Решение № 1460 от 05.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

С. Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от С. Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502068 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.439, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. А. И. чрез адв. И.

С., против решение №2383 от 27.05.2024 г., постановено по гр.дело №15009/2023 г. на ПдРС, ХХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от С. А. И. против „*********“ ЕАД искове за признаване за установено, че същата не дължи сумите по изпълнителен лист от 14.07.2011 г. по ч.гр.дело №7736/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив - сумата от 1425.39 лв. главница - задължение по договор за потребителски кредит PLUS-01294268 от 13.11.2008 г., сумата от 596.65 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 28.02.2011 г., 292.95 лв. законна лихва за забава за периода от 29.05.2009 г. до 15.04.2011 г., ведно със законната лихва от заявлението – 26.04.2011 г. до изплащане на вземането, 46.30 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумите по изпълнителен лист от 01.08.2011 г. по ч.гр.дело №7735/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив - сумата от 1314.38 лв. главница, 526.86 лв. договорна лихва от 30.04.2009 г. до 30.12.2010 г., 270.13 лв. законна лихва от 29.05.2009 г. до 15.04.2011 г., ведно със законната лихва от 26.04.2011 г. до изплащането, както и 42.23 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело №20118240402810 по описа на частен 1 съдебен изпълнител ****** с рег. № ****, район на действие Окръжен съд – Пловдив, и е осъдена да заплати на „********“ ЕАД сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от С. А. И. срещу „*******“ ЕАД.

Ищцата твърди, че при завръщането си от чужбина на 09.10.2023 г. открила залепено уведомление за книжа по изпълнително дело №201182440402810 от съдебен изпълнител ******* като на същия ден получила съобщение за образуване на изпълнително дело, ведно с изпълнителен лист от 14.07.2011 г. по ч.гр.дело №7736/2011 г. и изпълнителен лист от 01.08.2011 г. по ч.гр.дело №7735/2011 г. От първия изпълнителен лист 2 било видно, че дължи на „********“ ЕАД сумата от 1425.39 лв. главница, задължение по договор за потребителски кредит PLUS-01294268 от 13.11.2008 г., сумата от 596.65 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 28.02.2011 г., 292.95 лв. законна лихва за забава за периода от 29.05.2009 г. до 15.04.2011 г., ведно със законната лихва от заявлението – 26.04.2011 г. до изплащане на вземането, 46.30 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по втория изпълнителен лист – 1314.38 лв. главница, 526.86 лв. договорна лихва от 30.04.2009 г. до 30.12.2010 г., 270.13 лв. законна лихва от 29.05.2009 г. до 15.04.2011 г., ведно със законната лихва от 26.04.2011 г. до изплащането, както и 42.23 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. На ищцата не било известно да дължи каквото и да било на посоченото дружество, както и на ответното дружество, като от съобщението ставало ясно, че ответникът встъпил в правата на „***********“ ЕАД по силата на договор за цесия. Ищцата не била получавала никакви уведомления, призовки, покани за доброволно изпълнение, не бил известен фактът на цедиране. Имала постоянен адрес в Б., независимо, че от 2013 г. живеела и работила в Г., но на адреса живеели хора, които биха я уведомили в случай на нужда. Счита, че не дължи посочените суми, като от датата на издаване на изпълнителния лист – 14.07.2011 г. или от датата на дължимост на вземането – 30.04.2009 г., както и от датата на встъпване на цесионера – 10.09.2015 г. до датата на получаване на съобщение за образуваното изпълнително дело – 09.10.2023 г., бил изтекъл 5 – годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД и вземането било погасено по давност. Иска се да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество посочените суми. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. На 13.11.2008 г. между „**********“ ЕАД и С. А. И. бил подписан договор за кредит №PLUS-01294268 от 13.11.2008 г., както и на 17.09.2008 г. договор за кредит № PLUS01263890. Задълженията по договорите не били изпълнени, поради което кредитодателят се снабдил за дължимите суми с изпълнителни листове от 14.07.2011 г. и от 01.08.2011 г. по ч.гр.дело №7736/2011 г. и ч.гр.дело №7735/2011 г. По молба на дружеството било образувано изпълнително дело №20118240402810, като с молбата за образуване дружеството възложило на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната погасителната давност, като се съдържа позоваване на ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. Описани са в отговора извършените изпълнителни действия, като фактът, че длъжникът не бил получил конкретно съобщение или покана не означавало, че изпълнителното дело е опорочено или нередовно. Счита, че погасителната давност за вземанията не е изтекла. Съдържа се позоваване на съдебна практика. На 15.05.2015 г. между кредитодателя и ответното дружество бил сключен договор за цесия, по силата на който били прехвърлени вземанията по посочените договори за кредит с ищцата, а с пълномощно предишният кредитор упълномощил ответното дружество да уведоми всички длъжници за 3 цесията. Положена била от ответното дружество дължимата грижа уведомлението да достигне до ищцата. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски

От състава на районния съд са изложени подробни, обосновани и съобразени със съдебната практика съображения, че искът е неоснователен, тъй като не е изтекла предвидената от закона давност, като се е аргументирал, позовавайки се и на извършените изпълнителни действия. Изводите са правилни и законосъобразни.

В случая ищецът претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издаден срещу него изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Съдебната практика е категорична, че в този случай давността е петгодишна. Приема се, че в производството по издаване на заповед за изпълнение законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл.

439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

4

При разглеждане на твърденията на жалбоподателката, че вземането е погасено по давност, следва да се разгледа и дали това не е станало в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес (а именно на това се позовава И.), като в този случай следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От приложеното изпълнително дело

№2810/2011 г.

(20118240402810) по описа на ***********на КЧСИ, с район на действие – района на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че е образувано на 07.12.2011 г. с разпореждане на ЧСИ от същата дата въз основа на молба от „**********“ ЕАД с приложени два изпълнителни листа от 01.08.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №5671/10.05.2011 г. по ч.гр.д.

№7735/2011 г. по описа на РС Пловдив, и от 14.07.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №5322/27.04.2011 г. по ч.гр.д. №7736/2011 г. по описа на същия съд, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. С молбата са възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното дело са изискани различни справки, включително и за наличие на публични задължения, за трудови договори и имущество. Изпратена е ПДИ на 26.11.2012 г., която не е връчена, а е залепено уведомление на 12.01.2013 г. на входната врата на жилищния блок, и е пуснат екземпляр и в пощенската кутия.

Нова ПДИ е изпратена на 30.10.2013 г. (л.119 от първоинстанционното дело), като на 25.11.2013 г. отново е залепено уведомление.