Решение № 151 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501414 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д.12 749/22 г. по описа на СГС Р.

И. И.. С решение по делото № 928/16.02.25 г. съдът е оставил без уважение предявените искове от Р. И. И. (цесионер на вземане на Крит ЕООД по отношение на Ю. България АД) срещу ответника Ю. България АД с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД (главен иск), чл. 55, пр. 1 или 3 ЗЗД и 59 ЗЗД (евентуални искове) за сумата 44 328 лв. и е отхвърлил претенциите на ищеца за същата сума (44 328 лв.), насочени в условията на евентуалност срещу Ю.

България АД и Сова Пропъртис ЕООД, като солидарни длъжници, на основание разпоредбите на чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, чл. 74, ал. 1 ЗС, чл. 61 ЗЗД (в описаната поредност).

Настоящият състав приема, че въпреки излагането на различни правопораждащи фактически твърдения, предполагащи различна по вид защита, търсена в условията на евентуалност, спрямо вземане на ищеца на идентична парична сума от един или двама ответника (считани за солидарни длъжници), от съдържанието на исковата молба ясно се извеждат фактическите доводи по всеки от предявените искове и търсената защита. Първоинстанционният съд е разгледал всички предявени искове, съобразно определената от ищеца поредност и е достигнал до извод за неоснователност на всеки от тях. При произнасяне по исковете, основани на института на неоснователното обогатяване, съдът е зачел направено от ответника възражение за 1 изтекла погасителна давност и като е констатирал, че за претендираното обезщетение е настъпила такава, е отхвърлил предявените искове срещу ответника Ю.

България АД.

С въззивната жалба се оспорва правилността на извода на СГС за настъпила погасителна давност по отношение на вземането, основано на извъндоговорното правно основание „неоснователно обогатяване“ и се излагат конкретни доводи, обосноваващи твърдение за неизтекла погасителна давност и съществуващо към момента на сезиране на съда право на иск. Тъй като с въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно по отношение на „иска“ (единствено число) и се претендира неговото уважаване спрямо ответника Ю.

България АД (единствен ответник), като се излагат мотиви единствено относно липсата на настъпила погасителна давност за упражняване на правото на иск, основан на института на неоснователното обогатяване, следва да се приеме, че не е подадена жалба срещу решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по главния иск срещу Ю. България АД и по евентуалните искове, насочени в условията на солидарност срещу двамата ответника Ю. България АД и Сова пропъртис ЕООД. На това основание следва, че по исковете, основани на разпоредбите на чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, чл. 72 ЗС, 74 ЗС и 61 ЗЗД решението не е обжалвано и е влязло в сила.

САС, като установи, че жалбата е подадена в срок и постановеното решение е валидно, счита, че доводи относно допустимостта на решението в обжалваната му част следва да се изложат с по-пространни мотиви, тъй като правата си, заявени в исковата молба, ищецът – физическо лице, основава на договор за цесия, сключен между него и юридическо лице, което не е страна по спора, който (договор) подлежи на тълкуване на основание чл. 20 ЗЗД поради липсата на яснота относно цедираното вземане.

Въззиваемата банка (Ю. България АД) оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановеното решение с довод, че довършителните работи, чиято стойност се претендира, са приключили най-късно в момента на подаване на искане за издаване на акт образец 16 (14.09.17 г.) и до датата на предявяване на исковата молба (02.12.22 г.) петгодишният срок на погасяващата правото на иск давност е изтекла.

Възразява също, че съобразно споразумението от 03.10.2016 г., на което ищецът се позовава като правопораждащ източник на отношенията, обуславящи вземането на праводателя му, изрично е постигнато съгласие, че сумата по извършването на довършителните дейности от фаза груб строеж на магазинно помещение П 109 (индивидуализирано в исковата молба) до ниво, позволяващо въвеждане на сградата в експлоатация от цедента Крит ЕООД, ще бъде прихваната от задължение на цедента, произтичащо от договор за банков кредит, сключен с праводател на ответника Ю. България АД (Банка Пиреос България АД). Поради това Крит ЕООД няма 2 вземане, което би могло да прехвърли на ищеца.

В производството пред САС не са ангажирани нови доказателства и проверката следва да се осъществи на база приобщения към материалите по производството, протекло пред СГС, доказателствен материал.

Въз основа твърденията на страните и съобразно наличните доказателства, САС прави следните изводи:

Не се спори, че Крит ЕООД (като строител на жилищна сграда) и Банка Пиреос България АД (вляла се в ответната банка Ю. България АД, която е неин правоприемник и на това основание – ответник в спора) е имало търговско правоотношение с източник договор за банков кредит 367/08 г., отпуснат от Банка Пиреос България АД на Крит ЕООД. Видно от постановление от 30.05.2016 г. за възлагане на недвижим имот (л.38) от ЧСИ Р. М. на база осъществена публична продан, в рамките на изпълнително производство с взискател Банка Пиреос България АД, магазин П 109, индивидуализиран в постановлението, като имущество на длъжника Крит ЕООД, е възложен на взискателя Банка Пиреос България На л. 42 е класирано споразумение от 03.10.2016 г., сключено между Банка Пиреос България АД и Крит ЕООД, по силата на чийто чл. 4 страните са се съгласили Крит ЕООД до датата 31.01.17 г. (след която според чл. 10 договорът се прекратява автоматично), в качеството си на изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на придобитите от Банка Пиреос България АД недвижими имоти, описани в приложение 1 (непредставено от ищеца, но без оспорване, че в него фигурира магазин П 109) до степен на завършеност акт 16, обективиран в разрешение за ползване. Според чл. 7 от споразумението удостоверените с фактури извършени дейности ще бъдат прихванати най-много до размера на сума 169 171.82 лв.

(непогасен дълг по договора за кредит 367/08 г.).

В исковата молба се утвърждава, че Крит ЕООД е направило подобрения (довършителни СМР) в придобития от праводателя на ответника Ю. Б.

АД магазин П 109 на стойност 44 328 лв. (чрез намаляване на претенцията е изменен искът по размер спрямо първоначалната претенция по всички заявени искове) и поради това претендира присъждане на исковата сума, като обосновава претенцията си с различни фактически твърдения, предпоставящи различна правна квалификация на търсената защита.

На л. 47 от първоинстанционното дело се намира правопораждащият спрямо претенцията на ищеца договор за цесия от 25.04.21 г. Според него Крит ЕООД като цедент прехвърля на ищеца Р. И., като цесионер, „вземането си в размер на 46 360.58 лв., дълг на Ю. България АД с естество на вземане за увеличената стойност на магазин П 109 вследствие на подобрения, в качеството му на добросъвестен владелец (държател) на основание на предоставена фактическа власт и владение от собственика 3

Банка Пиреос България АД в споразумение от 03.10.2016 г.“. Неясно формулираното правно основание, източник на вземането, предмет на цесионния договор, изисква на основание чл. 20 ЗЗД съдът да тълкува съдържанието на договора за цесия.

Използваните изрази възпроизвеждат почти буквално формулировката на чл. 72 ЗС, който гласи, че „дoбpocъвecтният влaдeлeц мoжe дa иcĸa зa пoдoбpeниятa, ĸoитo e нaпpaвил, cyмaтa, c ĸoятo ce e yвeличилa cтoйнocттa нa вeщтa вcлeдcтвиe нa тeзи пoдoбpeния“. Визирането на споразумението от 03.10.16 г. се отнася за предоставената от собственика на магазина на изпълнителя фактическа власт над имота, определена в цесионния договор като „добросъвестно владение“ респ. „държане“. Тезата за осъществявано от Крит ЕООД добросъвестно владение над магазина се обосновава в исковата молба с оспорване валидността на осъществения след публичната продан въвод във владение на купувача от проданта.

Никъде в договора за цесия не се говори за извъндоговорен източник на взмането на плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Не се визира разместване на материални ценности, вследствие на което е настъпило обедняване за праводателя на ищеца за сметка на обогатяване на праводателя на ответника Напротив, приложена е сред доказателствата, съпътстващи исковата молба, съдебна практика, отнасяща се до правата на добросъвестния владелец, осъществил подобрения в чужд имот (л. 46).

При подобно възприемане на прехвърленото с договора за цесия вземане – с източник права на добросъвестния владелец, осъществил подобрения в чужд имот, следва да се приеме, че с останалите заявени с исковата молба претенции (по главния и евентуалните искове) ищецът предявява от свое име чужди права (принадлежащи на Крит ЕООД), което разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК не допуска (тъй като са извън хипотезите на чл. 440, ал. 1, чл. 524, изр. 3, чл. 464 ГПК, чл. 134 ЗЗД и др.). Налице е недопустимост на предявените искове с правно основание, различно от чл. 72 ЗС, рефлектираща върху постановеното съдебно решение.

Правомощията на въззивния съд за преценка на допустимостта на първоинстанционното решение са в рамките на обжалваната негова част. Затова изводът за недопустимост следва да се отнася само за предявените като евентуални искове с правно основание чл. 55, пр. 1 или 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, насочени срещу ответника Ю. България АД. Позовавайки се на института на неоснователното обогатяване, сумата за обезщетяване от което не е цедирана с правопораждащия договор за цесия, ищецът Р. И. е предявил иск, по който активно процесуално легитимиран е Крит ЕООД. Последното обосновава недопустимост на иска в тази негова част и първоинстанционният съд е следвло да прекрати производството като недопустимо. Произнасяйки се по съществото на спора съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.

4

С оглед изложеноно виждане за недопустимост на иска за неоснователно обогатяване доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба, за неправилни изводи на СГС относно настъпването на погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване не следва да се анализират.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на Ю. България АД следва да се присъдят разноски с естество на юрисконсултско възнараждение, в размер на 100 лв. Заявените от втория въззиваем Сова пропъртис ЕООД разноски, направени в първоинстанционното производство не се дължат, тъй като изходът същностно не се изменя. Поради това САС не следва да присъди в полза на въззиваемото дружество Сова пропъртис ЕООД претендираните със списъка по чл. 80 ГПК разноски.

Водим от ореизложеното, САС:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 928/16.02.25 г., постановено по гр.д.12 749/22 г. по описа на СГС в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни поради погасяване по давност исковете, предявени от Р. И. И. срещу Ю. България АД, с правно основание чл. 55, пр. 1 или 3 и чл. 59 ЗЗД за сумата 44 328 лв. и вместо това:

ПРЕКРАТЯВА като процесуално недопустимо производството по исковете, предявени от Р. И. И. срещу Ю. България АД, с правно основание чл. 55, пр. 1 или 3 и чл. 59 ЗЗД за сумата 44 328 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК Р. И. И. да заплати на Ю.

България АД юрисконсултско възнараждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5