Разпореждане № 23330 от 12.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23330 гр. София, 12.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.И.И като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело № 20241110106577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „...“ ЕООД срещу Д. В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Н.” е видно, че длъжникът има настоящ адрес в Северна Македония от 15.10.2015 г. При липсата на представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.

Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в България, независимо от обичайното си местопребиваване).

Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 5816/2017 г. и др./

С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд

1

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 34859 от 02.02.2024 г. на „...“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. В..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2