Решение № 4726 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4726 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100329 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.

„България“ № 81В, с която са предявени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Т.

Б., ЕГН **********, с адрес ******, дължи на ищеца сумата от 306,78 евро главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****** от 07.07.2020 г., сключен със “Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., сумата от 46,50 евро – договорна лихва върху главницата по Договор за паричен заем, дължима за периода 07.07.2020 г. – 07.01.2021 г., сумата от 122,71 евро – законна лихва за забава върху главницата, за период на забава от 07.01.2021 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2025г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14647/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІ гр.с.

Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и с оглед указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявява настоящия иск. Ищцовото дружество посочва, че на 07.07.2020 г. ответникът Н. Т. Б. бил сключил Договор за потребителски кредит № ****** със “Сити Кеш” ООД, по силата на който получил сумата от 600 лева/306,78 евро, срещу задължение да върне сумата на една вноска в срок 1 до 07.01.2021 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.29 %. Поддържа се, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият отговарял на нормативните изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Изтъква се още, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на ЗПФУР. В допълнение към това ищецът сочи, че кредитополучателят бил получил и отпусната му парична сума, без обаче същата да е възстановена. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. дружеството “Сити Кеш” ООД като цедент прехвърлило своите вземания по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за която цесия длъжникът бил уведомен. Развити са съображения за редовното уведомяване на длъжника за настъпила цесия на вземането, вкл. и уведомяване чрез връчване на препис от исковата молба. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от ответникът Н. Т. Б., чрез назначения му особен представител – адв. С. К., с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че липсват доказателства, установяващи, че цесията е надлежно съобщена на длъжника, респ. няма действие спрямо него и същият не дължи суми на ищцовото дружество. В тази връзка счита, че уведомяването чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията в случая нямало същият ефект по смисъла на чл. 99, ал.

3 ЗЗД, тъй като длъжникът се представлявал от особен представител. Излагат се аргументи за недействителност на договора за кредит, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР и неправилно в процента на оскъпяване на била включена начислена неустойка по чл. 6.2 от договора за кредит. При това положение поддържа, че посочения в договора ГПР не съответствал на реално приложимия такъв. Излага възражения и за нищожност на въпросната клауза за неустойка. Счита, че описаните нарушения не могат да бъдат заменени с императивните разпоредби на закона и въпросните пороци не могат да се санират. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Заявено е и възражения за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14647/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІ гр.с., образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № ******. Същата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което са 2 дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в търсения размер, като установи наличието на валиден Договор за потребителски кредит № ****** от 07.07.2020 г., сключен от разстояние чрез средствата за комуникация между ответника и „Сити Кеш“ ООД, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /че кредиторът е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите. Ищецът следваше да докаже и сключването на договора за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит от разстояние да са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор.

В тази връзка е за отбелязване, че съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена информация.

Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

От събрания по делото доказателствен материал, както в хода на исковото производство, така и от данните по заповедното дело, се установяват предпоставките, визирани в закона и общите условия на „Сити Кеш“ ООД, свързани с надлежно сключване на конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник. Това обстоятелство не се оспорва също така от ответната страна.

От съществено значение за доказване на сключения договор за кредит 3 са и данните от представената от ищеца справка от ИзиПей АД за превод на сума с наредител „Сити Кеш“ ООД и основание „заем съгл. дог. ******“, която е изплатена на каса на Н. Б. на дата 07.07.2020 г., когато е сключен и кредита.

Представен е по делото още и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 13.01.2022 г., сключен между „Сити Кеш” ООД, като цесионер, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цедент. Налице е по делото и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета.

Видно от представеното приложение към договора за цесия, предмет на същия са били и вземанията на „Сити Кеш” ООД срещу ответника Н. Б. по Договор за потребителски кредит № ****** от 07.07.2020 г. Цесията също така е надлежно съобщена на длъжника Н. Б., доколкото към исковата молба е приложено уведомление за цесията от цесионера, упълномощен от цедента, което уведомление е редовно връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. Като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 238, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока е и цитираната от ищцовото дружество съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и спрямо ответника, поради което страни по материалното правоотношение понастоящем са страните и по настоящото процесуално правоотношение.

С оглед на горното неоснователно се явява възражението, че ответната страна не е уведомена за извършената цесия по надлежния начин. Както се посочи, към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда. Поради това уведомлението за цесията следва се счете за редовно връчено на длъжника. В подкрепа на горното е и изискването на чл. 47, ал. 6 от ГПК да се назначава особен представител, както е сторено по делото, след като съдът се увери в редовността на връчването на исковата молба и приложенията към нея.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано в хода на делото сключването на разглеждания Договор за потребителски кредит № ****** от 07.07.2020 г., между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, и Н. Б., както и че заемната сума от 600 лева/306,78 евро е предадена на кредитополучателя Б. от кредитодателя по сделката. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 13.01.2022 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „АПС Бета България“ ЕООД е променен кредиторът по сделката, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Съгласно договора на кредитополучател, е отпусната сумата от 600 лева/306,78 евро от дружеството-кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен годишен лихвен процент от 40,05 % и посочен годишен процент 4 на разходите – 47,29 %. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл.6.2, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 407,06 лв./ 208,13 евро. За длъжника е предвидено задължение – чл. 6.1 от Договора вр. чл. 33 от ОУ, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита – безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка.