявленията на страните по протокол № 1465 от 23.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1349/2024 г. на БОС.

Действително в съдебния протокол по посоченото дело са записани изявленията на страните – въззивникът В. е направил изявление, че оттегля подадената от него въззивна жалба, поради постигнато с ответницата споразумение, а процесуалният представител на въззиваемата С. е изразил съгласие с оттеглянето на жалбата и е потвърдил за постигнато между страните споразумение за окончателното приключване на съсобствеността, като г-н В. продаде своята част от имота на ответницата за 16 500 лв., както и изявление от адвоката, че няма да претендират разноските от първата съдебна инстанция. В случая, обаче производството по в.гр.д.№ 1349/2024 г. по описа на БОС е прекратено на основание чл.264, ал.1 ГПК – поради оттегляне на въззивната жалба, като в тази хипотеза са без значение мотивите, поради които страната оттегля жалбата си и десезира съда, като без правно значение за дължимостта на разноските в първата инстанция са и изявленията на адвоката, че няма да ги претендира. Ето защо, неправилно се счита от жалбоподателя, че въззивното производство е било прекратено поради постигнато между страните споразумение, по което ответницата се е задължила да не претендира разноски, тъй като при такова прекратяване на делото е необходимо постигнатото споразумение да бъде обективирано в съдебния протокол и одобрено от съда, в резултат на което се стига до обезсилване на първоинстанционното решение по спора, а настоящият случай очевидно не е такъв.

В частната жалба са изложени и доводи по правилността на съдебното решение по гр.д.№ 8359/2022 г. по описа на БРС, които обаче не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл.407 ГПК, а по реда на инстанционния контрол, който в случая е приключил с влизане в сила на решението.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че районният съд правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.404, т.1 и чл.406 ГПК е постановил издаването на изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски в размер на 1500 лв., направени от ответницата в първоинстанционното производство.

Ето защо, частната жалба против разпореждане № 14147/27.12.2024 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.407 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. И. В. от гр.*****, ул.“*******“ № **, ЕГН **********, против разпореждане № 14147 от 27.12.2024 г. по гр.д.№ 8395/2022 г. по описа на БРС, с което е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на Л. Г. С. от гр.******, ж.к.“********“, бл.**, вх.**, ЕГН **********, срещу В. И. В., за присъдените разноски от 1500 лв., съгласно постановеното по делото решение от 02.07.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4