Решение № 4773 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4128/2026
- Вид
- Решение № 4773
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4773 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104128 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ИНТЕР Д“ ООД, ЕИК 115619066, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Варна“ № 5, чрез адв. Я. К., срещу „УЛТРА КАРГО“ ЕООД, ЕИК 208536945, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап.
16, с която е предявен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6435,01 евро (шест хиляди четиристотин тридесет и пет евро и един евроцент), представляваща неплатена сума по фактури за продажба на млечни и месни продукти, а именно: 24,92 евро п о Фактура *****/02.03.2026 г.;
1 154,37 евро п о Фактура *****/25.03.2026 г.; 575,27 евро п о Фактура *****/27.03.2026 г.; 1 194,13 евро по Фактура *****/30.03.2026 г.; 541,93 евро п о Фактура *****/02.04.2026 г.; 542,27 евро п о Фактура *****/02.04.2026 г.;
1 005,25 евро п о Фактура *****/06.04.2026 г.; 47,72 евро п о Фактура *****/06.04.2026 г.; 289,85 евро п о Фактура *****/07.04.2026 г.; 262,85 евро по Фактура *****/07.04.2026 г. и 796,69 евро по Фактура *****/08.04.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът „ИНТЕР Д“ ООД и ответникът „УЛТРА КАРГО“ ЕООД са в трайни търговски отношения по продажба и 1 доставка на млечни и месни продукти. По силата на установената търговска практика ищцовото дружество, в качеството си на производител на млечни и месни продукти, продавало на ответното дружество млечни и месни продукти след предварителна заявка, като з а извършената продажба и доставка били издавани данъчни фактури. Сочи се, че към месец април 2026 г. ответникът не бил заплатил на ищеца сумата от общо 6435,01 евро, дължима по следните фактури: Фактура *****/02.03.2026 г. – 24,92 евро; Фактура *****/25.03.2026 г. - 1 154,37 евро; Фактура *****/27.03.2026 г. – 575,27 евро; Фактура *****/30.03.2026 г. - 1 194,13 евро; Фактура *****/02.04.2026 г. – 541,93 евро;
Фактура *****/02.04.2026 г . – 542,27 евро; Фактура *****/06.04.2026 г. 1 005,25 евро; Фактура *****/06.04.2026 г . – 47,72 евро; Фактура *****/07.04.2026 г. – 289,85 евро; Фактура *****/07.04.2026 г. – 262,85 евро;
Фактура *****/08.04.2026 г. – 796,69 евро. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си з а продажба и доставка на заявените стоки. Сочи, че е поканил ответника да заплати сумите на 09.04.2026 г., като му е предоставил 7-дневен срок за това, но изпълнение не последвало.
По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.
Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „УЛТРА КАРГО“ ЕООД.
В съдебно заседание ищецът „ИНТЕР Д“ ООД се представлява от адв. Я.
К., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът „УЛТРА КАРГО“ ЕООД, редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не изпраща законен или процесуален представител. Не взима становище по спора.
Съдът, като съобрази направеното от процесуалния представител на ищеца – адв. Я. К., искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В процесния случай ответното дружество „УЛТРА КАРГО“ ЕООД не е 2 депозирало отговор на исковата молба, не изпраща законен или процесуален представител в първото по делото заседание, не е направило искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. С разпореждането по чл. 131 от ГПК и определението за насрочване на делото, надлежно връчени на ответното дружество, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването на негов законен или процесуален представител в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесното задължение. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ следва да се уважи по този ред.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 1543,99 евро, от които: 257,40 евро държавна такса в настоящото исково производство; 780,00 евро – адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство; 20,45 евро - държавна такса в обезпечителното производство; 2,56 евро - държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 400,00 евро - адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство; 83,58 лв. – такси по изпълнително дело на ЧСИ Р.Р.. За заплащането на претендираните разноски за държавни такси и за адвокатско възнаграждение в брой ищецът е представил писмени доказателства по делото. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разноските, направени от страната за държавни такси и процесуално представителство и защита в производството по допускане на обезпечение, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса и следва да бъдат реализирани при условията на чл. 78 от ГПК (в този смисъл Решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015 г. на ВКС, IV г.о.). Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 1543,99 евро.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УЛТРА КАРГО“ ЕООД, ЕИК 208536945, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап.
16, да заплати на „ИНТЕР Д“ ООД, ЕИК 115619066, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Варна“ № 5, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ, сумата в общ размер на 6435,01 евро (шест хиляди четиристотин тридесет и пет евро и един евроцент), представляваща неплатена сума по следните фактури за продажба на млечни и месни продукти, а именно: Фактура *****/02.03.2026 г., Фактура *****/25.03.2026 г., Фактура *****/27.03.2026 г., Фактура *****/30.03.2026 г., Фактура *****/02.04.2026 г., Фактура *****/02.04.2026 г., Фактура *****/06.04.2026 г., Фактура *****/06.04.2026 г., Фактура *****/07.04.2026 г., Фактура *****/07.04.2026 г. и Фактура *****/08.04.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „УЛТРА КАРГО“ ЕООД, ЕИК 208536945, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап.
16, да заплати на „ИНТЕР Д“ ООД, ЕИК 115619066, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Варна“ № 5, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1543,99 евро – разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4