Решение № 347 от 06.08.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1408/2025
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 27.08.2025
- Състав
- Магдалена Момчилова
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. Стара Загора, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20255530201408 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. П. П., подадена чрез адв. М. Н. против наказателно постановление №25-1228-001285 от 14.04.2025 година на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора с което й е повдигнатото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, във връзка с което са й наложени на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП следните административни наказания: глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателя не се явява, но чрез адв. М. Н. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Излага допълнителни аргументи. Претендира направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. При условията на 1 евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С наказателно постановление № 25-1228-001285/14.04.2025г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя З. П. П. е наложено наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
От фактическа страна е прието следното: на 29.03.2025 г. около 08.55 ч. в град Стара Загора, по околовръстен път срещу база „Логистик БР в посока изток, З. П. управлявала лек автомобил „Ауди“ с per. № ***, собственост на Ж.
С. Ж.в, а водачът го управлявал след употреба на алкохол. Изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA 0123, като с проба № 00504/29.03.2025г. уредът отчел 0,70 на хиляда алкохол. На П. бил връчен талон за изследване № 294858 със 7 бр. холограмни стикери с номер отговарящи на номера на талона. Дала кръв за изследване, била изготвена ФХЕ № А 88/02.04.2025г. било установено съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба с краен резултат 0,58 на хиляда.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GА № 915745/29.03.2025г., съставен от старши полицай при 01 РУ при ОД на МВР - Стара Загора.
Към административнонаказателната преписка са приложени:
- талон за изследване № 294858/29.03.2025г., от който е видно, че при извършената проверка с Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA 0123, техническото средство отчело 0,70 на хиляда алкохол в издишания от З. П. въздух. В талона е посочено, че бил връчен на П. в 09.55 часа;
- резултатите от техническото средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA 0123- проба № 00504/29.03.2025г., направена в 08,58 часа, от които е видно, че са отчетени 0,70 на хиляда в издишания от П. въздух;
- протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за 2 употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.03.2025г., от който се установява, че З. П. отрича употреба на алкохол, както и че дала кръв за изследване;
- протокол за извършено химическо лабораторно изследване / химическа експертиза № А-88/02.04.2025г., от която е видно, че изследването е направено чрез газхроматографски метод, като и двата резултата са отчели 0,58 на хиляда;
- протокол за извършено химическо лабораторно изследване / химическа експертиза № А- 88 П/08.05.2025г., от който е видно, че при извършен повторен анализ на дадената от П. кръв за изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта й – 0,31 на хиляда.
- справка за нарушител/водач от 21.05.2025г.
- заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, която касае компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Й. Й. – актосъставител и свидетелят по акта Диян С. Г. се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.
По отношение на вмененото на П. нарушение, настоящия съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
3
От обективна страна, З. П. П. на 29.03.2025 г. около 08.55 ч. в град Стара Загора, по околовръстен път срещу база „Логистик БР в посока изток, управлявала лек автомобил „Ауди“ с per. № ***, собственост на Ж. С. Ж.в, след употреба на алкохол.
При извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA 0123, последното отчело - вж. проба № 00504/29.03.2025г.0,70 на хиляда алкохол.
След като на П. бил връчен талон за изследване № 294858/29.03.2025г със 7 бр. холограмни стикери, тя дала кръв за изследване. Била изготвена ФХЕ № А-88/02.04.2025г., съгласно която било установено съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба с краен резултат 0,58 на хиляда.
След връчването на процесното наказателно постановление на 29.04.2025г. на З. П. П., последната на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози подала молба до административнонаказващия орган за извършване на повторен химически анализ за нейна сметка.
Вследствие на това бил изготвен протокол за извършено химическо лабораторно изследване / химическа експертиза № А-88П/08.05.2025г., от който е видно, че при повторния анализ на дадената от П. кръв за изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта й – 0,31 на хиляда.
При това положение, няма как да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо З. П. П., тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта й е под 0,5 на хиляда, а разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въздига в нарушение само онази концентрация на алкохол в кръвта на водачите, която надвишава този размер.
С оглед пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че ако не бе поискан и съответно изготвен повторен химически анализ, то тогава спрямо жалбоподателката
П. следваше да се реализира административнонаказателната отговорност по реда на чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като според настоящия състав конкретното нарушение не се характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
4
По отношение на наложените административни наказания – същите са определени съобразно фиксирания размер, посочен от законодателя, поради което и е безпредметно отделното им обсъждане.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., което е заплатено изцяло и в брой, тъй като са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, в който адв. Н. посочва, че сумата е платена в брой и има характер на разписка. Така определеният размер съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на фактическата и правна сложност на делото. С процесното НП на жалбоподателя са били наложени две отделни наказания, едното от които е глоба в размер на 200 лева, а другото - лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400,00 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, който се явява съответен на предоставения обем на защита.
Водим от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-001285/14.04.2025г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора с което на З. П.
П. с ЕГН ********** е наложено наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от нея нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на З. П. П. с ЕГН ********** разноски в размер на 500,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6